„То винаги е съществувало рамо до рамо с християнството – понякога вземайки формата на философско движение, но по-често приемайки характеристиките на религия или на парарелигия в рамките на един открит, макар и не обявен конфликт с всичко онова, което по същество е християнско.” Думите принадлежат на покойния папа Йоан Павел II в отговор на повдигната тема за мистериозното влияние в световните дела на едно учение, чийто следи се виждат ясно през вековете. Според бившия понтифик цялата история на християнството е доминирана от сблъсъка с мистичното вярване на гностицизма. Звучи странно, но това виждане не е плод единствено на фантазиите на бившия римски папа. Разбирането за библейската битка между християнство и гностицизъм се споделя публично от ярки фигури в духовните среди. Според приемника на Йоан Павел II на светия престол, папа Бенедикт XVI, в света съществуват два модела, които доминират човешкия мироглед. В своята книга „В началото…” бившият папа е напълно ясен: „Доколкото успях да разгледам всички объркващи промени в днешния духовен пейзаж, само тези два основни модела, по мое мнение, изглеждат подходящи за дискусия. Бих искал да нарека първия гностически модел, а другия – християнски модел”.
Гностицизъм? Какво за Бога е това? По какъв начин този гностицизъм влияе на живота ми и какво ме интересува в какво вярва някой? По досетливите веднага ще отбележат, че гностицизмът е християнска секта от I-III век, която отдавна е изчезнала. Много духовници и философи също знаят термина, но имат мъглива представа за същността на древното вярване. Вероятно и самият гностицизъм е забулен в гъста мъгла от митове, легенди и мистерии. Независимо дали го осъзнаваме или не, твърди Алфонсо Агилар, директор на влиятелен консервативен тинк-танк, свързан с Ватикана, гностицизмът съществува и днес той представлява може би най-опасния враг на християнската вяра – в пъти по-опасен от всяка атеистка философия. „Едни и същи езотерични идеи изграждат тъканта на романите, филмите, „алтернативната духовност” и клонираната „атеистка религия” и тази идеологическа почва си има име – гностицизъм”, твърди Агилар. И все пак това не отговаря на въпроса какво значение има всичко това за съвременния човек на XXI век? За модерния homo sapiens религията е оставена на втори, че дори и на трети план. Забързан чиновник в Брюксел или работник в Детройт вероятно би казал същото, което и студент в Петербург – религията няма никакво отношение към начина ми на живот. Ако се вярва на един от най-големите мислите на XX век обаче, всички те грешат. Религиозните вярвания и сакралните митове винаги са били крайъгълен камък за всички психологически архетипове в човешката история, твърди швейцарският психолог Карл Юнг. Според него чрез религията, символите и митологията се изгражда колективното несъзнавано – моделът на поведение на цели общества, народи и цивилизации. Както казва един от лидерите на Християнското контракултурно движение в Америка Ханк Ханеграф: „Хората не се интересуват от доктрини – културата е техният катехист, а културата ни е гностическа.”
Фактите показват, че гностическите идеи буквално са залели цялата съвременна култура. Независимо дали става въпрос за книгите на Харолд Блум, Дан Браун, Умберто Еко или Владимир Набоков, за комиксите на Marvel Comics, песните на Мадона и Бийтълс или за някои от многобройните холивудски продукции като Бразилия (1985), Зов за завръщане (1990), Шоуто на Труман (1998), Междузвездни войни или Хари Потър гностическата религиозна линия неизменно присъства във всеки сюжет. Гностицизмът до толкова е навлязъл в съвременната култура, че върху него са изградени цели направления в изкуството като екзистенциализма, а днешната поп-културата е просто десакрализиран гностицизъм за масите. Един от ярките примери за това е блокбъстърът „Матрицата”. На пръв прочит кинопродукцията изобилства от християнски мотиви. Критиците моментално намират в главния герой Нео (Киану Рийвс) художествен образ на Исус Христос и Второто пришествие на Земята, а подземният град Сион (библейският хълм в Йерусалим) и главната героиня Тринити (Св. Троица, англ.) само допълват картината. Паралелите с библейските сюжети са поразителни с една огромна разлика – филмът представя художествено не идеите на християнството, а религиозните вярвания на гностицизма. И така главният въпрос остава – какво всъщност е гностицизъм?
„Имал ли си някога чувството, че не си сигурен дали си буден или все още сънуваш?”
Морфей: Мога да го видя в очите ти, Нео. Имаш погледа на човек, който приема това, което вижда, защото очаква да се събуди…Знаеш ли за какво говоря?
Нео: Матрицата.
Морфей: Искаш ли да разбереш какво е това? Матрицата е навсякъде. Тя е навсякъде около нас, включително сега в тази стая…Тя е светът, който е сложен пред очите ти, за да те заслепи за истината.
Нео: Коя истина?
Морфей: Че си роб, Нео. Както всеки друг си роден в робство, роден си в затвор, който не можеш да подушиш, вкусиш или пипнеш – затвор за твоето собствено съзнание.
Гностицизмът е тотално отричане на целия материален свят – на природата, природните закони и законите на Бог. Светът пред очите ни е една заблуда, еманация на абсолютното зло. Всички концепции, основани на материалния свят като пол, национални граници, културни институции, семейство, църква или брак са заблуждаващи илюзии, наложени от един чужд бог. Все пак според гностицизма Бога, който почитат християни, мюсюлмани и юдеи наистина съществува. Създателят на всички живите твари „всяка според вид си” обаче е потиснически бог – един тиран, такъв какъвто е описан в Стария завет. Богът на християни, мюсюлмани и юдеи е Демиург – създателят на материалния свят, който сам произлиза от една по-висша сила. Истинския Бог се издига над всички материални форми, над всичко, което може да се разбере, което е било и което ще бъде – над всичко. Той е непознаваем, учат адептите на гностицизма. Светът пред очите ни е една илюзия. Това е само злият материален свят, създаден от Демиурга. Според гностиците в началото всичко е било Едно. Разделянето на материята и различните биологични видове е върховно зло – враждебен акт на злия Бог, унищожил блаженото състояние, в което всичко е било Едно. Раждането в илюзорния материален свят е лично падение от Рая. На върха на света в гностическите вярвания се намира истинският непознаваем Бог, наричан One или Монад (Един, др.гр.). Той е отвъд всякакви доктрини, думи, имена или закони – единствен и непознаваем. Историята на Сътворението започнала и от Монад произлязла т.нар. плерома (пълнота, др.гр.) – поредица от еманации на мъжкото и женското начало. Те се появили подобно на вълните при хвърлянето на камък във водата – всяка двойка създавала нов еон, а заедно всички те образували мистичната плерома. Проблемът в Рая дошъл когато последният еон, женският София, решил да създаде нещо ново на своя глава без одобрението на своя мъжки партньор. Така се родил Ялтабаот (Йехова) – Богът, който християни и юдеи почитат.
„Какво е Матрицата? Контрол.”
Морфей: …в началото на XXI век цялото човечество е било обединено в празненства. Възхищавали сме се на своето собствено величие давайки живот на ИИ.
Нео: ИИ? Имаш предвид изкуствен интелект?
Морфей: Едно единствено съзнание, дало живот на цяла раса от машини…Разумни програми. Те могат да се движат…Оцеляваме като се крием от тях, като бягаме от тях. Но те са пазителите. Те пазят всички врати, те държат всички ключове.
Гностическата история за Сътворението продължава. След като бил роден от София без одобрението на нейния мъжки партньор богът Ялтабаот създал цялата наша вселена. Ялтабаот бил заченат като космическа грешка и заради това сътворената от него вселена станала порочна. Тя се превърнала в злия материален свят, който обитаваме и познаваме. За да владее космоса, Ялтабаот създал от себе си 365 архона, с помощта на които и до днес управлява физичните закони, религиозните институции и политическия ред. Всеки архон контролира определен физичен закон или обществена институция, а всички заедно изпълняват една цел – владеят илюзорния свят и скиват истината. Старият завет, твърдят гностиците, предава истината в по-късен момент – мигът в който Ялтабаот създава вселената. Самото Сътворение е абсолютно космическо зло – разделяне на божественото начало и захвърлянето му в оковите на материалния свят.
„Ти си Избраният”
Морфей: Когато Матрицата за пръв път е била изградена в нея се е родил човек, който имал способнсотта да променя каквото пожелае, да преобразува Матрицата както сметне за подходящо. Той е освободил първите от нас и ни научил на истината…След като умрял Оракулът предрекла неговото завръщане и че неговото пришествие ще доведе до разрушаването на Матрицата и край на войната, връщайки свободата на хората.
Въпреки че човекът бил запратен в дълбините на материалния свят той съхранил своята божествена частица. Според гностическите вярвания змията в Рая е била пратеник на истината, отишла за да предупреди Ева. Чрез съблазняването ѝ да яде от Дървото на познанието (gnosis) змията се надявала да покаже истнината за това кое е добро (Монад) и кое е лошо (фалшивият Бог, който ги е създал). Но за зла участ Ялтабаот разбрал и се разгневил. Той изгонил Адам и Ева от Рая и ги осъдил завинаги да забравят, че дълбоко под материалната плът, вътре в себе си, имат божествена искра. Въпреки това надежда за спасение останала: Монад изпратил Христос, за да даде на хората знанието за техния истински дом – плеромата, изначалната хармония в света, като им покаже пътя до там.
Не всеки е дарен с божествената искра в себе си и заради това не всеки ще се спаси, учи гностическата вяра. Някой са получили божията частица и осъзнават това добре. Тези хора се наричат пневматици или духовни хора. Други са получили искрата, но имат нужда от помощ по пътя си към духовно преоткриване. Те се наричат психици, естествени хора. Всички останали, които са 99% от човешката раса са соматиците, телесни хора, в които отсъства божественото. За разлика от християнското учение гностицизмът не предвижда спасение за тях. Ще се спасят само пневматиците и психиците, останалите хора са биомаса, телесни хора, толкова безнадеждно свързани към илюзорния материалния свят, че нямат шанс за спасение.
„Знаеш ли какво означава това. На латински е. Означава Опознай себе си”
Морфей: „Опитвам се да освободя съзнанието ти, Нео, но аз мога само да ти покажа врата, а ти си този, който трябва да мине през нея.”
Хората са толкова различни. Поради изначалното разделение между пневматици, психици и соматици гностицизмът е подчертано елитарно учение, което крие тайните си в закрити струкури, тайни общества, духовни програми и мистични учения. Само на малцина е определено да отворят съзнанието си за истината – човекът не е своето физически тяло, своята плът и кръв, а истинска същност на човек е единството, плеромата. Спасението идва когато индивидът открие тази истина, когато намери пътя към своя истински Аз. Неговият истински дом е извън създадения свят, в друга реалност отвъд възприятията на всяко човешко сетиво, отвъд науката или религията. Истинският гностик трябва да освободи своя автентичен Аз от ограниченията на материалните форми, да се издигне над всички тях в съвкупност. „Ние сме духове в един материален свят”, пеят в своята едноименна песен музикантите от рок групата Police. Пътят към Бог е пътуване вътре към себе си в търсене на Бога в нас – на нашия истински духовен Аз. Спасението настъпва когато човекът се събуди за своя истински произход и започне пътешествието нагоре и отвъд вселенското потисничество на тиранина Ялтабаот и неговите архони. Родителите и техните стериотипи, църквата и каноните, държавата и нейните закони, съдбата, личните качества, полът, нацията, тялото, семейството – всичко това са материални ограничения, които търсещият спасението трябва да преодолее. Истинската роля на Христос е на водач на Аз-а в неговото лично пътуване към божествената му същност. „Ще ви разкажа това, така че да можете да опознаете себе си”, казва Христос според гностическото Протоевангелие на Яков.
„Избор. Проблемът е изборът.”
Меровингия: Това е единствената истина: причинност – действие и противодействие, причина и следствие.
Нео: Всичко започва с избора.
Изборът е светото тайнство на посвещението в гностическата религия. Още от древните гностически секти, та до ден днешен, изборът е свещен за „просветените”. Такава е и формулата на екзистенциализма: Не мога да бъда себе си докато нямам свободата да правя избор, който да определи кой съм в действителност. Днес тази идея наднича зад гневния статус на 17-годишен „трансджендър” във Фейсбук: „Кой би помислил, че ще бъда подложен на натиск от Фейсбук да реша дали съм мъж или жена…Аз съм „трансджендър”, което в моя случай означава, че се чувствам отчасти жена, отчасти мъж. Не съм сигурен дали ще се променя или не.” Изборът е сакрализиран. Той е основополагащ за пътя към истинския Аз. Илюзорният живот, който живеят хората във фалшивия свят на Ялтабаот налага на Аз-а ограниченията на семейството, родителите, културата, пола, религията, нацията. Идеята за избора се среща най-ярко във философията на Ницше. „Бог е мъртъв”, възкликва великият философ и се запитва: след като е мъртъв, тогава какъв е смисълът на живота? Така се ражда свръхчовекът – човекът-Бог. Ницше издига в култ човешката воля, която е източникът на смисъл за всеки индивид. Посвещението в религията на Аз-а става с правенето на избор.
„Докато останалите изпитаха това по един много общ начин, твоят опит е далеч по специфичен – чрез любовта”
Агент Смит: Защо? Защо се изправяте? Защо продължавате да се борите? Вярвате ли, че се борите за нещо? За нещо повече от вашето оцеляване? Ще ми кажете ли какво е то? Знаете ли изобщо? Свобода или истината? Може би мир? Илюзии, господин Андерсън, приумици на възприятията. Временни конструкции на един слаб интелект, отчаяно опитващ се да оправдае едно съществуване, лишено от значение или причина! И всички те са толкова изкуствени колкото е и самата Матрица…въпреки, че само едно човешко съзнание може да измисли нещо толкова блудкаво като любовта.
В гностическия прочит на Светото писание любовта, а не словото е ключова метафора. Това, под което гностиците разбират думата обаче, има малко общо с християнското възприятие за любов. Любовта е преди всичко секс. В началото на космическия процес не е свещеното слово, а свещеният секс. От върховното божество Монад произлизат всички еманации, наричани еони, твъдят гностиците. Всеки еон се състои от мъжка и женска част, а новият еон се ражда в един процес на автоеротизъм – еротичен космически танц. Материалният свят, в който живеят хората се появява след като София, последният еон във веригата, нарушава връзката със своя мъжки партньор в плеромата – тя зачева без неговото одобрение.
Ако материалната вселена се ражда в резултат на откъсването на София от своя мъжки партньор, то възстановяването на космическото равновесие може да стане само чрез повторно съединяване с него. За да се възстанови балансът е нужно повторно сливане на София с нейния партньор. Сношението служи като модел за всички, които искат да се завърнат в плеромата.С други думи до Бога се достига чрез секса. В гностическите евангелия София е представена от Мария Магдалена, а Исус е нейният мъжки партньор. Идеята е въплътена в ритуала „Булчинска стая”. Церемонията представлява богат сексуален символизъм – една метафора на повторното съединяване на София с нейния мъжки партньор и завръщането към единното състояние с плеромата.
Библейската битка между Цървата и гностицизма се води на полето на подобни религиозни разбирания. Това е причината през 2005 г. Ватиканът да приравни книгата на Дан Браун „Шестото клеймо” към религиозната метерия и да я обяви за ерес. За римския папа очевидно световноизвестният писател е нещо като пророк на гностицизма. В романа главната героиня София преоткрива себе си като разбира, че е потомка от брак между Исус Христос и Мария Магдалена. Вероятно Браун трудно би открил по-добра гностическа метафора за книгата си.
„Любовта ще спаси света” е кредото, което се е настанило най-трайно в модерните мисли. Както твърди в своята книга „Гностическа Америка” Питър Бърфенд любовта в гностическите разбирания няма нищо общо със самопожертвователната любов на християнството. Това е и една от причините гноситците да осъждат брака още от древността – за тях бракът не е истинска любов, а пореден инструмент за контрол. Според Бърфенд апостол Павел е визирал именно гностицизма когато е отправил предупреждения срещу тези, които забраняват брака и учат на въздържание от употреба на храни „които Бог (т.е. злият Ялтабаот) е създал”. Зачеването и раждането в материалния свят са действия, които не се толеритат от гностическото учение. Отхърлянето на брака, заедно с налагането на вегетариантството (тъй като зеленчуците са храна, произведена без сексуални сношения) съпътстват движението на гностицизма през цялата история, категоричен е Бърфенд. Според него същите аргументи са развити от Св. Ириней Лионски в борбата му срещу гностиците през II век.
Ако християните разбират под любов страданията на Исус на кръста заради хората, то гностицизмът има точно противоположното схващане за любовта. В традиционните християнски разбирания самопожертвованието на майката, разкъсваща своята утроба, за да даде живот и това на бащата, отиващ на война, за да защити семейството си, са пример за любов. За гностическото учение любовта е еротична духовност, своеобразна космическа нишка, чрез която търсещият спасение достига до своя източник, Монад. Тази идея съпътства вярванията на просветените още от мита за Орфей, Платон и ранните гностици, през еротичната лирика на трубадурите, поезията на ислямските суфити и отхърлянето на брака от катарите, чак до Сексуалната революция от 60-те години. В този смисъл разпадът на днешните морални норми е целенасочено налаган, твърди в книгата си „Глобалната сексуална революция” Габриеле Куби.
Библейската битка между християнство и гностицизъм започва от древни времена. Разбиранията на гностици и християни за света и пътя към спасението са коренно противоположни и нямат никакъв основа за съгласие. „В гностическото виждане за света, независимо дали антично или модерно, Сътворението се разглежда като зависимост, а Господ като причина за тази зависимост. Това е самата същност на Бог, неговата дефиниция и причината за това гностицизмът никога да не може да бъде неутрален по въпросите, засягащи Бог и вместо това да бъде агресивно антитеистичен”, пише по въпроса папа Бенедикт XVI. Поради това още от древни времена борбата срещу Църквата е свещено дело за всеки гностик, а папи и патриарси се заклеват да изкоренят със сила опасната ерес.
Ако в първите столетия сл. н. е. битката между двете религии се води с променлив успех, то след 313 г. Църква повежда в резултата. През тази година император Константин прогласява християнството за официална религия с Миланския едикт, а в лицето на свещената държава гностицизмът печели още един смъртен враг. През следващите два века на велики църковни събори учението залязва като заплаха, а Църквата издава множество статути и догми в защита от набези в духовната сфера. Пламъкът на гностическите идеи обаче, не е окончателно угаснал, както се надяват духовниците в Рим и Константинопол. Учението се запазва в множество местни секти, между които тези на евхитите в Близкия Изток или на павликяните в Армения. Балканите също не са лишени от присъствието на гностическите идеи и тук в историята се намесва българската следа. В средата на VII век византийският император Константин V преселва голяма група павликяни по българските земи в района на Филипопол (днешен Пловдив). Няколко десетилетия по-късно в този край се появява едно гностическо учение, разпростряло своето влияние на целия Балкански полуостров, а по-късно и в Киевска Русия, Италия, Испания и Западна Европа. Неговото име е богомилство и по мнение на български и европейски историци то е изиграло голяма роля за разпространението на гносицизма в Европа. Преки наследници на богомилите са френските катари.
Идеите на гностицизма намират почва не само на Стария континент. От Египет тръгва един от най-устойчивите клонове на учението, намерил пристан в херметическите мистерии, в юдейската Кабалла и в ислямския суфизъм. Суфитите са ислямските гностици. Както описва вярванията суфисткия учител Ибн Ел-Джалали суфизмът е „истина отвъд формите”. Чрез различни техники като музика, поезия и ритуални танци посветените опитват да предадат тайното знание за истината вътре в нас. Истината се крие зад сакралните числа в юдейската Кабалла и зад магическия процес в преобразуването на желязото в злато при алхимиците.
Катаризмът във Франция е окончателно разгромен в средата на XIII век, а започналата Света инквизиция безкомпромисно преследва всички поддръжници на учението в Европа. Отговорът а въпроса какво се случва с гностицизма през следващите векове е забулен в мистерии и загадки. Появяват се най-различни конспиративни теории за връзката между Просвещението и гностическите идеи, но и досега истрориците не са съумяли да докажат безспорно влиянието на гностицизма върху европейския Ренесанс и Новото време. Въпреки това съществуват немалко любопитни факти.
Историята мълчи и за това как учението е оцеляло до наши дни, защото влиянието му днес е поразително. Гностицизмът е пропил цялата съвременна култура, духовност и политика. Как религиозните идеи обладават умовете на хората разкрива един от големите умове на XX век Карл Юнг. Неговите теории служат като наръчник за завладяване на душите. Според Юнг човешкото поведение се командва от сенките и проблясъците на нашето колективно несъзнавано. Тези сенки представляват определени архетипи, намиращи се в сънищата, изкуството, религията, литературата, музиката, приказките или митовете. Архетипите свързват човечеството в едно. Според Юнг по този начин абсолютно еднакви събития могат да бъдат съгласувани без да има пряка връзка между тях. Обяснението е просто – чрез общи символи и архетипи в облъчващите населението филми, музика, изкуство или религиозни идеи в колективното несъзнавано на хората трайно се настаняват определени концепции.
През 1916 г. Юнг пише сборник от седем мистични текста, наречен Septem Sermones ad Mortuos или „Седем проповеди към смъртта”. В текстовете, определени от него самия като „най-важния материал за целия ми живот” той се опитва да систематизира изключително по обем проучване на психиката или „душата” на човек, започнато от него още през 1913 г. Великият психолог подписва творбата под псевдонима Василид. Историята щеше да свърши дотук ако през 1945 г. в Египет не е открита древната библиотека „Наг Хамади”, известна още като Гностическите евангелия. Когато учените проучват текстовете се оказва, че един от тях, автор на който е древният гностически учител Василид съдържа точно религиозно предаване на идеите, написани на страниците на Septem Sermones ad Mortuos за колективното несъзнавано и природата на душата. „Целия си живот работих и учих, за да открия тези неща, а онези хора вече са знаели”, възкликва Карл Юнг. Накратко – Юнг е посветен гностик. Както самият той споделя, идеята за колективното несъзнавано черпи вдъхновение от гностическата концепция за плеромата. Теорията се радва на небивал успех. Носителят на Нобелова награда за физика Волфганг Паули например твърди, че тази идея на Юнг го е накарала да повярва, че съзнанието му е свързано с вселената и така е успял да направи своите научни открития. Разработките на великия психолог оформят почвата, върху която се разгръща наблюдаваната и днес революция – една коренна промяна на културния пейзаж. Благодарение на същия Юнг се появява филмът „Междузвездни войни”, както разкрива самият Джоузеф Кембъл. Кембъл, който по признания на Джордж Лукас е оформил идеите зад филма, споделя този интересен факт през 1988 г. в интервю с Бил Мойър. Терминът синхронност, разкриващ проявлението на колективното несъзнавано, става заглавие на албума на вече споменатата рок група Police, който през 1983 г. се превръща в най-продавания. Сакралният Аз от гностическите вярвания в концепцията на Юнг се представлява от подсъзнателното ниво – угнетения от съзнанието и неговите материалните конструкции като пол, религия, нация или етнос божествен Аз. Той получава връзка с божественото единство – плеромата, което Юнг изследва в дебрите на колективното несъзнавано. Фалшивото съзнание на човек живее под формата на персона – латинската дума за маска, но неговата исинската същност е угнетена дълбоко под пластовете на съзнанието.
Веднъж въоръжени с тези идеи за хората, стоящи в сенките на историята е лесно да започнат революцията. Започва ерата на поп-културата, секс-революцията и масовото кино. Чрез символи, концепции и модели за подражание се оформят изцяло нови архетипи в колективното подсъзнание. Холивуд днес е най-голямата машина за произвеждане на митове. Наред със задълбочените филми с гностическа символика, „филмовата Мека” произвежда многобройни кино-продукции за масовата аудитория, развиващи се около обичаен сюжет. Обикновено той включва герой, живеещ в ситуация, в която не е способен да намери истинския си Аз, а развръзката идва когато той преоткрие себе си. Още по-мощен инструмент за подготвяне на новата духовност е музиката. „Не трябва да има нововъведения в музиката, противоречащи на установения ред”, пише през V век пр.Хр. Платон. Великият философ описва това, което Карл Юнг отлично осъзнава – ако промениш музиката можеш да промениш обществото. Революцията в музиката на нашето време идва с имена като Боб Дилън, Джими Хендрикс, Джон Ленън, Кърт Кубейн, Майкъл Джексън и много други. На нашия път са застанали културните елити, държавата и семейството, пише в своите песни в началото на 60-те години Боб Дилън. Оттам щафетата поема Хендрикс: „Истаблишмънтът ни наложи Десетте заповеди казвайки „недей, недей, недей”…сега обаче внезапно идват едни деца с различни мозъчни клетки и истаблишмънтът не знае какво да прави…Нашата музика е шокова терапия, която да им помогне (на децата, бел. пр.) да осъзнаят малко по-добре това, какви би трябвало да са техните цели…Ние правим нашата музика електрическа църковна музика – нов вид Библия, която може да носиш в сърцето си… ” Джими Хендрикс е пределно откровен: „Чрез музиката можеш да хипнотизираш хората… и когато ги хванеш в най-слабия им момент, можеш да проповядваш в подсъзнанията това, което искаме да кажем.” В интервюто за списание „Нюзуиик” през 1969 г. той е директен: „Определено се опитвам да променя света”. Хендрикс просто артикулира отлично мястото на музиката в новата гностическата програма, започнала битката за душите.
Голямата революция в музиката обаче идва с Бийтълс. „Всички искаме да променим света”, гласи текстът на песента „Революция” (1968), написана от Джон Ленън. Well, you know we all want to change your head…You better free your mind instead, пише в своите стихове вокалистът на великата група. Бумът на поп-музиката през 60-те години изкарва на сцената десетки нови изпълнители, но от текстовете им звучи все един и същ албум. Става въпрос за борба срещу порядките, бунт и сесуалност, а на обложката на албума е винаги великото пътуване към истинския Аз.
Освен в културата гностическите идеи са намери удобно място и в политиката. Днешният глобален либерализъм възниква на основата на гностическите идеи, твърди в своята книга Питър Бърфенд. Според него либерализмът преставлява просто десакрализирана форма на добрия стар гностицизъм. „Историята настоява да си припомним нещо вместо да се осланяме на инстинкти: ранният либерализъм (прогресивизъм) е дълбоко повлиян от една специфична теология. Коя теология? Тази теология, която е еволюирала до архиврага на либерализма – модерност, нелитургичност и неоевангелизъм. Тази теология е по същество гностицизъм”, категоричен е Бърфенд. Един от бащите на съвременния либерализъм Джон Стюард Мил отлично осъзнава религозната природа на своята програма, смята авторът. Според Мил човечеството ще замени Бог, а експертите ще бъдат новите свещеници. Тяхната задача ще е да моделират обществото по пътя към върховното добро за човечеството. Кое е това добро, пита се големият мислител? Според Мил в ролята на пътеводна звезда ще влезе едно почти мистично общо чувство. „Това чувство може да се прикачи…към общ Бог или богове…или може да се прикачи към определени хора”. Крачката към идеята за световно управление на просветените е само една и днес тя се прави. Тъй като гностицизмът отхърля категорично всички форми на управление като творение на злия Ялтабаот и неговите архони, алтернативата е отричане на всяка власт. Плътта и материята не могат да получат изкупление и да се спасят, следователно и земното „царство на кесаря” – т.е. държавата, не може. Изходът от патовата ситуация е един и той е брилянто открит от гностиците, твърди Питър Бърфенд. „Единствената възможна политическа надежда за гностиците е да добият правителство, водено изцяло от тези, които са получили радикален гносис (радикално познание, бел.пр.)” Така се ражда идеята за отмирането на националната държава и раждането на световно правителство.
Днес светът е в преломен момент от библейската битка между „двата религиозни модела”, така както ги формулира папа Бенедикт XVI. Достатъчно е човек да погледне отвъд пределите на баналните обяснения, за да види знаците навсякъде около себе си. Гностическите вярвания заливат културата, политиката и религията на XXI век. Независимо дали става въпрос за филмите на Холивуд, за налаганите права за избор на пол и сексуална ориентация или за навлизането на великденски зайци в честванията на Възкресение, днес гностическите идеи започват да окупират пространството на колективното подсъзнание. Докато на запад процесът вече е в напреднал етап, то България наваксва изоставането с бързи темпове. Българинът днес се лута в духовните лабиринти на религиозните вярвания – забързани православни си пробиват път в навалицата към църквата „Св.Неделя”, новодошлите мюсюлмански имигранти се тълпят за петъчната молитва в джамията „Баня Баши”, на отсрешната страна на улицата празнично бие камбаната на католическата катедрала „Св. Йосиф” – полупразна подобно на Софийската синагога, а в средата, над всички тях, се извисява тайнствено усмихващата се статуя от черен камък на „Св. София”.