Когато в началото на май редица български медии предадоха, че небостъргач в Сао Пауло е рухнал вследствие на пожар и поне един човек е загинал, в малко от новините се споменаваше, че сградата е била обитавана от бездомници. Едва ли и много читатели са обърнали внимание на оксиморона – уж бездомни, пък си имат дом. Зад това кратко изречение обаче се крие един от дълбоките и засега неразрешими социални проблеми на Бразилия – окупациите от т.нар. sem tetos, или в превод от португалски хора без покрив. Седмица след пожара на Ларго до Пайсанду в центъра на Сао Пауло бе потвърдена смъртта на двама обитатели на сградата „Уилтон Паес де Алмейда” (в Бразилия е обичайно и административните, и жилищните сгради да си имат имена). Още 47 от регистрираните в нея 248 души обаче остават засега в неизвестност. 24-етажната сграда, която е построена през 1968 г., е била за времето си пример за модерно и луксозно административно строителство. През последните години тя беше собственост на Сао Пауло и част от културното наследство на най-многолюдния бразилски град. От 2003 г. е постоянно обитавана от бездомници и там са регистрирани 92 семейства. Местните медии коментират, че трагичният инцидент отново поставя въпроса за един от дългогодишните проблеми на Бразилия: липсата на жилища за най-онеправданата прослойка на обществото, тази на разписващите се срещу най-ниски заплати. От 11-те милиона жители на Сао Пауло 15 905 официално живеят по улиците на града. Техният брой е нараснал двойно през изминалите две години. Преди почти толкова време и последният засега ляв президент на страната Дилма Русеф загуби властта в съмнителен импийчмънт със силен привкус на преврат. Колко от бездомните обаче са скитници или наркомани и колко от тях не успяват да си осигурят жилище заради драстичната разлика между доходите си и цените на предлаганите имоти? Бездомници, обединени от Движението за борба за достойни условия на живот (Movimento Luta por Moradia Digna), са били окупирали сградата „Уилтон Паес де Алмейда”, която носи името на един от банкерите, финансирал строителството й. В местния речник думата „окупация” означава и заселване на бездомници в изоставени жилищни или административни сгради. Когато e в държавни постройки, окупацията има социален аспект и се разглежда и като форма на протест срещу липсата на достатъчно жилища на достъпни цени. В центъра на бразилския мегаполис са окупирани около 70 сгради, твърди вестник „Фоля ди Сао Пауло”, цитирайки кметството, според което в тях живеят около 4000 семейства. Окупациите нарастват с повишението на наемите. Това обаче не е единствената причина. Единодушно е мнението, че кметството не провежда политика, която да се стреми да разреши проблемите на работещите социално слаби в центъра на града. Мнозина си изкарват прехраната в бизнес сърцето на Сао Пауло като амбулантни улични търговци, чистачи или охрана на административни сгради, сервитьори, шофьори – без трудови книжки и официални договори. Такива са и хората, обитавали изгорялата сграда. Цитирани от сп. „Истое”, жителите на сградата, намираща се на едно от най-оживените места в Сао Пауло, твърдят, че са плащали според възможностите си между 160 и 400 реала наем (около 80 и 200 лв., бел.авт.). От Движението за достойни условия на живот обясняват, че със събираните средно около 30 000 реала месечно са плащали сметките за ток, вода, портиер и адвокати, защитаващи правата на окупацията. Координаторът по финансовите въпроси в „Уилтон Паес де Алмейда” Рикардо Лусиано Лима обаче е бил осъден на първа инстанция за кражба на вода в друга окупация, в която е пребивавал през 2016 г. Той се кълне, че събираните средства отивали само за поддръжка. Но живущите се оплакват, че който се забавял да плати 3-4 дни, е бил изхвърлян с принадлежностите му на улицата.