Един от сериозните проблеми на АЕЦ „Козлодуй” е, че трябва да устои на натиска за смяна на горивото.

Интервю на Калина Андролова с Кирил Николов, бивш изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй”

След чернобилската авария се създаде една фобия от атомната енергетика. Има ли реални основания за такава фобия? Опасни ли са атомните централи?

Няма промишлено производство, което да не е опасно. Всичко опира до конкретния проект, до изпълнението, до компетентността. Така че, ако говорим изобщо за атомна енергетика, трудно е да се даде такъв отговор. Но ако говорим за отделни проекти или ако говорим вече за съвременните проекти, то там смело можем да кажем, че са взети достатъчно много мерки. Не напразно атомната енергетика стана толкова скъпа. Тя стана толкова скъпа не заради друго, а именно заради многото мерки за безопасност, които бяха предприети. Разбира се, че е важно как тези атомни централи се проявяват в практиката, но теоретично те са разработени вече така, че вероятността да се случи някоя авария от типа на чернобилската е изключително ниска, едно на един милиард.

Вие сте бивш директор на АЕЦ „Козлодуй”, кажете колко и какви защити има нашата атомна централа. Хората, които не разбират тази материя, биха искали да знаят. Сигурно има доста защити.

Разбира се. Така не можем да кажем дори като бройка колко са, защото те са различни видове. Но във всички случаи защитите обикновено са дублирани. Действат на базата даже на отпадане на захранването, тоест, ако захранването отпадне, защитата сработва. Няма опасност да не може да сработи, тя сработва от това, че централата е останала без захранване. Тоест атомната електроцентрала „Козлодуй” е на едно от най-високите световни нива в момента. „Козлодуй” често я дават за пример по форумите, свързани с атомна енергетика и ядрени централи, и в Европа, и в света. АЕЦ „Козлодуй” и особено V и VI блок, успяхме да ги доведем до такова състояние, че вече никого не плашат.

Питам Ви, защото един от основните аргументи в негативната кампания срещу „Белене” е, че това е принципно опасен проект. Би трябвало експертите да оборят този аргумент.

Да, този аргумент не се изтъква от специалисти по темата. Този аргумент практически се изтъква с едни празни приказки само, без някакви доказателства. Действително аварийните анализи и проектните решения са такива, че вероятността от сериозна авария както в АЕЦ „Козлодуй”, така и в бъдещата АЕЦ „Белене” (която ще е на още по-високо ниво в безопасността от „Козлодуй”) е толкова ниска, че може да се каже, че е пренебрежимо малка. Тоест има много по-голяма вероятност да загинем от всичко друго, например от автомобилна катастрофа, отколкото да има последствия за нас от авария в атомна централа.

Можете ли да изброите няколко конкретни защити, които съществуват в АЕЦ „Козлодуй”, примерно, ако има земетресение, какво се случва?

Централата има защита срещу сеизмична активност, която защита на определен етап от земетресението дава сигнализация. Ако земетресението е над определена стойност, сработва защитата и реакторът спира. От там спира и турбината и т.н. Задействат се всички системи. Това е при земетресение, но аварийната защита на реактора включва от порядъка на около 20 различни защити, които могат да се задействат по най-различни причини. Дори някакво смущение в захранването на тези защити предизвиква тяхното сработване. Разбира се, атомната централа не служи само за това да бъде защитавана. Тя трябва и да произвежда електроенергия. Затова защитата е интелигентна, например при сеизмиката има три самостоятелни групи датчици. Ако например само едната група датчици отчете, че нещо се случва, защитата няма да сработи. Защото това може да е грешка от самия датчик. Но когато от трите системи две дават индикация, че има проблем, то защитата се включва. Тоест ние, от една страна, сме обезпечили много сигурна защита, а друга, сме се подсигурили тя да не сработва погрешно. Все пак да даваме и стабилно електропроизводство. Не само сеизмиката, но и всички останали защити са построени именно на този принцип. Няма защита, която може да се задейства просто така от един-единствен сигнал за някаква опасност.

Когато става дума за опасности, средностатистическият гражданин би използвал израза, че може да „гръмне централата”. Какво означава този израз? Може ли да гръмне централата?

„Да гръмне централата” е един много общ израз, който не е ясно какво точно означава. Няма как да гръмне централата. Разбира се, че аварийните анализи предвиждат всички типове аварии, включително земетресения, пожари, наводнения и пр. И срещу всяка възможна опасност се вземат съответните мерки за сигурност, така че вероятността да се стигне до последствия за населението да бъде много ниска.

Покрай плъзването на т.нар. радикален ислям напоследък към обичайните опасности започнаха да се включват и опасения от възможни терористични действия. Достатъчно ефективна ли е охраната в „Козлодуй”? Защото съм чувала дори и такъв аргумент срещу „Белене”, че едва ли не проектът би бил потенциална мишена и „олеле, по-добре да не строим нищо”.

Никога не бива да се казва, че едно или друго не е възможно да се случи. Но просто трябва да се предприемат нужните мерки. Няма да навлизам в големи подробности, защото все пак това са секретни неща, не бива тези, които мислят нещо да направят, да ползват нашата информация как сме се подготвили срещу тях. Но трябва да Ви кажа, че става дума също за няколкостепенна защита. И тя започва още от пътя, по който се пристига от Козлодуй.