Какво е общото между китайската технологична компания ZTE, търговията със стомана и алуминий, газопровода „Северен поток 2” и иранската ядрена сделка? Труден въпрос. А какво ще стане, ако към това добавим многогодишната война в Ирак и имотите на полските евреи? На пръв поглед нищо, ако стопанин на Белия дом не беше ексцентричният строителен предприемач Доналд Тръмп, който още с встъпването си в длъжност удари като ураган цялата американска политическа действителност и отнесе всички порядки в международната система. Дневният ред на САЩ в ерата „Тръмп” няма нищо общо с опитите на финансовите корпорации от Уолстрийт да насърчават мащабната глобализация. Напротив, доктрината „Америка на първо място” дирижира един процес на деглобализация, в който Белият дом поставя в центъра на своята политика интересите на националната държава САЩ – най-вече на промишления капитал, подкрепил избора на милиардера за президент. Американските компании трябва да са най-силните компании, а Щатите да си възвърнат облика на развита индустриална страна с благоденстваща средна класа. Облик, който те загубиха в резултат на глобализацията. Всеки външнополитически ход на САЩ днес е насочен към едно – гарантиране на конкурентни предимства за местните американски компании на световния пазар. Тръмп просто се опитва да впрегне цялата военнополитическа, икономическа и финансова мощ на страната за решаването на тази задача. Независимо дали ще започне търговска война с Китай и ще отстрани от играта водещ конкурент като ZTE, дали ще въведе мита за европейските производители на метали, или ще наложи санкции на Иран, Тръмп преследва една-единствена цел – да направи Америка „отново велика”. Какво представлява излизането на Вашингтон от иранската ядрена сделка – комплексна геополитическа игра срещу Русия и Китай? Триумф на израелското лоби в Белия дом? Както казва Конфуций: „Трудно се намира черна котка в тъмна стая, особено когато котката не е там”. Каквито и допълнителни фактори да влияят върху психологическата нагласа на Тръмп, водещо е, че голямата глобална игра е просто бизнес, а излизането от сделката е продължение на бизнеса с други средства. Ексцентричният милиардер е прав в своите констатации: САЩ впрегнаха целия си стратегически ресурс и изиграха превъзходна дипломатическа игра, за да договорят ядреното споразумение с Техеран, а накрая останаха с пръст в уста. Големите европейски компании влязоха през широко отворената от Барак Обама иранска врата, откъдето отдавна бяха преминали руснаците и китайците. За големите американски концерни пък остана само „историческата възможност”, обещана от Обама, каквото и да означава това. Доналд Тръмп е прагматик. Той е решен да отхапе такова парче от иранската баница, каквото подобава за неговата уста, или поне да не допусне другите да получат конкурентни предимства на гърба на американската стратегическа мощ. За бизнесмен като него няма никакъв проблем в това един ден да заплашва Северна Корея с „пълно унищожение”, а на следващия да е готов да се срещне за приятелски разговор с Ким Чен Ун, да наложи санкции срещу китайския технологичен концерн ZTE и след две седмици да ги отмени или пък да въвежда и отлага неколкократно мита за европейските производители на стомана и алуминий. В представите на стопанина на Белия дом всеки финансов, икономически или военен инструмент от стратегическия арсенал на САЩ е просто лост за оказване на натиск върху неговите търговски конкуренти на глобалната арена. Целта – да сключи по-добра сделка. Нищо лично, просто бизнес.Доналд Тръмп още не е излязъл от Дипломатическата приемна зала в Белия дом, откъдето току-що е обявил, че САЩ напускат ядрената сделка, а в общественото пространство циркулират версиите за това какво стои зад резкия ход. Очевидно не става въпрос да се попречи на Иран да създаде атомна бомба, категорични са повечето експерти. Както Международната агенция за атомна енергия, инспектираща иранските обекти, така и американското разузнаване през последните месеци са на едно и също мнение по въпроса: Техеран стриктно се придържа към условията на договора още от самото му подписване и не полага усилия да се присъедини към „ядрения клуб”. С излизането от сделката само се дава повод на аятоласите да възобновят ядрената си програма и рано или късно да се сдобият с атомна бомба, а никой не иска това, разсъждават експертите. И наистина на 5 юни върховният лидер на Иран Али Хаменей обяви, че е дал разпореждане на иранската Организация за атомна енергия да увеличи мощностите за обогатяване на уран. Няма как причината за излизането на САЩ от сделката да бъде търсена и в опитите да се ограничи регионалното влияние на Иран, който подкрепя Башар Асад в Сирия и „Хизбула” в Ливан, оборват и другата основна версия наблюдателите. Ако това е казусът, то тогава за САЩ би било най-лесно просто да убедят съюзниците си за общ фронт по оказване на натиск на Иран по тези чувствителни въпроси, а не да подкопават международното право и да размахват юмруци като квартален хулиган.