На политическата сцена има едно изчакване, едно бездействие, защото то устройва практически всички. В прегръдката, сглобката, пострадаха и ГЕРБ, и ППДБ. Те осъзнаха, че тази прегръдка боли много и къса живо месо и от едните, и от другите. Ситуацията, в която попадаме, макар това да е лошо за България, за партиите е добре да изчакват да се нахъсва Бойко Борисов да вдига залога, да казва: „Аз ще съм премиер”. ППДБ да казват: „Няма как да стане!”, а практически друга конфигурация е невъзможна в момента.
С това изчакване има дилема за един друг играч и това е президентът Румен Радев. От Президентството осъзнават, че ако в тази поредица от избори не хванат голямата вълна и нуждата от нов месия – във времето може да настъпи едно успокояване, една нова задруга, която да направи така, че хората да са изморени въобще и да не търсят нищо ново.
Така че Борисов създава дилема под тази форма и за президента Радев. Казва му под една или друга форма: „Или играй сега, да видим с какво разполагаш на масата на политиката, в битката за парламента, да видим дали няма да вземеш голямо парче от баницата, с което на мен да ми се отвори пространство за Президентството. Или, ако не влезеш сега, не се знае след време колко ще имаш. А аз в следващите избори ще съм подготвил в новата среда алтернативи“.
Защото за Борисов новата среда значи спиране на войната в Украйна, това значи и опит да се създаде ново дясно консервативно, подобно на патерица политическо обединение, някакво разкъсване между ДБ и ПП. Виждате, той атакува ПП постоянно, ДБ никога. А едно откъсване на ДБ и комбиниране със „Синя България“ дава още един коз на Борисов.
Липса на всякаква алтернатива и у хората, така че насочването към Борисов да е като остров на стабилност. За мен това в момента е една патова ситуация, в която всички участват и Борисов създава дилема на най-големия си политически противник в средносрочен период – президента.
ГЕРБ ненавиждат ПП и ДБ, заради задържането на Борисов, заради практически постоянната реторика на тази по-протестърска формация срещу него, но го играят добри партньори, също евроатлантици. Те приканват ПП и ДБ да влязат и да им седнат в скута. Разбира се, това става с „чупене на ръцете“, с постоянни унижения, те знаят че от това положение само ГЕРБ печели, ППДБ – не.
Но ГЕРБ осъзнава, че не може да управлява без тях, само че има изгода да чака и „да тупка топката“. Защото сега новото, което се задава за тях, е Доналд Тръмп. Доскоро бяха големи фенове на Демократическата партия, на Зелената сделка, против Истанбулската конвенция, едва ли не ВМРО и патриотите са ги спирали да я внедрят, Борисов щеше да ходи в Киев да се бие – нещо, което Тръмп не харесва. Но това се забравя от днес за утре, с един два лафа по телевизията как Тръмп пита Христо Стоичков за Борисов.
Борисов и в момента, ако иска да направи кабинет точно в тази среда, той може да го направи. Но изчаква Тръмп да вземе властта от 1 януари. Изчаква да спре войната, за да има повече опции, да са свикнали всички, че вече той е близкият до Тръмп – просто едно тактическо решение във времето. Това е доста рисково, защото ситуацията се мени бързо, идеята да кажеш, че ти си близък на Тръмп и управляваш България по тази линия е наивна. България има много сериозни вътрешни проблеми – енергийни – липса на ток, вкарваме ток от Турция, от партньори, които са непредсказуми.
Опасност има за изхранването на населението с дупченето на Добруджа по брутален начин, с перки, срещу които има огромно обществено недоволство вече. Може да няма хляб, земеделието страда от невероятен недостиг на вода и напояване. Вече не е толкова простичко да кажеш: „Аз съм любимецът на Вашингтон“. Защото има реални проблеми да се решават. Това е обяснението на патовата ситуация в момента.
Източник: Труд.бг
