Министерството на културата вписа единствения майстор кошничар в област Бургас – Станко Киров в регионалната листа на „Живи човешки съкровища 2024″. Той е един от малкото занаятчии, занимаващи се с плетене на кошници, които все още поддържат традицията през годините.
Станко Киров не само развива занаята в своята работилница, но и обучава на кошничарство студенти във филиала на Националната художествена академия в Бургас. Срещата му със занаята била случайна. Веднага след казармата.
„За пръв път на 4 май 1994 г. влязох в кошничарска работилница. И не съм влязъл, защото съм бил запален от този занаят, просто реших да пробвам. Запалването стана в процеса на работа. Колкото повече години го работих, разбрах, че това е нещо, което ми носи изключително удоволствие“, казва Станко Киров.
За да навлезе в занаята, му били нужни 5 години. Заедно с усвояването му, следвал и висшето си образование-икономика. Без колебания избрал да продължи с кошничарството. През първите години правел мебели, но разбрал, че може да създава и изкуство.
„Годините назад, след като участвах в един проект на община Бургас, с трима занаятчии и трима художници, виждайки проекта, който изработихме, аз разбрах, че кошничарството не е само неща, които да се правят, които да се използват в бита. В кошничарството буквално от един сноп пръчки може да се прави изкуство“, казва Станко Киров.
И с гордост ни показва паното, което проектирал с колеги-художници. Разказва, че за изработването му бил нужен близо месец.
За да се изработи качествен продукт, е необходим и добър материал-клонки от обикновена върба- ракита.
Майсторът, включен в регионалната листа на елементите на материално културно наследство към Министерството на културата, обяснява, че занаятът се учи всеки ден.
„Не всеки човек би решил да го развива този занаят. Има много колеги, които каквото са научили. Това си и работят. Те не правят нищо повече от това, което са научили. Но за да го развиеш този занаят, за да добавиш нещо от себе си, там вече изисква някои други умения, които не всеки човек ги има“, казва Станко Киров.
Оценява включването си регистъра на Министерството на културата, като сигнал, че занаятът му изчезва.
„Участието ми в системата „ Живи човешки съкровища“ да фокусира внимание върху този занаят, поради причина, че буквално пред очите ми за 30 години от стотици майстори, сега в момента в цяла България сме не повече от 5 човека“, казва Киров.
cross
