За казана с минерална вода и гяволите около него

Колко гявола са необходими около казана с минерална вода, за да го пресушат? В случая с Павел баня са достатъчни и четири-пет. Особено когато единият се казва Мосак, а другият Фонсека. И когато НАП е високо, а Басейнова дирекция далеко.

Минералната вода е национално богатство и изключителна държавна собственост. Специално за павелбанската вода е казано почти всичко. Тя е една от най-лековитите в света за зарастване на счупени кости, за нарушения в опорно­двигателния апарат, при остеопороза и болки в стави и мускули. Лечебните й свойства се оценяват по-високо дори от водата в световноизвестния курорт Карлови вари. Процедурите в Павел баня помагат още при заболявания на централната и периферната нервна система, след изгаряния и при някои кожни, алергични и дихателни заболявания. Градчето е с дълги традиции в балнеолечението, тукашни специалисти са разработили уникалния метод екстензия за справяне с дискова херния. Богатите на флуор води извират от девет сондажа в терасата на река Тунджа, но на практика работещи са само четири от тях. За начина, по който се разходва това национално богатство, се знае твърде малко.

Минералната вода в Павел баня захранва два големи държавни санаториума. Единият е към „Специализирани болници за рехабилитация” ЕАД (СБР), собственост на Министерството на здравеопазването. Другият е към „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД (ПРО) – фирма на Националния осигурителен институт. Освен тях от водата се ползват един частен профилакториум и пет частни хотела, които се рекламират като балнеоложки. СБР и ПРО изпълняват програми на здравната каса и на НОИ, приемат с направления или с карти, но са отворени и за свободен прием. Главният лекар на СБР д-р Юри Гечев паралелно върти и частния профилакториум „Д-р Гечеви”, който се намира на гърба на държавния и също работи с НЗОК. Двата големи хотела – 5-звездният „ДианаМар” и 4-звездният „Севтополис”, контролират по още един по-малък хотел, съответно „Маркони” и „Милениум”. Освен лечебни процедури предлагат и SPA, с което привличат клиенти от високия сегмент. В градчето функционира още един по-малък самостоятелен балнеохотел „Калифорния”. Цените в хотелите тръгват от 120 лева на вечер (стандартният пакет е за 10 дни), в санаториумите започват от 32 лева (ако си с карта, може и 25 лева с включени процедури), квартирите предлагат и нощувки срещу 15 лева.

Заради минералната вода в Павел баня идват хора всякакви. Възрастни хора куцукат с бастунчета край санаториумите между компании от работници и миньори; млади семейства от високата средна класа щъкат с велосипеди в търсене на още забавления, след като вече са се поглезили в SPA комплексите на хотелите. Контрастът в автопарка пред двата големи санаториума и двата големи хотела, които са в непосредствена близост, е като между космодрум и някое селскостопанско летище. Местните хора нямат досег с хотелите, освен ако не работят в тях. Посетителите на хотелите също нямат досег с местните хора, тъй като всичко им е осигурено или могат да си го закупят вътре. Кажи-речи единствените пари, които оставят в града, са за зареждане на резервоарите на автомобилите си на връщане. В Павел баня се говори, че съвсем наскоро тук са идвали двама от най-богатите българи, придружени от охраната си. Предпочели са обаче да отседнат в санаториума на НОИ ПРО, тъй като не са търсили лукс (на какъвто вероятно са се наситили), а експертиза, качество и традиции в лечението. Баните тук са като илюстрация на поговорката, че има поне едно място, на което и царят ходи сам. Излиза беднякът от лечебната вана, водата се сменя и в нея влиза милионерът. Пред болежките всички са равни. Вода има за всички, или поне така би трябвало да бъде... Има и една трета категория посетители на курорта, която обаче е от огромно значение за местната икономика. Хора, които не са успели да се снабдят с направления и карти за санаториумите, а хотелите не са им по джоба, отсядат в квартирите и в къщите за гости на местните жители. Такива са много граждани на Турция с корени от България, както и традиционни гости от Македония. Наемат квартири, хранят се в ресторантчета, пазаруват в магазинчета. Купуват плодове и зеленчуци от градините, мед от малки производители, сладко от бабите, риба от местни рибарници... Повечето идват заради прословутата минерална вода и лечебните процедури с нея. Ползват баните на двата санаториума като външни посетители на съвсем поносими, често дори символични цени. Тези „мравки” оставят най-много пари в местната общност и по този начин я задържат в Павел баня. Това са и едни от най-верните и винаги връщащи се отново почитатели на балнеоложкия курорт, разположен в центъра на България.