Една от централните причини за интелектуалния и моралния банкрут на съвременния прогресивен либерализъм се съдържа в опита за радиоактивно расово разделение, осъществяван все по-агресивно в политически, НПО, академични и медийни лаборатории. От Варшава до Шарлътсвил, от Лондон до Будапеща, от Белия дом до всеки втори американски дом – журналисти, активисти, артисти, интелектуалци и други дилъри на пропаганда пласират разказа за възхода на „Големия лош бял расизъм”. „Малцинствата са под заплаха, свастиките са навсякъде, неонацисти маршируват в сърцето на демокрацията и цивилизацията! Брекзит и Тръмп, „Брайтбарт” и Орбан – това са символите и аватарите на яростта и ксенофобията на гневните бели мъже, които вече нямат причини да крият своя расизъм и решават да осребрят електорално колосалните си предразсъдъци, защото се усещат заплашени от демографската промяна и трансформиращата енергия на мултикултурализма. Белите са наследници на една колониална, капиталистическа и империалистическа цивилизация, която е мачкала и експлоатирала другите култури, и сега те трябва да платят цената. Те са носители на „бялата привилегия” и на първородния грях на расизма, предразсъдъците и потисничеството. Те са длъжни да мълчат, когато някой представител на малцинство говори, защото той винаги е исторически онеправдана жертва, а те неизменно са несправедливо поставени над него в йерархията и черпят дивиденти от това чудовищно неравенство. Западът носи вина, а белите популации с европейски произход трябва да се срамуват от своето наследство и да направят всичко възможно за просперитета и правата на малцинствата. Всеки, който не е съгласен с това, е расист, най-вероятно и нацист, който сигурно обича да слуша речите на Адолф Хитлер и Инок Пауъл и да напада мюсюлмани, чернокожи и евреи със слово на омразата в интернет. Не-белите имат пълното право, дори задължение, да се чувстват застрашени в общества, където белите са мнозинство, но в същото време трябва да мигрират на запад още по-масово. Прогнозите за редуцирането на белите мнозинства до малцинства до средата на века в някои западни държави е демографски джакпот, който трябва да бъде празнуван и окуражаван!”