Видимото повишаване на цените на стоките от първа необходимост през последните месеци доведе до свиване на реалната покупателна способност на домакинствата. Това, на свой ред, предизвика разговори и предложения за въвеждане на мерки, с които да бъде спряна тенденцията за обедняване на гражданите. На този етап обаче числата сочат, че ръстът на заплатите, осигурителните доходи и пенсиите през 2020 г. и 2021 г. надхвърля повишението на цените от лятото и есента.
Въпреки че през първите пет месеца на 2020 г. се наблюдава спад на средните заплати на наемните работници, свързан с въвеждането на ограничителните мерки и влошената икономическа ситуация, след средата на годината е налице тенденция за ръст, който надхвърля повишаването на цените (графика 1). Такава е картината до средата на 2021 г. През август и септември се забелязва по-бавно повишаване на заплатите на фона на ускорена инфлация.
Данните са базирани на сравнение на месечното изменение на хармонизирания индекс на потребителски цени, съпоставен с индекс на средната месечна заплата, средния месечен осигурителен доход и средната пенсия. Краткосрочната и средносрочната динамика е базирана на данни за месеците декември 2019 г. и декември 2015 г. Сравнението с 2015 г. подчертава значително по-бързото нарастване на заплатите спрямо потребителските цени в периода на икономически подем преди кризата, като индексът на заплатите с тази база достига 140-160, а този на потребителските цени – 108-113. През разглеждания период обаче е налице и значително повишаване на безработицата, а динамиката на заплатите се отнася само за хората, които са запазилите работата си.
![](https://a-specto.bg/wp-content/uploads/2021/11/hp_1-1.jpg)
Според статистиката на НОИ изменението на средния осигурителен доход е по-колебливо. През цялата 2020 г. динамиката на потребителските цени и на осигурителния доход е сравнима, докато от началото на 2021 г. индексът на средния доход изпреварва значително промяната на цените. Известно сближаване се наблюдава едва през юли и август, когато ръстът на потребителските цени на месечна база е най-значителен. По-дългосрочното сравнение и при тези данни показва по-бърз ръст на осигурителния доход, който обаче е с по-малък темп в сравнение с този на заплатите, отчитан от НСИ.
![](https://a-specto.bg/wp-content/uploads/2021/11/hp_21.jpg)
При пенсиите динамиката разкрива голямата зависимост на покупателната способност на пенсионерите от решенията на правителството. Административните повишения, свързани с различни добавки към пенсиите, са в основата на всички значителни повишения на индекса на средните пенсии. На този етап все пак повишенията на пенсиите също изпреварват скоростта на увеличаването на потребителските цени.
![](https://a-specto.bg/wp-content/uploads/2021/11/hp_3-1024x646.jpg)
Трябва да се обърне внимание на факта, че приложеният подход има своите ограничения. Най-същественото сред тях е ползването на общия ХИПЦ, което скрива динамиката на отделните компоненти. Трябва да се отбележи, че при настоящото повишаване на цените тя далеч не е равномерна. Ползването на общите данни за заплатите, осигурителния доход и пенсиите пък не отчита разликите между отделните доходни групи, а без съмнение, ръстът на цените засяга диспропорционално по-бедните домакинства. Все пак може да се обобщи, че на този етап в общи линии няма основания да се говорим за реално обедняване в резултат на инфлацията. По-скоро става въпрос за намаляване на темпа на повишаване на покупателната способност в сравнение с няколкогодишния период преди кризата.
Източник: Институт за пазарна икономика, бюлетин „Преглед на стопанската политика“