Благородните метали са част от човешката история от хилядолетия. Първите следи от обработка на злато или сребро идват от България. Близо до град Пазарджик през юли 2016 г. беше открита миниатюрна златна мъниста, с диаметър само 4 мм. Според археолозите тя датира от около 4500 г. пр.н.е., което е с два века по-стара от откритото през 1972 г. златно украшение във Варна, считано дотогава за най-старото доказателство за обработка на благородни метали.
С развитието на технологиите през вековете се създава не само голямо количество сребърни и златни монети, но и с по-висока чистота и по-сложни дизайни.
Така в живота ни се появява среброто „стерлинг“. Началото му идва от XII век в Англия, след което се разпространява по света като един от най-използваните метални сплави за изработка на бижута и други предмети.
Какво е сребро „стерлинг“?
Когато говорим за сребро „стерлинг“, трябва да се отбележи, че то не е чисто сребро, нито е инвестиционно сребро по днешните стандарти. Среброто „стерлинг“ е сплав, състояща се от 92,5% чисто сребро и 7,5% мед. Медта може да бъде заменена и с други метали, като цинк или никел, но медта е най-често използваният метал в изработката на сребро „стерлинг“.
Най-често бижутата и домакинските предмети (като прибори за хранене) от сребро „стерлинг“ носят маркировката „925″, която показва съдържанието на чисто сребро в съответния предмет.
Добавянето на мед към среброто се прави с цел заздравяване на сплавта. Чистото сребро е твърде меко и пластично, което го прави неподходящо за изработка на прибори или бижута.
Единственият недостатък на добавянето на мед е, че повърхността може да потъмнее с времето. Процесът на окисляване е естествен и се причинява от реакцията на медта със серните съединения във въздуха.
Премахването на потъмняването става лесно с помощта на кърпа или гъба, топла вода и сапун.
Началото на среброто със стандарт стерлинг
Официалното начало на широкомащабната употреба на среброто със стандарт стерлинг е датирано от XII век в Англия. Кралят на това време, Хенри II (1154 – 1189), стандартизира използването на сребро със стандарт стерлинг за монетите, използвани в кралството.
Неговият наследник, Хенри III (1216 – 1272), продължава с институционализирането на среброто със стандарт стерлинг. Той го обявява за стандарт за издаване на монети в цяла Англия. За да гарантира това, той въвежда различен дизайн на пени от 1247 година нататък.
Монетите вече трябва да имат дълъг кръст на обратната си страна, за да се намали процесът на отчупване на части от тях. Освен това той въвежда процес на преразбиване на старите пенита с „къс кръст“, като те се претопяват и преиздават според новия наложен стандарт.
С течение на вековете среброто със стандарт стерлинг остава като отличителен белег за британските монети, което по време на колонизацията на Африка, Северна Америка и Океания помага за разпространението на същия стандарт.
Съществуват две теории за произхода на името „сребро стерлинг“. Едната е, че по времето на Хенри II сребърните монети били наричани „Easterlings“. С течение на времето се смята, че името е еволюирало в „sterling“ (сребро стерлинг). Втората теория, одобрена от Оксфордския речник, предполага, че името произлиза от староанглийската дума „steorling“, която означава „малка звезда“. Сребърните монети приличали на малки звезди заради лъскавата си повърхност, откъдето идва и тази теория.
Среброто стерлинг и паунд стерлинг
Днешното официално наименование на валутата на Обединеното кралство е „паунд стерлинг“. Това има обяснение.
Още от англосаксонските времена (между 5-ти и 11-ти век) монетите на територията на днешното Обединено кралство са били изработвани по следния начин: един паунд сребро стерлинг (453,6 грама) се използвал за изработката на 240 пенита.
Както бе посочено по-горе, въпреки че среброто стерлинг се използвало и преди Хенри II, той е този, който го въвежда като стандарт в цялото кралство.
cross
