Неустоимият чар на екзистенциализма

През един горещ августовски ден на 1932 г. трима млади французи седят в парижкото кафене „Бек дьо Газ” на улица „Монпарнас”. Жената и единият от мъжете имат любовна връзка от години, която ще продължи през целия им живот. Запознали са се, докато учат в престижното Екол Нормал Сюпериор. На изключително тежкия финален изпит за получаване на преподавателска правоспособност младежът е класиран на първо място, а девойката остава малко зад него. Сега 27-годишният Жан-Пол преподава в Хавър, а 24-годишната Симон в Руан. Никой освен най-близките им не знае за тяхното съществуване. Това ще се промени след малко повече от десетилетие, когато ЖанПол Сартр и Симон дьо Бовоар ще станат световни интелектуални звезди. Жан-Пол е роден в Париж през 1905 г., а баща му умира, преди момчето да навърши две годинки. Малкият е център на живота на майка си, а за образованието му се грижи дядото, който разполага с огромна библиотека. Ето така от съвсем малък Жан-Пол свиква с две неща, на които ще държи през целия си живот – да бъде обожаван от жените и да бъде обкръжен от книги. Да прави любов, да пише и да чете, ето това за него е смисълът на живота. Съвсем естествено повторното бракосъчетаване на майката никак не се харесва на момчето. Сега вече ще трябва да дели любимата мама с пастрока си. Не му харесва и фактът, че се преместват в провинциалния Ла Рошел. Съучениците му там също няма как да предизвикат възторга му. Последното, което може да се каже за Жан-Пол, е, че е хубаво момче. Дребен на ръст, със смъкнати рамене, рибешки устни и почти невиждащо дясно око, той е постоянен обект на подигравки от съучениците си. Първоначално това е голям стрес за момчето, което е свикнало да бъде любимецът на мама. Вместо да се отчае обаче, Жан-Пол набляга на учението и четенето. Още тогава си изгражда навика да изчита по няколкостотин книги годишно. Отличник е както в Ла Рошел, така и по-късно в реномирания лицей „Анри IV” в Париж. Още тук започва да пише разкази, стихове, есета, дори романи. Впоследствие Сартр признава, че още като ученик е имал едно голямо желание – нещата, с които възнамерява да се занимава, да го направят известен. Любимата му Симон дьо Бовоар е не по-малко амбициозна. Родена е в Париж през 1908 г. в семейство на състоятелен банкер и силно религиозна католичка. По време на Първата световна война обаче семейството губи голяма част от състоянието си. Стига се дотам, че бащата не успява дори да събере зестра за Симон и сестра й. За сметка на това държи и двете му дъщери да получат добро образование. Симон учи математика в Католическия институт в Париж и литература в института „Сент Мари”. Завършва и философия в Сорбоната с диплома върху възгледите на Готфрид Лайбниц. В онзи период тя е едва деветата жена, която получава научна степен от Сорбоната, а в разговори с приятели баща й не пропуска да се похвали с факта, че „Симон мисли като мъж”. Още от съвсем ранна възраст девойката се стреми да научава колкото се може повече, а така също да живее по начин, който тотално се различава от този на родителите й. В Екол Нормал Сюпериор тя има редица интимни връзки, като най-бурна е тази с Рене Майо, който след Втората световна война ще започне работа в ЮНЕСКО и ще бъде два мандата президент на организацията. Всъщност именно Майо е човекът, който ще запознае Бовоар със Сартр. Преди да се хвърли в обятията на Жан-Пол, тя много харесва един друг младеж, Морис Мерло-Понти. Той е много интелигентен, забавен и я кара да се залива от смях. Има обаче една черта в характера му, която никак не се харесва на младата жена – твърде толерантен е и винаги търси разбирателство с всички. Това е непростим грях за радикално настроената още тогава Симон дьо Бовоар. Двамата така и не стават любовници, но остават близки приятели цял живот. Виж, Жан-Пол е съвсем различно нещо. Този все още никому неизвестен млад човек поразява Симон с две неща – изключително високо самочувствие и абсолютна убеденост, че знае отговорите на всички въпроси на битието. Сартр обожава да говори, а най-много обича да убеждава останалите в правотата си. Разговорите за него не са обмяна на равноправни мнения, а желание да покаже правотата си. Именно тази толкова силно изразена воля за интелектуална власт влюбва Симон в него. Независимо от силните чувства, които изпитват един към друг, двамата още в самото начало на връзката си решават, че тя няма да върви по утъпканата пътека на този тип взаимоотношения. Няма да има нито брак, нито живеене в общ дом, нито деца. Обещават си освен това връзката да бъде максимално отворена. Тоест и двамата имат право да поддържат паралелни любовни афери. Единственото условие е честно да си разказват за преживяното с другите любовници и любовнички. Този своеобразен „контракт” явно е в основата на дълготрайността на близките отношения между двамата. Връзката им продължава повече от половин век, до смъртта на Сартр през 1980 г. Да, двамата никога не заживяват заедно, а и сексуалното привличане угасва с течение на времето. Но пък интелектуалната близост остава. Сартр и Бовоар пишат заедно, първи четат написаното от другия, постоянно се вдъхновяват един от друг.