По-рано се считаше, че тероризмът е отклонение от стандартните форми на насилие, регламентирани с нормите на международното право и всевъзможните конвенции. Но напоследък става пределно ясно, че всъщност тероризмът е нова форма на насилие, която не е задължително да се отнася към сферата на ненормалността, а трябва да се разглежда като военна стратегия. Отнасяйки тероризма към ненормалността (като психиатрично отклонение), държавите всъщност не могат да се справят с него, тъй като не го „лекуват” правилно. Стратегическият тероризъм – това е война срещу държавата (обект на интереси) и докато Европа не осъзнае, че е мишена на действия на контролирани прокси групи, никога няма да се справи с тероризма. Цветните революции бяха ефективни толкова много години, тъй като бяха считани за естествени демократични бунтове. Напоследък технологията стана по-слабо ефективна, защото се осветли, стана видимо изкуствена и разпознаваема, а от там и безсмислена. Ако не знаеш каква е отровата, никога не можеш да откриеш противоотрова. Затова тероризмът трябва да се разглежда като инструмент за решаване на политически цели.