През декември 2014 г. на летището в Анкара каца самолетът на директора на Националната разузнавателна служба на Турция (MIT) Хакан Фидан. Той се връща от вече втората си за месеца тайна командировка до Доха. Носи със себе си секретното споразумение между Турция и Катар за взаимодействие между специалните служби и военна защита в случай на агресия. Същото предвижда изграждането на военна база с капацитет за дислоциране на 3000 военнослужещи, центрове за обучение и полигон за провеждане на съвместни учения, възможности за базиране на Военновъздушни и Военноморски сили, разполагане на жандармерийски контингент и сили за специално предназначение. Вече оформен като официален договор и ратифициран в Анкара на 10 ноември 2016 г., договорът официализира военната база на Турция в Катар, финансирана изцяло с катарски средства, „Тарик бин Заяд”, кръстена на средновековния завоевател на Иберийския полуостров, дал името на Гибралтар (Джабал-ал-Тарик, планината на Тарик). С изграждането на базата е бил запознат и кралят на Саудитска Арабия Салман бин Абдулазис. През юни 2015 г. той е бил подробно информиран от емира на Катар Ал Тани. Тогава саудитският крал одобрява договора, защото вижда в него поредната преграда пред влиянието на Техеран в региона. Косвено това се потвърждава и от изказванията на турския президент Ердоган, който в отговор на поставения през юли 2017 г. ултиматум към Катар, в който трета точка е за премахване на базата, заявява, че такова предложение даже е било отправено и към Саудитска Арабия, която и до сега не била дала окончателен отговор. Противници на договора са Обединените арабски емирства, като техните притеснения са свързани със засилването на присъствието на организацията „Мюсюлмански братя”, подкрепяна както от Катар, така и от настоящата власт в Анкара. Въпреки това ОАЕ официално не изказват несъгласие с изграждането на базата, което стана известно от хода на разкритото тайно споразумение между държавите от Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив.

Пътувайки от летището през дъждовната декемврийска вечер, директорът на турското разузнаване едва ли е предполагал колко важно за региона ще стане това, тогава все още секретно споразумение, както и че то на практика ще се задейства по един или друг повод от Катар и Турция всяка година. Например през ноември 2015 г. двойка F-16 на турските ВВС свалят над Сирия руски фронтови бомбардировач Су-24. Русия налага многоспектърно и ефективно ембарго върху турския туризъм, селскостопанската продукция, търговията и строителството. Турция задейства финансовите параметри на споразумението с Катар и получава около 3 млрд. долара финансова помощ от катарската държава, с което донякъде смекчава първоначалните загуби. Получено е също така и уверението, че Катар ще компенсира с доставки на втечнен газ евентуалното намаляване или спиране на руския газ в разгара на кризата.През юли 2016 год. в Турция се извършва военен метеж. Катарският емир Ал Тани оказва пълна подкрепа на Ердоган в изпълнение на подписаната военна клауза, също така изпраща и отряд специални сили за подсилване на личната охрана на турския президент. Когато пък започна катарската криза на 5 юни 2017 г., договорът за взаимопомощ и защита отново се активира. В противовес на обявената блокада от Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет, Бахрейн, Малдивите, Либия турската външна политика впрегна всички усилия в подкрепа на Доха. Турция се обяви категорично против поставения ултиматум от 13 точки, сред първите от които беше и закриването на военната база в Катар.