Как се оцелява на политическия връх

Фамилията Нетаняху спокойно би могла да стои редом с други фамилии, които създават държавата Израел. Става дума за семействата Даян, Вайцман, Херцог. И бащата, и дядото на Бенямин Нетаняху са високообразовани хора. Имат подчертан литературен и ораторски талант. Има обаче две обстоятелства, които им пречат да се наредят сред отците основатели на новата еврейска държава. Първо, те са много повече хора на идеите, а не на действията. И, второ, както дядото, така и бащата на настоящия израелски премиер са привърженици на десния ционизъм, които в годините на създаване и укрепване на Израел са в малцинство спрямо левите ционисти.Натан Милейковски, дядото на Бенямин Нетаняху, е роден през 1879 г. в малкото градче Крева, намиращо се на територията на днешна Беларус, а по онова време част от Руската империя. Както и повечето от петте милиона евреи, живеещи тогава в Русия, семейство Милейковски са бедни хора. Има един-единствен шанс за малкия Натан да се измъкне от бедността – учението. На 10-годишна възраст той е изпратен в прословутата йешива в град Воложин. Тук са учили много знаменити евреи – създателят на религиозния ционизъм Авраам Кук, писателите Менделе Сфорим и Хаим Бялик, бащата на съвременния иврит Елиезер Бен Йехуда (подробно за него виж в а-specto, бр. 34). Натан е ръкоположен за равин, но никога не се занимава с това. Още в йешивата той става привърженик на ционизма. Впоследствие обикаля руските земи и убеждава сънародниците си в ценността на ционистката идея, т.е. в необходимостта от създаването на независима еврейска държава в Палестина. Че става дума за Палестина, е особено важно. Защото в един момент редица евреи, включително и създателят на ционизма Теодор Херцел, се съгласяват с британското предложение еврейската държава да бъде установена в Уганда. В крайна сметка това ексцентрично предложение е отхвърлено, а дядото на Бенямин Нетаняху е сред най-върлите критици на идеята. Настоящият израелски премиер пази фотография на дядо си, който говори по тази тема на Осмия ционистки конгрес. През 1908 г. Натан се жени за Сара Лурие, която също е пламенна привърженичка на ционизма. Двамата се местят във Варшава, където през 1910 г. се ражда синът им Бенцион („син на Цион”). В Полша Натан работи като директор на училище и продължава да пропагандира ционистките идеи в многобройните си лекции и статии. Вместо с истинското си име все по-често се подписва с псевдонима Нетаняху („даден от Господ”). В онзи период той прави нещо, което дори и най­запалените ционистки лидери не вършат – говори със семейството си не на популярния сред евреите идиш, а на все още странния иврит. След края на Първата световна война Натан Милейковски – Нетаняху прави и още нещо, което много други, иначе страшно запалени ционисти, не се осмеляват да свършат – премества се в Палестина. В онзи период Светите земи са изключително трудно място за живеене. Натан Нетаняху, който трябва да изхранва жена и седем, а по-късно ще станат и девет деца, изобщо не е пригоден за тежък селскостопански труд, какъвто вършат повечето еврейски заселници. Успява да си намери работа като директор на училище в градчето Сафед. През XVI и XVII век Сафед е основният център на юдейския мистицизъм. Тук живее и работи един от най-бляскавите кабалисти Исаак Лурия. В началото на XX век обаче нищо не е останало от тази слава. Най-характерното за еврейските жители тук е бедността. След двегодишен престой Натан Нетаняху се премества със семейството си в Йерусалим. Ораторските му способности бързо са оценени от ръководителите на еврейската общност и той скоро е изпратен в САЩ, за да събира средства за преселниците в Палестина. Въпреки че успява да събере немалко пари, скоро след връщането си установява, че лидерите на еврейската общност не го харесват особено. Повечето от тях са хора с леви убеждения, които смятат, че бъдещата еврейска държава трябва да се гради върху колективистични и социалистически принципи. За разлика от тях Натан Нетаняху държи най-вече на религиозния аспект в еврейството. Според него бъдещата държава ще има успех само ако се изгражда върху комбинацията от еврейски национализъм и религиозни традиции. Днес това е една от преобладаващите идеологии в Израел, но през 30-те години на миналия век този начин на мислене не се споделя от особено много евреи. Внуците на Натан Нетаняху никога не са го виждали (той умира през 1935 г. на 55-годишна възраст), но са силно повлияни от него. Най-големият му син Бенцион Нетаняху (бащата на днешния израелски премиер) започва да се занимава с политика от съвсем млад. Присъединява се към основания от Владимир Жаботински Световен съюз на ционистите ревизионисти. Има два основни пункта, по които привържениците на тази организация се отличават от мейнстрийм ционизма на Давид Бен Гурион и Хаим Вайцман. Ревизионистите на Жаботински смятат, че за създаването на държавата си евреите трябва да разчитат преди всичко на себе си, а не на благоволението на британските власти, които в онзи момент управляват Палестина. Освен това са убедени, че е невъзможно да се постигне компромис с арабите, че те разбират само от езика на силата и възприемат всеки опит за диалог като проява на слабост. Владимир Жаботински и неговите последователи са страстни противници на господстващите в ционисткото движение социалистически идеи. Според Жаботински класовата борба подкопава еврейското единство. Той настоява, че съвместяването на ционизма и социализма е като едновременно поклонение на двама богове. Присъединяването на Бенцион Нетаняху към това движение е открито предизвикателство както към ръководството на еврейската общност в Палестина, така и към собствения му баща. Владимир Жаботински и Натан Милейковски са руски ционисти от едно и също поколение. Само че ционизмът на рави Милейковски се основава на древните еврейски текстове и легенди, а този на Жаботински е напълно светски и се вдъхновява от европейския национализъм. Бенцион Нетаняху избира ционизма на Жаботински, а не този на баща си. В същия дух възпитава и синовете си.