Патриарх Даниил бесен от регистрацията на старостилниците, търси политическа подкрепа
Патриарх Даниил вече не може да претендира, че е единственият водач на българското православие. Такъв е и Триадицкият митрополит Фотий. Върховният касационен съд регистрира за пръв път в страната втора православна църква, наречена Българска православна старостилна църква (БПСЦ) Това означава, че вече според закона Българската православна църква, начело с дядо Даниил няма монопол и не може да настоява единствена да носи името Православна църква.
Според юристи решението на върховните съдии отваря пътя към регистрирането и на други български православни църкви, а богослови са на мнение, че родното православно християнство е изправено пред нов разкол, различен от този, на който бяхме свидетели през 90-те години между Синода на патриарх Максим и Алтернативния синод на Пимен и Инокентий.
Десетина дни преди Рождество Христово – на16 декември, Върховният касационен съд е взел решение да впише в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд втора православна църква, а именно Българската православна, старостилна църква с предстоятел Триадицки митрополит Фотий.
Една от основните разлики е, че старостилците празнуват Коледа на 7 януари,
Православната старостилна църква има предистория от 1968 г., когато Светият синод с патриарх Кирил приема новия Григориански календар. Тогава двамата архимандрити се обявяват против и се отделят от БПЦ. В годините на комунизма обаче съществуването й бе невъзможно, но реалната й история започва преди 35 години, след падането на режима на Тодор Живков.
Старостилците са доста по-консервативни – смятат себе си за носители на автентичното православие, водят се по Юлианския календар и възприемат Григорианския като едно ужасяващо сатанинско изобретение на римокатолицизма и папството, което всеки миг може да погълне и асимилира цялото световно православие. БПСЦ за разлика от Алтернативния синод в БПЦ през 90-те не оспорва избирането на български патриарх от БПЦ, а определя себе си за съвсем различна религиозна организация. Българската старостилна църква се отделя официално от БПЦ през 1990 г., поради несъгласие с използването на новоюлианския календар в църковното богослужение. Възниква като Триадицка епархия на старостилната Гръцка истинно-православна църква, която дава автокефалия на българската старостилна църква, оглавена от ръкоположения епископ Фотий Триадицки. От 2016 г. той носи титлата митрополит.
Новата църква има 15 храма в страната, а катедралният й храм „Успение на Пресвета Богородица“ е в столичния кв. „Бъкстон“. Техен е и девическият. манастир в квартал „Княжево“ – „Покров на Пресвета Богородица“, в който служат 60 монахини. Сред видните архиереи на БПСЦ е и Созополският епископ Серафим
Любопитното е, че през 2010 г. Дим Дуков пробва да регистрира у нас старостилна църква, която да следва Юлианския календар. Тогава светският коафьор и монах вече се титулуваше „епископ“, като титлата също му бе дадена от гръцка старостилна църква. Изявената светска персона настояваше Столична община да му предостави терен за храм, който той да построи и който да бъде по-голям от „Свети Александър Невски“. Дим Дуков обаче почина през 2012 г. и така и не успя да регистрира старостилна църква.
По повод православната църква на Фотий Софийският градски съд беше отказал регистрацията й, защото се налагаше становището, че втора православна църква, освен БПЦ не може да съществува. Тогава в становището си Светият синод на Българ ската православна църква посочва, че случаят засяга въпрос от национално значение и че единствено Българската православна църква може да използва думата „православна“ в наименованието си, че единствено Българската православна църква, а не самопровъзгласили се православни общности могат да представляват източното православие в България. Следователно църквата жалбоподател не може да претендира да бъде православна, но не би имало пречка за регистрацията й като „Българска старостилна църква“ без думата православна.
През 2023 г. в Страсбург е внесена жалба срещу Република България, подадена в Съда на основание Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от Българската православна старостилна църква („църква жалбоподател“) и петима български граждани. Старостилците претендираха, че отказът на българските съдилища да регистрират религиозна институция, придържаща се към старостилния вариант на Източното православие, поради сходството на нейното име с това на Българската православна църква, която е призната съгласно закона, представлява незаконосъобразно и неоснователно ограничаване на правото на тази църква и нейните последователи да изповядват религията си. Съдът в Страсбург отсича, че с отказа да бъде регистрирана Българската православна старостилна църква е налице нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В крайна сметка ВКС решава, че „Решението на ЕСПЧ не е в противоречие със съществуващите в страната конституционни традиции, възприетите ценности и потребности в обществото. Няма обективни обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че с регистрацията на касатора биха се засегнали права на „Българска православна църква – Българска патриаршия“ и нейните членове.
За тази религиозна институция е безспорно, че съществувайки от векове, е участвала в укрепването на българския национален дух и държавност, че понастоящем обединява мнозинството от православните християни в страната, че е единна, авторитетна и се ползва с изключителното уважение на институциите и обществото, мотивират се върховните съдии.
Същевременно исканата регистрация е за малка религиозна общност, която съществува от 30 години и няма претенции към вътрешната организация и имуществото на „Българска православна църква Българска патриаршия“. Върховният касационен съд, като се позовава на Закона за вероизповеданията, не смята за пречка да бъде регистрирана БПСЦ
Патриарх Даниил веднага заклейми новата църква и отсече, че у нас тя е една. Духовникът, който е упрекван за крепките си връзки с Москва и според слуховете избирането му за патриарх не е станало без намесата на Русия, в момента трескаво се среща с лидерите на основните политически партии в опит да парира легитимацията на БПСЦ. Преди дни Даниил се видя с Бойко Борисов в Дивотинския манастир, а лидерът на ГЕРБ се снима с него и написа във фейсбук: „Православната църква е само една“.
Кой е митрополит Фотий?
Фотий е определен за глава на Българската православна старостилна църква с титлата Триадицки митрополит. Роден е със светското име Росен Димитров Сиромахов на 13 юли 1956 г. По бащина линия принадлежи към революционен род от костурското село Гарища – Ставре Сиромахов от Галища е един от най-верните помощници на ръководителя на ВМОРО Георги Христов. Завършил е духовната академия „Свети Климент Охридски“.
До лятото на 1982 г. преподава старогръцки и латински език в Софийската духовна семинария на Гара Черепиш. През 1989 г. завършва класическа филология в Софийския университет и от декември 1989 г. е редовен асистент по старогръцка литература към катедрата „Класическа филология“ в университета. По време на комунистическия режим Росен Сиромахов е ръкоположен тайно за свещеник в манастира „Св. св Киприан и Юстина“ във Фили край Атина от старостилния епископ митрополит Киприан Оропоски и Филийски от Гръцката истинно православна църква. След завръщането си в България служи тайно в Княжевския девически манастир „Покров на Пресвета Богородица“. Подстриган е за монах с името Фотий.
След падането на комунистическия режим у нас е създадена старостилна Триадицка епархия. През 1993 г. старостилни православни църкви дават автокефалия на Българската православна старостилна църква и на 17.01.1993 г. в манастира „Св. св. Киприан и Юстина“ йеромонах Фотий е ръкоположен за епископ с титлата Триадицки, по едно от старите имена на град София. На 3.03.2016 г. на заседание на Архиерейския синод на Българската православна старостилна църква е взето решение Триадицката епархия да бъде издигната в ранг на митрополия и съответно епископ Фотий Триадицки да бъде издигнат в сан митрополит. На 6.03.2016 г. в катедралния храм „Успение Богородично“ в София, Фотий е въдворен на Триадицката митрополитска катедра.
Каква е разликата между Юлиански и Григориански календар
Два са основните календарни стила, използвани днес – Юлиански, въведен през 1 в. пр.Хр. от император Юлий Цезар, и Григориански, носещ името на папа Григорий ХIII и въведен от него през 1582 г. Първият бил хелиоцентричен, а вторият – геоцентричен.
Разликата между тях понастоящем е 13 дена.
Днес повечето поместни православни църкви под влияние на гражданската власт са възприели сравнително по-прецизния Григориански календар, и по-точно една негова разновидност под наименованието „поправен Юлиански календар” за богослужебно отбелязване на неподвижните празници като Рождество Христово, Гергьовден, Благовещение и т.н. Всички православни църкви обаче (с изключение на финландската) при празнуване на подвижните празници от т.нар. пасхален кръг (Великден, Цветница, Петдесетница и т.н.) и досега се ръководят от Юлианския календар. Това е така защото единствено по него могат да се спазят каноническите разпоредби Христовата Пасха (Великден) да бъде отбелязвана винаги след юдейската съгласно евангелския разказ. Въпреки че понякога се нарушава друго каноническо изискване – тя да бъде след първото пролетно пълнолуние. В някои години (напр. 1997, 2000, 2002, 2005 и 2013 г.) ние посрещнахме този празник едва след второто пролетно пълнолуние. Според Григорианския календар се получава обратното – жертва се първото условие, а се спазва второто.
Когато римляните завладяват Египет (I в.пр.н.е.), там те се запознават с новия за тях начин на времеизчисляване и император Юлий Цезар решава да го въведе в Римската империя, но с по-голяма точност. По нареждане на императора александрийският математик Созиген създава римския календар, наречен Юлиански. Той е въведен в римската империя на 1 януари 46 г.пр.н.е. и така 1 януари става начало на годината. В него продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни. С времето се натрупва изоставане на Юлианския от астрономичния календар, което налага реформа. Новият календар е въведен в употреба на 4 октомври 1582 г. в съответствие с була от 24 февруари 1582 г. на папа Григорий XIII, чието име носи и днес.
Григорианският календар, наричан още нов стил, е съвременният международно признат светски календар. Той поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции. Григорианският календар не се приема едновременно в цяла Европа, като този процес продължава почти три века и половина.
В България Григорианският календар е въведен със закон, приет от Народното събрание на 14.03.1916 г. В 24.00 ч. на 31 март 1916 г. България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1-ви настъпва 14 април. Православната църква в България продължава да следва Юлианския календар и след 1916 г. Едва през 1968 г. тя преминава към Григорианския, или както се нарича поправен Юлиански календар.
Източник: Уикенд