Интервю на Калин Първанов с Тиери дьо Монбриал, основател и президент на Френския институт за международни отношения и бивш председател на Френската академия на науките

Господин Монбриал, кой победи на президентските избори във Франция? Статуквото или промяната?

Аз мисля, че победиха промените, но в добра посока. Мисля, че на тези изключителни избори мнозинството отхвърли крайностите. Отхвърли левия и десния популизъм. Показано бе желание да се промени начинът на правене на политика. Антиевропейският популизъм бе отхвърлен. Аз мисля, дори съм убеден, че Манюел Макрон вярва в необходимостта да се правят дълбоки реформи във Франция, а също и на ниво ЕС. Това е една добра новина.

Новият президент на Френската република получи 66% от вота, но едва на около 44% от всички избиратели. Разделена ли е Франция? По какъв начин? В сила ли е електоралната география на господин Ив Лакост?

Доколкото знам, в западните демокрации лидерите се избират с малък процент за разлика от тоталитарните държави. Това е правило навсякъде включително и в САЩ, където имаме сериозен процент на въздържали се. Както е в случаите при избирането на Доналд Тръмп и Джордж Буш, където имаме даже и избиране с малцинство. Мисля, че проблемът не е в този план. Що се касае до електоралната география, хората, които са най-критични и отхвърлят естаблишмънта, са предимно тези от провинцията, от селата. Но ние живеем в свят, в който водещи са преди всичко градовете. Те са по-динамични. Ние наблюдаваме подобна електорална география не само във Франция, където градовете са противопоставени на провинцията. Това е проблем, който съществува и извън Франция.

„Няма френска култура, има култура във Франция”, казва господин Макрон. Съгласен ли сте с него? Ако продължим тази мисъл, това означава ли, че вече няма и френска политика, а има политика във Франция?

Що се касае до културата, аз лично никога не бих използвал този израз. Mисля, че той не би искал да си противоречи. След тази фраза е казал и много други неща, с което е показал високото ниво на френската култура. Макрон е един културен и образован мъж, който познава добре френската история, литература и т.н. Аз не бих използвал тази фраза, но ние разбираме това, което той е искал да каже. Той се е старал да не каже невнимателни думи, с които да настрои мюсюлманите срещу традиционните французи, в частност християните. Става въпрос за един голям проблем, който стои пред Франция и редица други страни. Въпросът за идентичността. Аз съм един от тези, които считат, че това е голям проблем, един истински проблем. В стария речник имаме понятия като асимилация, интеграция. Днес съществува риск – и това е истина – за развитие на общностни проблеми в една част на Европа, която няма опит в тази област. По исторически причини Източна Европа в това отношение има предимство. Ние от Западна Европа нямаме този опит. И тук е голямата опасност, която се крие зад речниковия проблем. Зад него, естествено, съществуват редица други проблеми като тези с бежанците, с миграцията, както и въпросът с тероризма. Това е предизвикателство не само пред Франция, но и пред страните от ЕС. Най-вече пред страните от Западна Европа, защото, както казах, ние нямаме исторически опит.