Борбата за „съдебна реформа” продължава, без никой да е казал как трябва да изглежда тя. За сметка на това недвусмислено ни предупредиха в чия сфера на влияние попада.

Блазе му на управлението с такава опозиция. Не само парламентарна, но и извънпарламентарна. Преди време правителството беше заплашено с декларация от политическия проект „Да, България” и още няколко сродни организации заради промяна в Закона за съдебната власт. И не просто с протест, ами с масови протести, така както ги правят „полските ни приятели”. Целият революционен патос беше предизвикан от идеи на депутати за ограничаване на чуждестранното финансиране на магистратски организации. В списъка с проблемите на средния гражданин грижата за финансовото обезпечаване на Съюза на съдиите сигурно заема 287-о място, малко след дертовете – ще успее ли БСП да си вземе чинията на Бузлуджа, и кахърите – ще направи ли Корнелия Нинова партийна телевизия. Документът от 25 юли едва ли има някакво влияние върху политическия живот, но е изключително ценно свидетелство за това кой къде го сърби най-много и къде го стяга чепикът отвъд гръмките лозунги, които вее пред обществото.

Бойко Борисов отлично познава политическия потенциал на подписалите. Едва ли се е стреснал, но със сигурност е започнал да се ослушва. Всички знаем, че премиерът може да се респектира истински само от появата на някой Голям брат. Ето, че той не закъсня да се появи в лицето на г-н Ий, заместник-помощник на държавния секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси, така че да не останат никакви съмнения от чие име говорят инициаторите на „масовите” протести. И ГЕРБ набързо оттегли законодателното си предложение. Със същия силовашки прийом точно преди три години тогавашният премиер Пламен Орешарски беше изнуден да зачеркне проекта „Южен поток”. Но на него поне му дойде на крака световноизвестен политически фактор като сенатор Маккейн, а не някой „помощник на заместника на секретаря” или друга фигура от четвъртостепенно ниво в йерархията на американската дипломация. Всеки прием над нивото заместник-министър би трябвало да представлява голяма чест за дипломати от ранга на г-н Хойт Ий, заместник-помощник на държавния секретар на САЩ, един от седемдесет и двамата служители в Държавния департамент, заемащи такава длъжност! Ситуацията можеше да изглежда по-анекдотична за управляващите само ако променяха законодателната си инициатива под диктовката на някой г-н Ю или г-н Я.

Забележително е, че единствената тема, която е в състояние да възбуди рецепторите за справедливост на опозиционни партии като „Да, България” и „Нова република”, е т.нар. съдебна реформа. От тук нататък ще я споменаваме само в кавички, защото никой не е казал как трябва да се направи, но пък постоянно се говори за нея и всички сме убедени, че трябва да се направи. Докарали сме се до положението на Радичковите герои, които се озъртат за митичния верблюд, макар и никой да не знае „каква форма има той, каква е неговата големина, какъв цвят и какъв мирис има”. Единственото, около което сякаш има обществен консенсус, е, че може би верблюдът прилича на Цацаров. Или обратното. Но как жадуваната смяна на непопулярния главен прокурор и неговия кръг да се представи като „реформа” – ето това е вече цяло изкуство, в което очевидно се инвестират доста средства, без засега то да успее да стигне до умовете и сърцата на масовата публика. Имаше дори идеи за приватизация на прокуратурата, на които неколцина ценители ръкопляскаха.