Във всяка организация винаги има човек, който знае какво в действителност се случва. Точно него ще го уволнят.

- Джон Хортънконуей, американски математик

През нощта на 13 срещу 14 април 2018 г. по информация на глобалните медии към цели на сирийска територия бяха изстреляни рояк американски крилати ракети „Томахоук”. Плахо „зад ъгъла” французи и британци също пуснаха по няколко ракети към сирийски военни обекти. До тук добре. За американците бе пределно ясен резултатът от тяхната атака. По официални данни на янките са изстреляни 105 ракети. Руснаците забелязаха 103. Не стана особено ясно какъв е точният брой. Но като цяло по този въпрос има почти пълен консенсус. Възможно е две „Томахоук” да не са долетели до зоната на контрол на руските радари. По всички останали параметри на ракетната атака обаче има две абсолютно противоположни мнения. Що се касае до френските и британските ракети, то ситуацията първоначално беше още по-неясна. Едно е абсолютно сигурно. Изстреляни са общо не по-малко от 100 ракети по сирийски военни обекти. А за това колко от тях са свалени и колко са поразили целите, информацията е абсолютно объркваща. Тъй като нападащите и отбраняващите се дават взаимно изключващи се цифри. След няколко седмици множество алтернативни медии започнаха да съобщават данни, които леко повдигат информационната мъгла. Постепенно и редица глобални медии опровергаха първоначално описаната картина по време и след ракетната атака.

Дали ракетната атака в Сирия е част от широкомащабна атака срещу Русия? Или е договорка между Вашингтон и Москва?

Редица анализатори лансираха тезата, че Москва и Вашингтон са се разбрали предварително за целите на американските „томахавки” на сирийска територия. В голяма част от публиката се породи усещане за „координирана сирийска игра” между Доналд Тръмп и Владимир Путин. Още през април 2016 г. бившият държавен секретар Джон Кери предложи на Владимир Путин откровено, „по американски”, разделяне на Сирия чрез „червена линия”. Нещо като: „Вие не идвате при нас, ние не идваме при вас, а това по средата ще бъде честна игра”. Днес имаме картина, която прилича на тази, описана от Джон Кери. Руслото на река Ефрат се превърна в „червена линия”. На изток са „американските кюрди”, а на запад „руските башаровци”. В суматохата, преследвайки филиалите на „терористите” от ПКК на сирийска територия, турците се настаниха в Идлиб, Африн и северната част на провинция Халеб (Алепо). В югозападната част на Сирия американците си построиха множество военни бази. Например тази в Ал Танф. Интересите на Израел са в провинция Кунейтра и провинция Дер ез-Зор. Към днешна дата Сирия е разделена на зони на „доминиране”. Не съм убеден, че между американци и руснаци в Сирия съществува някаква фундаментална договорка. Като доказателство за моята теза може да послужи получената на 28 април 2018 г. информация от алтернативен френски сайт, който доказано борави с „чувствителна” информация. Според него бойците на специалните сили на НАТО в Североизточна Сирия са регистрирани от сирийските власти като „престъпници и нарушители на обичайното право”. На сирийска територия нелегално са проникнали от Иракски Кюрдистан американски, британски, канадски, френски, германски и холандски военни.