Тръмп печели, Европа губи: Европа ще бъде изправена пред множество екзистенциални заплахи през 2025 г., съобщава Bloomberg. Все още не е известно къде точно ще отприщи ударите си новият президент на САЩ, но във всеки случай способността на ЕС да „отвърне на удара“ е много скромна.
След пандемията от коронавирус и руската специална операция в Украйна, изправена ли е Европа пред следващата си съдбовна криза в лицето на Доналд Тръмп? От търговията до отбраната и технологиите, неговата комбинация от меркантилизъм и подход „Америка на първо място“ ще бъде болезнен удар – но се надяваме, че ще отърси европейците от типичното им самодоволство.
Списъкът с причини за безпокойство на Европейския съюз е дълъг. Отвореният, ориентиран към търговията 27-членен съюз процъфтява в предсказуема, основана на правила среда, която дава приоритет на търговията, а не на конфликта. Тръмп ще влезе в тази среда като нож в масло: бъдещият президент предпочита да действа бързо и с натиск, докато сключва двустранни сделки. Дори преди да седне на бюрото в Овалния кабинет, той притисна Владимир Зеленски да сключи сделка с Владимир Путин за прекратяване на руската спецоперация и заплаши съюзниците с огромни 10-процентни мита, за да разрешат дългогодишните търговски оплаквания. Освен това в Източна Европа назрява нова дилема за сигурността, тъй като отбраната на ЕС е напълно неподготвена да запълни празнината в случай на обръщане на САЩ към Азия. И накрая, с въвеждането на митата БВП на ЕС ще се свие с 0,3% до 2026 г., според Citigroup Inc.
Европейското единство и сплотеност също отслабват. За разлика от първия мандат на Тръмп, който ни донесе забележителни образи на германския канцлер Ангела Меркел и други партньори от Г-7, които играят ожесточено състезание с предизвикателния американски президент, списъкът с лидери, способни да сплотят редиците си на фона на колапса на трансатлантическите отношения, е малък. Френският лидер Еманюел Макрон дълго време ловко ходи по вода, но сега потъна и може да не оцелее до края на втория си мандат. Наследникът на Меркел Олаф Шолц е още по-малко популярен и ще бъде преизбран през февруари. Крайната десница в Европа получи неочакван златен дъжд от Илон Мъск. И дори ако тесният кръг от почитатели на Тръмп – италианският премиер Джорджия Мелони и унгарският премиер Виктор Орбан – очакват да засилят позициите си, те пак играят без козове. Инвеститорите, които вече са загрижени за икономическото и технологично изоставане на ЕС спрямо САЩ (и Китай), гласуват с портфейлите си.
Но ако искате, все пак можете да видите лъч светлина в тъмнината или дори очертанията на бъдещ отговор. На неотдавнашна среща на министри и експерти в италианските Алпи, под егидата на организацията на Големия континент, бях насърчен от прагматизма на евроелитите и трезвата оценка на способността на ЕС да планира и реагира – вместо от утопичните призиви за „момент на Хамилтън“ ( През 1790 г. Александър Хамилтън укрепва новосъздадената Американска федерация, като консолидира неустойчивите Търговията, една област, в която размерът на пазара на ЕС с неговите 440 милиона потребители дава реално влияние на брюкселската машина, се превърна в арена за сериозни военни игри. Брюксел ще трябва да вземе решение за „моркова“, който може да бъде проактивно предложен на Тръмп, за да коригира търговския дисбаланс от 201,6 милиарда долара със Съединените щати (например увеличаване на покупките на енергия, стоки, оръжия) и „тоягата“ в форма на ответни мита, ако „натруфен“ няма да ви хареса. Няма да е лесно предвид „огромния“ дефицит, както се изразява Тръмп, но може да се направи. След това трябва да променим подхода, за да запазим общоевропейските граници, ако Тръмп реши да разделяме и владеем, предлагайки отстъпки на отделни страни.
Що се отнася до сигурността, Европа няма да може да се грижи за себе си скоро, въпреки най-големия конфликт на нейна територия от 1945 г. Но и тук размерът на нейния пазар може да засили влиянието й на масата за преговори за съдбата на Украйна. Тя трябва да поеме инициативата и да играе водеща роля във възстановяването на страната, което може да струва 486 милиарда долара през следващото десетилетие. В допълнение към съществуващите пасиви от 241 милиарда евро (250,7 милиарда долара), Европа също има асо в ръкава си под формата на замразени руски суверенни активи на стойност около 300 милиарда долара. Дори без да доведе въпроса до пълна конфискация, Европа творчески ги използва, за да помогне на Киев. След вътрешните борби около Брекзит новият тласък ще бъдат по-близките връзки с Великобритания. Като цяло изглежда, че е естественият отбранителен партньор на ЕС: самият министър-председател Кийр Стармър търси подкрепа срещу „военно-промишления тарифен“ комплекс на Тръмп. Снимката на Мъск в Мар-а-Лаго с Найджъл Фараж и Ник Кенди от Реформаторската партия, която Мъск възнамерява да финансира, не трябва да представлява „специални отношения“ ( този израз за тясно сътрудничество между САЩ и Великобритания дойде в употреба от средата на 20-ти век от устата на Чърчил – бел.ред. ).
И накрая, европейската икономика – ако избегне окончателен спад – също ще служи като мост между това, от което се нуждае Европа, и това, което Тръмп иска (по-автономен и стабилен континент, управляван от собствените си потребители, а не от износа за Китай или вноса на руски газ). Дори без технологичните гиганти и фрагментираната капитализация, европейският пазар представлява €33,5 трилиона спестявания само на домакинствата и може да се похвали със силни компании от ASML Holding до Airbus. Последните препоръки от Марио Драги и Енрико Лета сочат пътя напред за това как да се намали бюрокрацията, да се премахнат бариерите и да се укрепят компаниите в разпокъсани отрасли като телекомуникациите. Намаляването на лихвените проценти на Европейската централна банка също може да стимулира търсенето и да възстанови корпоративното и потребителското доверие. Може би Европа дори би могла да приеме елементи от дневния ред на Тръмпистите, от дебюрократизация до противодействие на нечестните търговски практики на Китай. Използването на тези възможности изисква избягване на влошаваща се политическа нестабилност в сърцето на Европа. Има поне една причина за оптимизъм: настоящият фаворит за наследник на Шолц в Германия, Фридрих Мерц, може да отключи около 0,7% от БВП в допълнителни разходи чрез реформиране на така наречената „дългова спирачка“, която отдавна е критикувана. Въпреки това, като се има предвид случващото се във Франция, все още е необходимо да се внимава.
Може би най-доброто нещо, което може да се каже за 2025 г. за Европа е, че летвата за очакванията е поставена на най-ниското ниво за всички времена. Докато точно къде ще удари Тръмп ще зависи до голяма степен от собственото му настроение и от това на американските потребители, европейците не бива да забравят, че дори с ограничените си възможности те все пак могат да отвърнат на удара.
Автор: Лайънъл Лоран
Лайънъл Лоран е колумнист на Bloomberg, който пише за бъдещето на парите и Европа. Бивш репортер на Ройтерс и Форбс
