Турция, Египет и Саудитска Арабия искат да се присъединят към икономическия блок на най-бързо развиващите се икономически страни БРИКС (BRICS). Новината беше съобщена от президента на Международния форум на организацията Пурнима Ананд, цитирана от egyptindependent.com. Тя уточни, че решение за приемането на някои от страните може да бъде взето по време на следващата среща на върха на БРИКС през 2023 г.
Организацията, която включва Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка, е обсъдила възможността да приеме нови държави членки по време на последната си среща на върха, която се проведе на 23 и 24 юни в Пекин.
„Всички тези страни проявиха интерес да се присъединят и се готвят да кандидатстват за членство. Мисля, че това е добра стъпка, тъй като разширяването винаги се възприема положително и ще засили влиянието на БРИКС по света“ – посочва още Ананд и допълва, че всички представители от ядрото на БРИКС се интересуват от разширяване. Преди време заявки за членство в организацията направиха също и Иран и Аржентина.
Обединението на страните от БРИКС първоначално се възприема като икономически блок или търговска асоциация, подобна на Европейския съюз. По-късно обаче се появяват признаци, че петтете страни от БРИКС се стремят да формират политически клуб или съюз и по такъв начин преобразуват своята растяща икономическа власт в значимо геополитическо влияние.
Настоящите членове на БРИКС се приемат като най-бързоразвиващите се големи страни в момента. Определящо за това е наличието в тях на важни за световната икономика ресурси:
Бразилия – богата селскостопанска продукция
Русия – най-големият в света износител на минерални ресурси
Индия – евтини интелектуални ресурси
Китай – притежател на евтини трудови ресурси
Южноафриканска република – природни ресурси
В крайна сметка прогнозите са, че значителните размери на икономиките на тези страни в бъдеще ще им позволят да трансформират икономическия си ръст в политическо влияние, което ще доведе от своя страна до формирането на нов икономически елит. Страните правят стъпки за увеличаване на политическото си сътрудничество, главно за да могат да бъдат равностоен опонент на САЩ в основните търговски съглашения.