Алкохолът може да е най-големият враг на човека, но Библията казва да обичаш врага си.
ФРАНК СИНАТРА

17 януари 1998 г.

Чувствам, че умирам. Всъщност не чувствам, а така ми казаха докторите. Краят идва, а ето, че макар да съм на толкова години, Господи, доживях цели 82 години, все още нямам отговор на въпроса, как стигнах до тук. Някак безпаметно. Това сигурно е заради деменцията, която лекарите ме увериха, че все повече превземала оплешивялата ми глава. Да става каквото ще. Не мога да се боря. Така или иначе вече нямам нищо. Съпругата ми продаде любимата ми къща – била далеч от града и нямало медицински център наблизо. По дяволите, сега, като съм близо до болницата, да не би да успяват да ме изтръгнат от смъртта? Вятър. Кашлям като туберкулозен, имам рак на уретера, поне ми казаха, че няма да умра от него, но…. проблемът със сърцето – ето, той е непреодолим. Като се замисля, проблемите със сърцето ги имам от дете. Цял живот следвах сърцето си. Разума, колкото го имах, де, почти никога не съм се обръщал към него. И сега същото това изморено сърце иска да откаже да работи. Като му дойде времето, ще спре и толкова. Виж, тази афера, която подхващат с Бил Клинтън, мисля, че скоро няма да спре. Ама тази Моника Люински наистина е умно момиче. Проблемът е, че Бил явно съвсем е оглупял. Този наш президент явно не е чел дори Библията. Ако я беше чел, щеше да знае, че там добре е написано: „Недей утешава слугата си със своя жезъл, със своята тояга!”. А той какви ги върши със своята Моника под президентското си бюро в Овалния кабинет. Смешна работа. Но друго исках да кажа….Забравих…. А, да! Питат ме как съм стигнал до тук. Това не знам. Отговори могат да ви дадат разказите на другите за мен. Аз спомени за себе си гледам да не пазя. Не мога да живея с историйки за себе си. Просто ми е скучно. Но знам поне как станах певец, как станах звезда. Всъщност знам ли? Не е ли по-добре да питате другите? Аз може и да ви излъжа.