Пъте(после)пис
Тези дни ми се наложи да отида за един ден по работа до Букурещ.
Веднага си спомних последното ми пътуване с лек автомобил до там: 6 часа от София до центъра на Букурещ, с едно спиране за зареждане и кафе.
Но в активния сезон, когато Дунав мост се атакува от стотици румънци и молдовци на час, запътили се към Гьрция, Турция или нашите курорти, времето за пътуване може да скочи на 8-9 часа. Добавете към това горещините от 34 – 36 градуса и риска от шофиране по отдавна неремонтираните пътища в Северна България, както и руската рулетка да преминеш по отсечката на смъртта Русе-Бяла и какво се получава:
Тръгваш в 7 ч от София, за да избегнеш столичния трафик, пристигаш около 15 ч в Букурещ изнервен, потен и изморен. Нито ти е до срещи, нито до работа.
А на следващия ден трябва да сториш същото в обратна посока.
Та, нормалният избор е да отидеш със самолет, нали?
И точно затова ще поговорим.
Незнайно защо, вече сигурно 20 години нацноиалният ни превозвач е абдикирал от дестинация Букурещ (както и Белград, Истанбул и други) и отсечката се обслужва от румънската компания Таром.
И също така през всичките тези години Таром използва по маршрута едни овехтели АТРи – тесни, миризливи и много шумни.
На всичкото отгоре билетите винаги са били скъпи – поне 180 евро в една посока за 50 минутен полет и нула удобства. Хитрите румънци добре си правят сметката, че пред 6-8 часовото пътуване и висене по границите, ще предпочетеш да потърпиш 1 час в самолета.
Но защо на такива цени?! За 30 евро можеш да летиш до Лондон или Италия, например.
На мен Таром ми предложи билет в две посоки за 880 лв, а докато се чудих, не останаха места и най-евтиният вариант остана билет в икономическа класа на отиване и бизнес на връщане за скромните 1030 лв. Като това беше през блок местата на България Еър. Иначе, купен от Таром, този варант излизаше над 1250 лв. Става въпрос все пак за около 300 км по въздух.
И знаете ли какво получавате за тези пари: в икономическата класа не сервират нищо, но можеш да си купиш вода, както в нискобюджетните компании.
В бизнес класата седиш най-отпред, макар че при витловите самолети най-тихо и комфортно е на последния ред, при запалването на двигателите те обгазват с изгорял керосин, до теб на седалката седи пасажер, в моя случай шокиран италианец, който за закуска получи хладно разтворимо кафе.
«Щастието» нямаше да е пълно, ако при излитане от летище Отопени не виждаш в края на пистата няколко оръдия за противовъздушна отбрана, насочени, естествено на изток.
Може би печалбата от петкратно завишената стойност на билетите отива точно за повишаване отбранителната способност на северната ни съседка, в разрез със скандиранията на румънските запалянковци «Путин, Путин» на мача с Украйна.
Това би трябвало да ме успокоява. Ама нека все пак националният ни превозвач България Еър си влезе в правата и пусне реципрочен полет от София.
Ако ще се набутваме с пари, да отиват поне за нашите граждански нужди.
Добре че поне видях на летище Отопени как са изглеждали статутите на древните и, явно много велики, даки.
Италианците да не ми се отварят повече с римското си наследство………..
В тази връзка, ако ви е интересно, някой ден ще ви разкажа какво и на какъв език пише на знаменитите синайски златни пластини, открити в края на 19 век.
Аман няма да казвате на румънците!!!
Тодор Костов