Какви рискове видя втората икономика в ЕС в новата матрица на световната търговия? Доклад, поръчан от премиера Едуар Филип на независима комисия, потвърждава всички опасения от споразумението, които критиците му повтарят от години.

„Търговското споразумение с Канада спазва всички действащи стандарти в ЕС, но е обект на изобилна дезинформация... Видно е желанието на опоненти на свободната търговия да трупат политически капитал на гребена на антиглобалистките настроения. А икономическата история е еднозначна– протекционизмът вреди на икономиките, докато свободната търговия пази мира и увеличава благосъстоянието. Какво неясно има в това?”

- Из анализ на български институт за пазарна икономика

„Най-шумните критики срещу СЕТА са популистки. Всъщност СЕТА взема най-доброто от съществуващото в момента в международното право по отношение на договорите за свободна търговия.”

- Из статия на български финансов анализатор в сериозен всекидневник

„Не са ли им децата на всички тeзи, които говорят срещу СЕТА, в Америка? Не ги ли е страх какво ядат там, колети ли им пращат? СЕТА е едно от най-големите събития в Европа!”

- Изказване на български министър-председател

Може да се представяш за най-големия глобалист и пак да си оставаш тежък провинциалист. Властващата у нас икономическа мисъл не спира да доказва този парадокс, който вероятно ще остане единственият й принос към световното познание. Всички безпокойства от СЕТА, изтъквани от многобройните критици на споразумението в цяла Европа, включително и от шепата му аргументирани опоненти у нас, са абсолютно легитимни. Налице са и всички рискове, за които се говори от години: социални, екологични, здравни. Това са изводите, които ще направи всеки непредубеден читател на документа „Въздействието на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Европейския съюз и Канада (СЕТА) върху околната среда, климата и здравето”, изготвен по поръчка на министър-председателя на Франция Едуар Филип. За улеснение на българските борци с „изолационизма” и „популизма” ще посочим и адреса в интернет, където може да бъде намерен – https://static.mediapart. fr/files/2017/09/08/rapport-ceta.pdf. Ще припомним също, че възложителят на анализа е доверен човек на президента Еманюел Макрон, който пък е сочен за новото лице на френския либерализъм и отвореност към света. Едуар Филип възлага изготвяне на документа почти веднага след като сяда в премиерския стол през пролетта на тази година. Още в заданието се изисква да се формулират и „препоръки за мерки, способни да противодействат на очакваните отрицателни ефекти”. За целта е формирана 9-членна независима комисия с балансирано представителство от академични среди и държавни институции. Тя е изслушала 42 водещи фигури с отношение по темата от национални и европейски ведомства, науката, бизнеса, синдикатите, браншови организации и пр. Втората по сила икономика в ЕС е мобилизирала всичките си ресурси, така че да разполага с ясна представа за случващото се, да диагностицира рисковете и дори в последния момент да предприеме действия, с които да се защити от тях. Французите са наясно, че в случая въобще не става дума само за търговията с Канада (от европейска гледна точка северноамериканската страна дори е определена като незначителен търговски партньор с Брутен вътрешен продукт, близък до този на Испания). Както неколкократно е подчертано в доклада, СЕТА е модулно споразумение, което дава матрица за следващи такива спогодби. То пренаписва правилата на световната търговия или поне показва намеренията за начина, по който ЕС смята да участва в нея.Изводите и препоръките са описани в 65-страничен документ, който от самото си начало ще прозвучи кощунствено за пазарните фундаменталисти от българския истаблишмънт. Относно обществените безпокойства от СЕТА документът признава, че те вероятно се дължат и на факта, че „... очакваните ползи от споразуменията за свободна търговия в миналото са били надценени от техните инициатори, въздействията от тях са били силно подценени, а отрицателните външни въздействия са били просто игнорирани. Но либерализацията на търговията не винаги е фактор за нетно увеличение на общото благосъстояние”.