Правителството в скоро време трябва да определи минималната заплата и линията на бедност за 2025 г. Страната ни има ангажимент да въведе в законодателството директивата на ЕС за адекватни минимални заплати. От страна на социалното министерство имаше заявки, че ще бъде предложена пенсионна реформа. С въпроси трябва ли да бъде променена формулата за определяне на минималната заплата, необходими ли са промени в правилата за определяне размера на пенсиите и какво увеличение на заплатите в администрацията трябва да бъде заложено в бюджета за 2025 г. „Труд“ се обърна към финансиста и главен икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев.
– Г-н Кацарчев, предстои правителството да определи минималната заплата за 2025 г. Каква според Вас ще бъде минималната заплата догодина по действащата в момента формула. Необходима ли е промяна на формулата за определяне на минималната заплата?
– Около 1080 лв. трябва да е минималната заплата за следващата година по действащата в момента формула. Минималната заплата се изчислява като 50 процента от средната заплата за 12 месеца назад – за първото полугодие на тази година и второто полугодие на миналата година. Така изчислената минимална работна заплата е значително под жизнения минимум, който е около 1500 лв. за тази година.
При съществуващите прогнози за макроикономиката, за догодина вероятно ще достигне 1550 лв. средногодишно. Ако приемем, че минималната заплата е 1080 лв., а 1550 лв. е жизненият минимум, излиза, че няма как с една минимална работна заплата да се оцелява. Ако сложим и данъците и осигуровките върху 1080 лв., чистият доход пада значително до около 840 лева което не е достатъчно за нормален живот. Затова ние ще продължаваме да настояваме формулата за определяне на минималната заплата да бъде актуализирана, така както е записано в самата директива на ЕС – минималната заплата трябва да бъде адекватна. Адекватна означава, че човек трябва да покрива жизнените си нужди с минималната заплата.
– Как определяте нивото на жизнения минимум
– Жизненият минимум се определя от синдиката на КНСБ по методика, която е одобрена от международните институции и се използва в много държави. При нас тя не е легализирана като методика, но би трябвало да се легализира, за да е ясно къде точно се намира границата на това човек да живее без лишения с определен размер доход.
– По отношение на облагането на доходите на гражданите, трябва ли да бъде въведен необлагаем минимум?
– Задължително трябва да има необлагаем минимум. По наше виждане, на КТ „Подкрепа“, той трябва да е равен на жизнения минимум. Една проста система на данъчно облагане, при която доходи до жизнения минимум трябва да бъдат облагани с нула, от жизнен минимум до праг на богатство трябва да бъдат обложени с определен процент, а над прага на богатство да бъдат обложени с друг процент, така че за тези, които попадат в диапазона между жизнен минимум и праг на богатство ефективната данъчна тежест да не надвишава 12 на сто, тоест да се запази около 10 на сто, тъй като това обхваща масата от работещите.
– Директивата на ЕС за адекватни минимални заплати изисква голяма част от работещите хора да бъдат обхванати от колективни трудови договори. В България изпълнено ли е това условие?
– В България, за съжаление, покритието на работещите с колективни трудови договори е около 28 процента. Голяма част от частният сектор не е покрит поради чисто обективни причини, а именно работодателите не желаят да преговарят със синдикатите и в някои случаи не се позволява създаването на структури на синдикални организации. Това е неофициално, няма как да бъде доказано. Но част от пътя за увеличаване на работните заплати е през колективното трудово договаряне. Последните няколко месеца няма свикани заседания на работните групи нито по отношение на определянето на минималната заплата, нито по отношение на максималния осигурителен доход.
В момента тече обществено обсъждане за нивото на линията на бедност за следващата година. Цялото това нещо виси във въздуха и социалните партньори не участват, а би трябвало диалогът да се засили, предвид световните тенденции. Световните борси са на червено, което също е някакъв индикатор, че нещо се случва в света, което неминуемо ще доведе и при нас някакви ефекти, обикновено те са отрицателни. Но не виждаме наши политики, които да противодействат на такъв тип отрицателни влияния.
– Каква е практиката в други държави от ЕС по отношение на въвеждане на директивата за адекватни минимални заплати?
– В три държави колективното трудово договаряне е близо до 100 процента. Това е следствие от историческите им дадености. В Източния блок схемата е доста различна от Западния блок. При нас при демокрацията се разруши синдикализма в голяма степен. Затова големи, структуроопределящи предприятия изчезнаха от пейзажа. Това доведе до срив в колективното трудово договаряне и затова ние сме на този хал. В другите държави има законодателни изисквания, дори изисквания към фирмите, които участват в обявени процедури за обществени поръчки, да имат сключени колективни трудови договори със синдикатите. Но при нас засега не се вижда какво може да бъде направено.
Това, което предлагаме, е първо фирми, които участват в обществени поръчки, да имат сключени колективни трудови договори. Второ, социалните разходи, договорени с колективен трудов договор, да не бъдат облагани с еднократни данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане. По същия начин да се помисли по отношение на социалните придобивки и данъка върху доходите на физическите лица.
Тоест трябва да се гарантира, че когато има сключен колективен трудов договор, който създава по-благоприятни условия за работника или служителя, тези допълнителни придобивки не трябва да бъдат облагани с данъци и осигуровки, в някои случаи, за да има интерес към колективното трудово договаряне. Знаем, че има абсолютно неравенство между доходите от труд и доходите от капитал по отношение на данъчно-осигурителната тежест. Доходите от капитал са с пъти по-ниска данъчно-осигурителна тежест. За това също трябва да бъде помислено какво се случва. Защото в цял свят се наблюдава засилване на неравенствата между доходите, и доходите на управляващите фирмите вече са значително по-големи от това, което получават работещите в даденото предприятие.
– Минималната заплата в България продължава да е най-ниската в ЕС, тя е по-ниска дори от минималната заплата в Сърбия и Турция. Реално ли е да догоним страните от Западна Европа по заплати при положение, че в номинално изражение заплатите там нарастват повече отколкото в България?
– През последните години имаме по-осезаемо увеличение на минималната работна заплата. Но, ако екстраполираме ситуацията, тоест поставим всички в прогнозната макрорамка за това какво ще се случва, не се вижда на хоризонта това догонване на доходите и жизнения стандарт на работещите, или поне не в обозримо бъдеще. Това може да се случи, само ако имаме силно централизирана, последователна и устойчива икономическа политика, която да доведе до значителен икономически ръст и до повишаване благосъстоянието на хората. Но това не се вижда. Липсват политики. Въпреки че идват избори, отново не виждаме политики, които да бъдат вкарани и да бъдат насочени към хората.
– Работодателите обясняват, че заплатите в България са ниски заради ниска производителност на труда, но на какво се дължи тази ниска производителност?
– Тази дъвка за ниската производителност се дъвче постоянно, но работникът не отговаря за производителността на труда. Инвестициите в нови технологии са задължение на работодателя, а не на работника. Повишаването на квалификацията на работника е задължение основно на работодателя. Ако той инвестира в нови технологии, той трябва да направи така че работниците да могат да работят с новите технологии, и от това естествено зависи самата производителност на труда. Друг фактор е цената на енергията. Както виждаме, България е с едни от високите цени на енергията. Виждаме какво се случва и как реагират работодателите на неадекватността на пазара на електроенергия и до какви нива на цените се стига. И отново започваме да компенсираме, вкупом цялата държава, работодателите за високите цени на тока. Това също влияе върху себестойността и конкурентоспособността на българското производство.
– Служебното правителство предлага линията на бедност за 2025 г. да бъде повишена от 526 лв. на 638 лв. Смятате ли, че това увеличение е достатъчно?
– Това е абсолютно недостатъчно. В момента така работи формулата за линията на бедност. Но при жизнен минимум от 1500 лв., минимална работна заплата, която догодина ще бъде около 1080 лв., и линия на бедност на половината от минималната работна заплата не звучи човешки, не звучи хуманно. Това е някаква подигравка с хората, които са най-бедни на територията на страната. Знаем, че две-трети от домакинствата са под жизнения минимум. Това засяга и пенсионери, и деца, и работещи. Много неприятна е ситуацията, но не се вижда на хоризонта нищо, което да води до подобряване на условията за живот в държавата.
– Институциите в страната вече работят по подготовката на бюджета за 2025 г. Какво увеличение на заплатите в администрацията трябва да бъде заложено в бюджета?
– Покупателната способност на средната работна заплата в администрацията все още е под нивата от преди ковид. Предвид, че имаме постоянно нарастване на цените, в някои случаи беше рязко нарастването на цените на голяма част от основните стоки и услуги, заплатите се опитват да догонват този ръст. Инфлацията е намаляла, но поскъпването не е спряло, това трябва да е ясно. Ние имаме някаква конвергенция на цените на стоките и услугите в сравнение с Европейския съюз, но в същото време нямаме никаква конвергенция на заплащането на труда.
– От Министерство на финансите имаха идея максималният осигурителен доход да бъде определян ежегодно по формула. Смятате ли, че това трябва да бъде направено?
– Работната група трябваше да стартира миналата година. Всъщност започна нещо като обсъждане, но спря и до момента няма нито едно заседание, нито направени предложения по отношение на това как да се определи максималният осигурителен доход. А той е свързан и с всички обезщетения, изплащани от НОИ, включително пенсиите. Трябва да се преразгледа цялата система, което е доста труден и сложен процес. Понеже няма нито предложения, нито обсъждания ние нямаме представа като синдикат какво всъщност се мъдри в главите на нашите управляващи.
– По отношение на държавните пенсии от доста време експерти и депутати говорят, че размерът на пенсиите трябва да бъде съобразен с осигурителния принос на хората, смятате ли че са необходими промени във формулата за определяне на пенсиите?
– Би трябвало. В момента за определяне на пенсиите и линията на бедност основен фактор е средният осигурителен доход и средната работна заплата. А всъщност не това е водещото. Водещи по отношение на системата са жизненият минимум и максималният осигурителен доход. Ако тези два елемента не участват във формулите, това означава, че изкривяването е гарантирано и обедняването също е гарантирано.
– Близо една трета от хората с пенсии за стаж и възраст взимат минималната пенсия. Какво означава това – че една трета от хората са работили на минимална заплата, че минималната пенсия е много висока или останалите пенсии, над минималната, са твърде ниски и нещо във формулата за определянето им трябва да бъде променено?
– Това отново е резултат от формулата, има един поставен праг отдолу, който отново не е съобразен със ситуацията в страната. Да, трябва да се гледа осигурителния принос по отношение на това, че минимума, който е сложен за осигуряване, е в размер на X лева, оттам минималната пенсия трябва да бъде в размер на Y лева, но въпросът е дали тези пари са достатъчни и дали това трябва да е подходът. Всички знаем, че в много сектори укриват доходи от гледна точка на данъчно и осигурително облагане и по този начин продължава да се изкривява цялата система. Едните не плащат, а другите искат да получат. Страхът в хората е голям и поради тази причина те не могат да реализират правата си, не могат да участват под някаква форма в синдикат или в сдружение на работници и служители, с които да защитават правата си. А времето за пенсиониране в един момент наистина идва и човек се чуди защо получава ниска пенсия. Тук основният проблем са формулите за изчисляване на пенсиите.
– В понеделник имаше голям спад на индексите на фондовите борси по света. Как това ще се отрази на частните пенсионни фондове в България?
– Най-потърпевши обикновено се оказват пенсионните фондове, които инвестират в ценни книжа част от активите си, след това са банките и частните инвеститори. Това неминуемо ще доведе до колапс в някои системи, които вероятно отново ще бъдат спасявани, ако това на борсата продължи още малко. Защото три дни поред означава, че нещо не е наред в системите. Очакваме да видим какво ще се случи, но потърпевши са тези, които инвестират в ценни книжа, независимо дали са корпоративни или държавни.
Нашият гост
Атанас Кацарчев е финансов експерт, бил е началник на политическия кабинет на министъра на земеделието, член на надзорния съвет на Българска банка за развитие, и зам.-министър на финансите. Има магистърска степен от Университета по архитектура, строителство и геодезия. Специализирал е данъчно облагане на неправителствени организации във Вашингтон и европейска фискална система и данъчна администрация в Мадрид. Бил е шеф в отдел “Имуществени данъци и такси” в Министерство на финансите, а след това и шеф на дирекция “Данъчна политика”. Като зам.-министър е отговарял за данъчната администрация, митниците, Агенцията за държавни вземания. Сега е главен икономист на КТ “Подкрепа”.
Източник: narod.bg