Експертиза от телефоните на покойниците сочи връзка с близкия до Алексей Петров и Васил Божков черноморски престъпен бос
На 27 февруари т.г., в бургаския кв. „Крайморие“, полицията открива трупа на 48-годишния Пламен Стоянов, охранител в Порт “Европа”, офицер по сигурността и служител на охранителна фирма АВС. Следствените действия установяват, че младият, пращящ от здраве и известен с доброто си настроение гард, се застрелва със законно притежавано оръжие часове след като по телефона се е шегувал със съпругата си и двамата правили планове за обща почивка. Трагедията е отразена в местен сайт и светкавично препечатана от няколко национални новинарски агенции.
Месец по-рано, в последния ден на януари, показно е разстрелян Мартин Божанов-Нотариуса. Статии за него никнат ежечасно в интернет пространството. Единственото, което остава енигма за журналисти и общественици е как е поръчана смъртта му, бил ли е притискан приживе и кой го е заплашвал. В предаването на Сашо Диков от 22 март т.г., адв. Иван Петров риторично запита какво става с телефоните на Божанов и дали и те са толкова здраво зашифровани като тези на Алексей Петров, че полиция и прокуратура остават с вързани ръце.
Наши източници – експерти по киберсигурност, хвърлиха бомбата, че наличните към момента експертизи от мобилните данни на Мартин Божанов и гарда Пламен Стоянов (които са крайно оскъдни за каквито и да е заключения), сочат, че свързващо звено между мъжете, отишли си от този свят с куршум в главата, е лицето Любомир Димитров Парашкевов – бургаски бизнесмен с тъмно минало, изключително близък до шефа на “самоубилия” се Пламен Стоянов.
За “Любо Къдравия” или “Чикатилото” (както е по-известен Парашкевов) е установено от службите, че е изпращал заплашителни чатове на Нотариуса по едно от мобилните приложения. Кибер ченгетата засичат още, че той собственоръчно изтрива цялата си чат-кореспонденция с Божанов два дни преди разстрела му. За негово нещастие, службите поддържат тесен контакт с администраторите на “Вайбър”, “Телеграм”, “Уотсап” и други подобни платформи, и имат практика да предоставят разпечатки, хронология и други аудио-визуални материали при поискване. Аналогично, изтрити чатове са установени и в телефона на мъртвия охранител, както и разговор с номер, водещ се на името на Парашкевов, минути преди той да посегне на живота си.
Кибер специалистите, извършили експертиза на мобилните данни, откриват доста пряка връзка между Парашкевов и друг вип покойник – Алексей Петров. Това е бургаският масон Пламен Иванов, за когото в търговските регистри се откриват свързаности с фирмите на застреляната барета. Но и без подобни експертизи връзката с Алексей е ясна, т.к. Пламен си е жив и здрав, и буквално където седнел и станел, се хвалел с познанството си. За неизвестния на широката публика масон се твърди, че помогнал на Любомир да направи първите си стъпки в далаверите с горива – тема, на която ще обърнем специално внимание в настоящата статия.
Познавали ли са се приживе съдебният лобист Мартин Божанов и бедното момче от Крайморие, живеещо в дома на жена си, е въпрос, на който МВР и прокуратурата следва да отговорят.
В разговор с наш репортер, близки до покойния Пламен споделиха, че са ставали свидетели на скандали по телефона между него, Парашкевов и лице, ръководещо охранителната фирма АВС, където покойникът е работил. Неназованият мъж бил изключително близък с героя на днешния разказ, двамата ги свързвала крепка дружба от над две десетилетия. Любопитна подробност е, че въпросният охранителен шеф в Бургас е познат и като приближено, подставено лице на Васил Божков в дружеството “Трансимпекс”, което е търгувало с горива и за което има данни, че е извършвало контрабанда – дейност, от която идват първите милиони на Парашкевов. Той прочее е наричан “Малкия Череп” точно заради познанството си с Божков.
Друга връзка между бившия хазартен бос, Парашкевов и мъртвия гард откриваме в Търговския регистър. Там е видно, че уж посегналият на живота си Пламен Стоянов е бил съдружник с Любомир “Чикатилото”, както и с друг, вече бивш бодигард на Божков – Чавдар Ангелов, във фирмата “Д. С. П. – 1” АД. За дружеството има данни в информационните масиви, че преди около 10 години “изпържва” не кого да е, а собствениците на Търговска банка с колосалната сума от над 35 млн. лв., под форма на гаранции за търговия с горива, които не са покрити, т.к банковата гаранция е била без обезпечение. Финансовото престъпление е поредното, останало неразкрито. Измамата е била инициирана и извършена от Парашкевов, а останалите герои-бодигардове са били подставени лица, длъжни с името си да покрият истинските съдружници на Любомир.
Възможно ли е мъж от провинциалното Крайморие, живеещ като заврян зет в скромен апартамент, разчитащ само на една заплата, който на всичкото отгоре се трепе от тъмно до тъмно на пристанището, по документи да е нефтен бос, опериращ с милиони левове, и на всичкото отгоре да завлече с пари една от най-мощните банки у нас? С какво е бил притискан от Парашкевов за да удостоверява с подписа си далавери, за които се лежи в затвора? И след като са могли да го направят ортак на Черепа, какви ли още заповеди е бил длъжен да изпълнява?
“Самоубиецът” Стоянов под сурдинка споделял, че “шефа”(бел.ред. – прекият му работодател) го тормозел да върши “едни работи дето не са за приказване”, а също така възкликнал: “гледай тоз човек какви глупости иска да правя”. Негови приятели, пожелали анонимност, хвърлиха светлина, че е бил притискан да си затваря очите и дори да съучаства в трафика на наркотици през порта. Тъй като той отговарял за сигурността, бил единственият (без да броим собствениците), който може да се разпорежда какво да влиза и излиза от там.
След несъгласието му да се замесва в подобно престъпление, краят му настъпва изненадващо.
Накратко – почернените хорица отказват да повярват, че тяхното момче само си е теглило куршума, още повече, че бил вярващ християнин и за него самоубийството е смъртен грях. Психо тестовете му също били перфектни.
Тук е мястото да отворим скоба, че морските пристанища са апетитна хапка за наркобосовете, а който има достъп до тях, разпределя дрогата както във вътрешността на страната, така и експортът й по суша. Бизнес за милиарди, чиито косвени жертви стават хора като Пламен Стоянов от Крайморие.
Споменът за друго самоубийство хвърля още масло в огъня на съмненията, че странящия от камерите съмнителен бизнесмен, с ужасяващите прякори “Чикатилото” и “Малкия Череп”, има какво да разкаже пред органите на реда ако последните благоволят да му обърнат внимание. Трагедията този път е свързана със собственик на бензиностанция, на име Илиян, родом от Враца, който купувал горива от Парашкевов, но изведнъж решава да приключи със себе си, защото нямал пари да му се издължи. Една вечер, отново след телефонен разговор с него, също както Пламен Стоянов, въпросният Илиян се преселва в отвъдното.
Отношенията на Парашкевов с Нотариуса са още по-голям хикс. Информация, която не можем да потвърдим поради отказ на медиен собственик да говори публично по темата сочи, че “Чикатилото” е поръчвал и плащал на журналисти да пишат срещу Божанов през лятото на 2023 г., когато последният все още е жив, а във фокуса на вниманието бяха Пепи Еврото и жена му Любена. Какво са делили двамата и по какъв повод бургазлията е водил дълга, зловеща и пълна с неизвестности кореспонденция с Божанов, може би някой ден ще разберем.
Медийната информация за Любомир Парашкевов е повече от оскъдна. Дали от липса на интерес към личността му или заради навика да звъни посред нощ на разследващи журналисти, ни е трудно да предположим.
От малкото налични писания научаваме за влиянието му сред магистрати и полицаи по Южното Черноморие, където непознатият за широката публика мафиот е изплел гъста мрежа от зависимости към незаконните му пари и практически е недосегаем, което му развързва ръцете за множество зверски престъпления.
Той реално “управлявал“ Търговското отделение при Окръжен съд – гр. Бургас чрез съдия Антоанета Андонова – Парашкевова, която е председател на това отделение. Познайте кой е нейният съпруг – Росен Парашкевов, брат на посочения по-горе герой и също съдия в този окръжен съд. “Невъзможно е да се случи нещо без благословията на Любомир Парашкевов, който афишира открито връзките си и с директора на ОДМВР – гр. Бургас, с окръжния и с апелативния прокурор”, пише сайтът Нбокс.
Самият Парашкевов имал навик да парадира с познанството си с някогашен шеф на БОП-а, както и с висш кадър в служба ДАТО, на когото възлагал срещу заплащане нерегламентирано подслушване, проследяване и дори проникване в домовете на врагове, конкуренти и жертви.
Може би тези му близости обясняват бързината, с която бургаските прокурори, съдии и ченгета обявяват смъртта на охранителя Пламен Стоянов за самоубийство, без да обелят дума кои са другите коли, оставили следи до лобното място и да изяснят кой е имал полза от ненавременната кончина на младия човек.
Най-прясната медийна информация по адрес на “Чикатилото” сочи, че той е човекът, който през есента на 2023 г. е дал 180 000 евро, предвидени за купуване на гласове в Несебър, съобщава друг сайт – Mutrinews. Въпреки, че мрежата за раздаване на предизборни пачки е разплетена, името на Парашкевов отново отсъства от делата.
От статии в мрежата научаваме също, че Любомир се оказва с имунитет срещу данъчно преследване. Въпреки размаха на бизнес начинанията си с вложените (по негови думи) около сто милиона лева, той никога не е бил обект на каквато и да било данъчна проверка. Не е изяснено и как придобива мотела в Крайморие за 1 800 000 лв., без значение, че документално не е в състояние да докаже произхода на парите.
В сайта “Народ” четем, че онези, които го познават, са наясно, че схемаджията Любомир Парашкевов не обича публичността, живее почти в изолация и не излиза от къщи и офиса си, контактува с много малко хора и дори фирмите, с които развива дейността си, се ръководят или са на името на негови приближени.
Наши източници от Бургас пък допълват, че героят на днешния разказ имал всички поведенчески характеристики на шизофреник, други твърдят, че шизофренията му била параноидна, което обяснявало манията по собствената му безопасност и болезнената му мнителност, в комбинация с неспособността да изпитва емоции, ужасяващата му жестокост и безскрупулност. От там идвал и прякора “Чикатилото”, по аналогия с едноименния руски канибал с ментални отклонения.
При изписване на името му на латиница открихме и регистрация в известен гей сайт, където се мъдри снимката на Парашкевов. Интернет находката хвърля светлина върху нестандартните му влечения и слабостта му към “правилните малки момченца”. Там бизнесменът заявява, че е обезпечен и може да предостави “невиждани неща и преживявания” на желаещите интимна близост с него.
През първата години на новия век Любомир Парашкевов (наричан още Любо Къдравия) е почти непознат в бизнес средите на Бургас. Комбинативният ентусиаст обаче веднага надушва изгодните врътки с ДДС от високообортния бизнес с горивата и не се двоуми – бързо организира мрежа от свързани фирми, в които никога не участва лично. Така през 2004 г. е налице голямото му постижение – от веригите за доставки при продажба на едро на бензин, дизел и пропан-бутан още от вноса им или от завода на „Лукойл“, та чак до колонката в бензиностанцията. По цялата тази верига Любо Къдравия е настанен стабилно и при него потъват цели 20 % от цената без да влизат в бюджета.
Някъде по онова време той извършва крупна измама срещу дружеството “Нафта трейдинг”, собственост на бащата на Валентин Златев, припомнят си паметливи съвременници на процесите. Нещо повече – той прави такива врътки със серия от дружества по веригата, че успява да убеди Златев-Старши, че виновник за неплатените пари е Стоил Славов, който малко по-късно бива взривен в асансьор на столичния бул. “Черни връх”. Участвали в разследването оперативни работници, до които се допитахме, не отрекоха, че името на Парашкевов се е завъртяло някъде из папките, но както често се случва при него – се измъква сух.
Друга лоша практика от арсенала на бургазлията било т.нар. “избелване” на корабни горива и нелегалната им препродажба на бензиностанции из страната. Поради по-ниската си цена и специално предназначение, те се маркират с вещества-оцветители, за да не могат да се търгуват за други цели. Измамникът обаче намира начин да премахне маркировката и наводнява бензиностанциите с контрабандна нафта, от която натрупва първите си капитали.
Своеобразен връх в престъпната му кариера било източването на горива от тръбата на “Лукойл” чрез нелегална “свръзка”, или както ченгетата я наричаха по онова време – “дупка”. Отворът се пробивал тайно и не без помощта на подкупени от Любо полицаи и охранители. Така горивото се отклонявало към цистерните на Парашкевов, и потичало безакцизно отново към свързани с него бензиностанции. Щетата за държавния бюджет се изчислява на десетки милиони левове. Въпреки множеството свидетели и преки доказателства за съпричастността му към деянието, той отново остава ненаказан, припомнят си митничари и данъчни.
В неофициалното “досие” на Парашкевов, което неясно защо не фигурира в МВР, откриваме още една смърт, която трудно би минала в графата “нещастен случай” или “самоубийство”. Става въпрос за ъндърграунд покойника Димитър Видев, познат като Митко Релакса. Назад в годините очевидци си спомнят как Любомир два пъти бива позорно пребит от Релакса пред бургаския хотел “България”, а малко по-късно местният герой е намерен разстрелян – най-вероятно за отмъщение.
Сред малкото останали живи врагове на Парашкевов били Светослав Стамов (Светльо Гембалата) и Атанас Купъра, редят наши източници от службите, които завъртат и името на Иван Универсалния в кръга на бизнес познанствата му. Защитени ли са здравето и животът на въпросните господа с цветисти прякори, оставяме на МВР да отговори. В следващ материал по темата очаквайте пълен списък с фирмите и интересните съдружия на героя от днешния ни разказ.
Източник: crimesbg.com