На 1 юли в Китай се отбеляза важна дата, 95-годишнината от основаването на комунистическата партия на Китай. На тържеството, посветено на това събитие, разбира се, направи изказване и президентът на Китай Си Дзинпин. Покрай поздравленията, в речта си Си Дзинпин отбеляза някои важни неща.
„Светът се намира на границата на радикалните промени. Ние виждаме как постепенно се разрушава Европейският съюз, как икономиката на САЩ претърпява крах, и всичко това ще завърши с ново пренареждане на света. След 10 години ни очаква нов световен ред, в който ключов фактор ще се окаже съюзът между Китай и Русия.”
Фактически президентът Си Дзинпин предлага на Русия тя да направи следващата крачка и да се премине от политическо и икономическо партньорство към военнополитически алианс , способен не само да се противопостави на нарастващите предизвикателства, но и да заеме лидерска позиция след края на съществуващия в момента ред. Забележително е как деликатно китайската държава отправя такова сериозно предложение към Русия и това се случва малко след визитата на руския президент Путин в Китай. По време на посещението се водиха преговори, сключиха се рамкови споразумения и се подписаха реални контракти. Но най-важното предложение от страна на президента Си Дзинпин бе отправено на тържественото заседание на управляващата партия на Китай. Така се подчертава, че на Русия не ѝ се оказва никакъв натиск и никой не очаква незабавен отговор по този важен важен въпрос.
„Сега ние наблюдаваме агресивните действия на САЩ, както по отношение на Русия, така и по отношение на Китай. Смятам, че Русия и Китай могат да създадат съюз, пред който алиансът НАТО ще бъде безсилен и това ще сложи край на империалистическите амбиции на Запада” , заяви Си Дзинпин.
Това вече е покана в пряк текст, без всякакви там азиатски заобиколки, които понякога е трудно да бъдат разбрани. Не се наемам да предскажа каква ще бъде реакцията на Путин, но конкретният начин, по който президентът Си Дзинпин отправи това предложение, не оставя възможност за отговор в неопределен стил. Интересно е, че съвсем неотдавна ръководството на Китай и руският президент заявиха, че нямат намерение да встъпват в никакви военни блокове, както и че нямат намерение да се съюзяват против трети страни. Но както виждаме ситуацията в света се изменя кардинално и въпросът за своевременното сключване на съюз стои доста остро, след като иначе предпазливото ръководство на Китай проявява инициатива.
Безусловно Китай е сложен партньор и в миналото Русия е имала немалко неразбирателства с тази страна. Но сега е очевидно, че Китай е готов да помогне на Русия в случай на евентуални военнополитически усложнения на отношенията ѝ със Запада. Подобно предложение липсваше по времето на СССР. По време на Студената война Китай набираше сили зад гърба на СССР и беше заел изчаквателната позиция „когато се борят мечката и тигърът, хитрата маймуна наблюдава от дървото и ги чака да се уморят”. Но това така и не се случи.
Това, което се случи е, че в началото на 70-те години в Китай пристигна Хенри Кисинджър със секретна мисия и използвайки противоречията между китайските и съветските комунисти, се договори с Мао и Чжоу Енлай за сближаване. По това време отношенията между СССР и Китай бяха помрачени от пограничните конфликти на остров Даманский и около езеро Жаланашкол, и нямаше видими причини за бързо преодоляване на тази криза. От това, разбира се, побързаха да се възползват американците. В резултат Китай се превърна в добро допълнение за натиска върху Съветския съюз, който беше принуден в отговор да създаде мощна войскова групировка в Забайкалието и в Далечния Изток, а разходите за отбрана достигнаха 24% от БВП. Резултатите от това продължително противостоене са добре известни. Затоплянето на отношенията между СССР и Китай, което започна през 1985 г., нямаше ефект върху СССР, тъй като на власт дойдоха тези, което капитулираха страната, начело с Горбачов.
В момента Русия има реална възможност да разпредели тежката отговорност, която лежи на раменете ѝ. Втората студена война с Русия вече върви и не е ясно дали тя ще бъде такава каквато беше първата . Да припомним. Западът наруши даденото обещание преди разпускането на Варшавския договор, че НАТО няма да се разпространява по-далеч от границите на ФРГ, т.е. в Източна Европа. В НАТО бяха приети бившите съюзници на СССР, страните от Източна Европа, а освен това и бившите републики на СССР. Налице е излизане от договора по ПРО. Запалена бе „дъга на нестабилност” от Близкия Изток до Афганистан, в слабините на Русия и Китай, насилствено бяха свалени стабилните светски режими в Близкия Изток и бяха заменени с терористичен халифат. Разгоря се Евромайдан в Украйна, война в Донбас и ново конфликтиране на западните и югозападните граници на Русия, и това е само началото на поредното обостряне .
Китайското ръководство не се притеснява да признае, че Китай съвсем сам няма сили да се противопостави на надигащите се заплахи, особено от военен характер. Независимо от значителните икономически успехи в отделни отрасли много държавни структури на Китай не са се модернизирали.
„Създаването на армия, която съответства на международния статус на нашата страна, това е стратегическа задача. Ние сме длъжни да синхронизираме икономическото развитие с развитието на отбраната. Трябва да модернизираме армията, така че тя да стане една съвременна и силна армия. Трябва да проведем реформа във военната сфера, така че да създадем армия, която да бъде дисциплинирана и да може да побеждава.”
Позволявам си да предположа, че Си Дзинпин заговори за модернизация на китайската армия след впечатлението си от съвместните руско-китайски военни учения и особено след като наблюдаваше успехите на Военнокосмическите сили на Русия в Сирия. Можем да предположим каква ще бъде възможната цена за съюзничеството с Китай – модернизация на китайските въоръжени сили до руските стандарти . Възможно е да има и други „подводни камъни”, но сега за това няма да говорим. Важното е, че Русия не е притисната да даде бърз отговор и непременно да сключи желания от Китай съюз. Договорът за военнополитическо сътрудничество задължително ще бъде предшестван от преговори, на които двете страни ще направят всичко, за да може между тях да не останат никакви неясноти. Не по-малко важно е, че Русия и Китай има какво да си предложат един на друг, а това е добра възможност за самата Русия не само да разтовари част от тежестта на противостоенето върху своя съюзник, но и да стимулира процеса на реиндустриализация. Сега очакваме отговора на Русия и реакцията на „световната общественост”.
Автор: Александър Ростовцев