Видимото повишаване на цените на стоките от първа необходимост през последните месеци доведе до свиване на реалната покупателна способност на домакинствата. Това, на свой ред, предизвика разговори и предложения за въвеждане на мерки, с които да бъде спряна тенденцията за обедняване на гражданите. На този етап обаче числата сочат, че ръстът на заплатите, осигурителните доходи и пенсиите през 2020 г. и 2021 г. надхвърля повишението на цените от лятото и есента.
Въпреки че през първите пет месеца на 2020 г. се наблюдава спад на средните заплати на наемните работници, свързан с въвеждането на ограничителните мерки и влошената икономическа ситуация, след средата на годината е налице тенденция за ръст, който надхвърля повишаването на цените (графика 1). Такава е картината до средата на 2021 г. През август и септември се забелязва по-бавно повишаване на заплатите на фона на ускорена инфлация.
Данните са базирани на сравнение на месечното изменение на хармонизирания индекс на потребителски цени, съпоставен с индекс на средната месечна заплата, средния месечен осигурителен доход и средната пенсия. Краткосрочната и средносрочната динамика е базирана на данни за месеците декември 2019 г. и декември 2015 г. Сравнението с 2015 г. подчертава значително по-бързото нарастване на заплатите спрямо потребителските цени в периода на икономически подем преди кризата, като индексът на заплатите с тази база достига 140-160, а този на потребителските цени – 108-113. През разглеждания период обаче е налице и значително повишаване на безработицата, а динамиката на заплатите се отнася само за хората, които са запазилите работата си.
Според статистиката на НОИ изменението на средния осигурителен доход е по-колебливо. През цялата 2020 г. динамиката на потребителските цени и на осигурителния доход е сравнима, докато от началото на 2021 г. индексът на средния доход изпреварва значително промяната на цените. Известно сближаване се наблюдава едва през юли и август, когато ръстът на потребителските цени на месечна база е най-значителен. По-дългосрочното сравнение и при тези данни показва по-бърз ръст на осигурителния доход, който обаче е с по-малък темп в сравнение с този на заплатите, отчитан от НСИ.
При пенсиите динамиката разкрива голямата зависимост на покупателната способност на пенсионерите от решенията на правителството. Административните повишения, свързани с различни добавки към пенсиите, са в основата на всички значителни повишения на индекса на средните пенсии. На този етап все пак повишенията на пенсиите също изпреварват скоростта на увеличаването на потребителските цени.
Трябва да се обърне внимание на факта, че приложеният подход има своите ограничения. Най-същественото сред тях е ползването на общия ХИПЦ, което скрива динамиката на отделните компоненти. Трябва да се отбележи, че при настоящото повишаване на цените тя далеч не е равномерна. Ползването на общите данни за заплатите, осигурителния доход и пенсиите пък не отчита разликите между отделните доходни групи, а без съмнение, ръстът на цените засяга диспропорционално по-бедните домакинства. Все пак може да се обобщи, че на този етап в общи линии няма основания да се говорим за реално обедняване в резултат на инфлацията. По-скоро става въпрос за намаляване на темпа на повишаване на покупателната способност в сравнение с няколкогодишния период преди кризата.
Източник: Институт за пазарна икономика, бюлетин „Преглед на стопанската политика“