Интервю на Калина Андролова с Томислав Дончев, вицепремиер в настоящото правителство на България, експерт по темата за ЕС и управление на евросредства

Предстои българското председателство на ЕС. Ще се превърнем ли най-после от обект в субект?

Някои колеги от ЕК твърдят, че членството в Евросъюза започва наистина, след като мине едно председателство. Защото тогава държавата колективно разбира как работи ЕС, а не само на ниво субективно усещане на даден политически ръководител или на някой експерт в администрацията. Което сигурно е така. А предвид закачката във въпроса всъщност ние продължаваме да говорим за Европа и за нас като нещо отделно. Има свръхочаквания по отношение на председателството. Едва ли не, че по силата на ротацията в един момент ставаме големите началници в ЕС и може да прокарваме някакви неща, които са много важни за нас. Това не е особено адекватно разбиране. В страните с повече опит, с повече председателства, в страните основателки има едно дежурно подозрение към първо председателство, особено на по-малка държава, която може да се опита по неелегантен начин да вкара в оборот national agenda, тоест нещата, които интересуват нея. Нормално е страната да лансира някакъв национален дневен ред, но това трябва да се случи по елегантен начин. Както аз се опитвам да се шегувам или пък да не се шегувам, шансът ни е да научим Европа да гледа сама себе си от долния си десен ъгъл. Защото тя винаги гледа на себе си от друго място, например някъде от Франкфурт.

Как ще коментирате абсурдната ситуация, че ще председателстваме ЕС и в същото време сме под мониторинг, валят доклади за корупцията, за проблемите в съдебната система...

В ролята ми на представител на управляващите, които трябва да ви зареждат с дежурен оптимизъм и с уверение колко добре се развиват нещата, сигурно очаквате да ви кажа колко мониторингът е изхабен като функционалност, колко сме добре, колко сме прогресирали и как отдавна му е дошло времето този мониторинг да бъде отменен. Само че няма да ви кажа такова нещо. Защото България наистина си има проблеми. И с функционирането на съдебната система, и с борбата с корупцията. Това е едно. Колкото и да е тема на политическа чувствителност, истината е, че мониторингът в годините назад е имал положителна роля. Това е един външен натиск, който е помагал за някои процеси, които иначе биха вървели по-бавно, да се движат по-бързо. От друга страна, не бива да забравяме, че една или друга европейска инициатива се прави в момент на контекста на някакви политически настроения. Тогава такива са били настроенията, когато са влизали България и Румъния. Очевидно сред останалите държави членки е имало подозрения, доколко тези две страни са готови за пълноправно членство в ЕС. Обърнете внимание, че при някои, по-късно приети държави, темата за върховенството на закона, за липсата на корупция и т.н. не знам да е съвсем затворена. Например приятелска Хърватска, тя влезе в ЕС без CVM (Cooperation and Verification Mechanism, бел.ред.). Мониторингът е наследство от приемането на България преди 10 години. Свърши определена работа, но към момента считам, че CVM няма същия ефект, какъвто имаше преди пет или седем години.

Вие усещате ли недоверието на ЕС към нашата държава?

Несериозно е да ви убеждавам в обратното. А и в крайна сметка институционализирането на недоверието под формата на CVM отразява настроения, дали политически или граждански, но това са настроения в определени държави членки.