Хора и кучета „минират“ тротоарите, центърът вони нетърпимо
София отдавна е заприличала на клозет! За да стигне човек до работното си място, му се налага да мине през куп неприятни неща, които би трябвало да са гражданска отговорност на всеки, но не би. Почти на всяка крачка в центъра и в кварталите тротоарите са осеяни ако не с човешки, то с кучешки лайна, които собствениците на животинчетата така и не събират.
Положението е отвратително дори в т.нар. каре на властта в района на Народното събрание. Пешеходците трябва да отварят очите си на четири, защото вероятността да стъпят в изпражнение е огромна. Положението се влошава с всеки изминал ден, защото броят на немарливите собственици и пикаещите посред бял ден хора се увеличават.
Хиляди простаци се облекчават кой където свари, защото видите ли, едно левче за тоалетна явно е много. Поради тази причина един от най-старите обществени нужници у нас на Женския пазар хлопна кепенци. Запознати с историята му разказват, че желаещи да го ползват имало, но повечето предпочитали да се облекчават покрай външните му стени по неизвестни причини.
„Когато са в нужда, хората нямат срам. Не се интересуват дали наоколо има деца, баби, немощни старци. Пикаеха масово на гърба на тоалетната. Мястото бързо се вмириса на урина, на амоняк, на нещо като преизподня. Но то да беше само пикаенето! Ходеха и по голяма нужда. Районът се зарина с лайна! Поради тази причина от Общината решиха да затворят тоалетната. Така едно от най-големите тържища у нас остана без „двете нули”.
Гражданите в нужда рядко ползват и тоалетните на кафетата, чиито собственици искат такса за хора, които не са клиенти на заведението. В общи линии, облекчават се където им падне – най-често между две паркирали коли. Не зная защо пикаещите в този „тунел” си въобразяват, че никой не ги вижда. И не си мислете, че всички облекчаващи се са пияни или дрогирани. Има хора, които са напълно в ред с главата, но предпочитат да си вадят „джедая” на открито.
Гумите, разбира се, се препикават и от кучетата, които купувачите водят, със себе си. Имаше едно много зло псе, което успя да нахапе трима души на пазара. Беше безкрайно невъзпитано. Вършеше си „работата“ между сергиите.
Сто пъти трябваше да бъде направена забележка на собственика, та да не го води повече със себе си.
За бездомниците, които през последните години преспиват под дърветата около паметника на Георги Кирков, няма какво да говорим. Там работата е ясна. Те и да искат, няма къде да отидат, за да си вземат душа или да репетират хигиенните си навици. София бавно се превръща в нужник – на няколко места в центъра се носи специфичната миризма на амоняк.
Друго място, което вече е превърнато в клозет, е гърбът на Централната минерална баня, част от която е музей. Стената се ползва за какъв ли не отдушник – революционни татуси, графити и най-вече облекчаване на физиологични нужди. Смята се за нормално посред бял ден жена или мъж да заголят задници, за да си свършат работата, пред погледа на чакащите трамвай 20, които извръщат глави настрани. Хората вече дори не правят забележки. Няма и табели от Общината, че на това обществено място е забранено облекчаването.
Кьошето на бул. Дондуков” и ул. „Париж“ също е в класацията за любими места за пикаене. Там вони повече от неприятно. Препикаваните места вече имат по-тъмен цвят от този на асфалта. Понякога се забелязват и огромни мазни петна с неизвестен произход.
„Човек гледа и не вярва на очите си. Нима София не беше една от най-старите европейски столици? Нали растеше, но не старееше, а в един момент май взе да се изпуска толкова яко, че замириса на гюбре“, разсъждава Бисер Иванов, отвратен от боклука, който ни заобикаля в прекия ив преносния смисъл на думата.
Мъжът е разочарован и от препълнените контейнери. За жалост, и те били обилно и редовно опикавани от гражданите. На пикня миришело и покрай Операта, в частта на стълбите, които водят към някогашния ресторант, който не функционира в момента. Мястото служи за нощувка под звездите на няколко бездомници, които влачат със себе си поне по две торби, пълни с дрехи и различни мърляви завивки. Бродягите използвали стълбището, за да имат завет и да не ги надухват нощните ветрове. Там се хранели, пиели алкохолни и безалкохолни течности, приемали и изпращали гости по съдба. По стълбите се въргаляли хора, кучета, завивки, бутилки, цигари, игли, но никой не се впечатлявал.
Друго любимо място за пикаене, са дърветата до Спешна помощ, а понякога и стени на сградата. Всички виждали какво се случва, но никой не казвал гък, нито снимал, нито докладвал на телефоните на Общината, защото смятали проявата на гражданска позиция за безсмислена. В същото време хората със занижена социална отговорност продължавали да маркират „територии”, защото знаят, че глоби за подобен вид деяние няма, а вероятно няма и да има.
„Българите сме. най-мърлявите европейци, макар че се къпем по официални данни веднъж седмично. Няма друга държава на Стария континент, чиято Централна жп гара да е превърната в нужник и публичен дом едновременно. Зловонията в подлезите на гарата са невероятни. Те не могат да се опишат с думи, миризмата е смесица
от какви ли не неприятни аромати. Колкото и да се чисти, а има чистачки, които редовно въртят метлите и парцалите, не може да се смогне на простаците, които пикаят и серат на открито. Разни идиоти се облекчават дори сред старите павилиончета за банички, боза, цигари, кафета… Препикан е и входът на бинго залата, която работи 24 часа в денонощието, а до нея има безплатна тоалетна. По неизвестни причини малцина влизат в нея. Говори се, че тя е нещо като бардак, разказва Павлина Николова, която работи наоколо и е пряк очевидец на миризливата картинка.
Мераклиите за любов се залоствали в нужниците, за да начешат нагона си. Правело впечатление, че мъже и жени влизат заедно, а излизат поединично, за да прикрият страстта, на която се отдавали. Случвало се и мургави сводници да стоят пред обществената тоалетна, за да чакат повереното им момиче да си свърши работата и клиентът чинно да си плати.
Това обаче не оправдава пикаещите по будките, които с часове се наливат с бира, залагат на карти, топчета и кибритени кутии поради липса на работа или по-скоро на желание за намиране на такава.
Източник: Уикенд