В ролята на главно щатско proxy в Източна Европа

Народ, който е останал днес без чест, утре ще остане без хляб.
Елиза Ожешкова, полска писателка

Полша не е само географско пространство, а нация с хилядолетна история. През столетията поляците гледат винаги на запад, фанатично верни на полския католицизъм. Полша приема християнството през 966 г., а по-късно се превръща в агресивен и жесток проводник на католицизма в региона. Ползвайки полски език и латинската азбука, от XIV до XVIII век Полша се обособява като мощна славянска държава. През XVI век настъпва т.нар. Златен век на Полша, след като през 1386 г. Полша се обединява с Литва. Това се случва в резултат на династически брак между принцеса Ядвига и литовския крал Ягело (по това време Литва е силно княжество в Източна Европа) и така възниква полско-литовската държава, наречена Жечпосполита. Тя има всички предпоставки да се превърне в империя. Полша има тази възможност много преди Московското царство. В периода 1605-1610 г. поляците два пъти окупират Москва и открито посягат към руския трон. Така че, исторически погледнато, на мястото на Руската империя е могла да се окаже Полша, а Москва е щяла да бъде обикновен областен център. Но историята не пожелава да стане това. Полша не успява да създаде империя. Взаимоотношенията между Русия и Полша винаги са много напрегнати. Най-сериозната конфронтация между Русия и Полша датира от началото на XVII век, от смутното време и полско-литовската интервенция. До края на XVIII век между Русия и Жечпосполита се водят четири войни, които завършват с поредното разделяне на Полша. През 1815 г. Полша става част от Руската империя. Но сблъсъците между поляци и руснаци продължават. Двете полски въстания през XIX век (1830 и 1863 г.) принуждават Русия да предприеме контрамерки. През 1832 г. е закрит полският Сейм и е разформирована полската армия. През 1864 г. са въведени ограничения в изучаването на полски език и в придвижването на мъжкото население. Паралелно с това в Полша нараства русофобията. Поляците водят общо десет войни с руснаците. От 1018 г. до 1939 г. Полша не съумява да преодолее ограниченията на националната си държава и да се превърне в империя, в една многонационална държава. Кои са причините? Те са три. ПЪРВАТА Е НЕРАВНОПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЕТНОСИТЕ В ПОЛША Дълго време в покрайнините на Полша живеят казаци, които са предимно православни. Да си православен в Полша означава ограничаване на възможностите за добър живот и успех не само сред казашката общност. Да надминеш по статут поляк католик е много трудно. Така неравноправието между вероизповеданията в Полша поддържа разединението на полското население. Във времето, когато Полша е в състава на Руската империя, в нея живеят много православни руснаци, украинци и белоруси. Самите поляци твърдят, че в момента, когато получават независимост през 1918 г., в страната живеят над пет милиона православни. На тези пет милиона православни жители на Полша полските политици отнемат 500 църкви и около 20 000 хектара манастирски и църковни земи заедно с постройките върху тях. За периода от 1919 до 1924 г. полските власти затварят 111 православни храма, разрушават 50 православни църкви, а 150 православни църкви са превърнати в католически църкви. През 1926 г. във Варшава е взривен най-красивият и най-големият в Европа православен храм „Св. Александър Невски”. Не е закрит, а тотално унищожен. И понеже е стабилно построен, необходимо е било да се произведат и да се заложат 1200 взрива. През 20-те години в СССР болшевиките отнемат на православните 27% от съществуващите храмове. В демократична и уважавана Полша унищожените православни храмове са 45%.