Стивън Уолт, един от най-проницателните американски политолози, си позволява да озаглави свой коментар във Foreign Policy по отношение на Сирия със следната фраза: „Ние вървим към война, понеже не можем да се спрем”. Авторът подчертава, че САЩ нямат сериозни врагове и страната се намира извън всякаква опасност от външни заплахи, но американците просто обичат да се хвърлят зад граница „в търсене на чудовища за унищожение”, каквито всъщност няма. Съвременната външна политика на Съединените щати е построена на принципа: трябва нещо да се прави. Например включването на Америка, и то на базово ниво (конструирайки ситуацията), в Сирия и Либия е напълно лишено от стратегически смисъл (само на пръв поглед) и отново е чисто превантивен ход, наричан от американците – въздържане на нарастващата мощ на врага. Разбира се, САЩ нямат достойни по сила врагове нито в Сирия, нито в Либия, така че ходовете им са насочени към другия истински враг, който те често определят високомерно като регионален играч, несъизмерим с американската мощ, и това е Русия. Но дали Русия наистина е враг на САЩ, или става дума за тежка митология?