Страните от НАТО са разделени по отношение на бъдещата си политика спрямо Русия на фона на конфликта в Украйна. Полша и балтийските страни призовават за засилен натиск, пише „New York Times“, цитирайки двама висши западни служители.
Варшава и балтийските държави настояват за пълно прекъсване на отношенията с Москва и се застъпват за мерки, които „да поставят Русия на колене“. Те се опасяват, че всичко, което Русия може да представи като победа, ще нанесе значителни щети на сигурността на Европа.
Според източниците на авторитетното издание Германия, Франция и Турция възнамеряват да поддържат контакти с руските власти независимо от случващото се. По-рано контактите на френския президент Еманюел Макрон с руския колега Владимир Путин предизвикаха критики от полския премиер Матеуш Моравецки. Той каза, че преговорите между Путин и Макрон не са помогнали за предотвратяване на военните действия в Украйна и поиска „ясни и решителни“ санкции срещу Москва.
В отговор Макрон каза, че не отрича наличието на постоянни контакти с президента на Русия и увери, че от самото начало на президентския му мандат през 2017 г. е разговарял с него „без наивност“. „Никога не съм му угаждал, за разлика от другите. Мисля, че това е мой дълг“, отвърна на критиките Макрон.
Представителят на руския президент Дмитрий Песков заяви в началото на април, че способността на Турция самостоятелно да води външна политика, без да се присъединява към санкциите срещу Русия, „значи много“ за Москва. „Това е страна, която може да си позволи лукса да каже на Брюксел днес (тоест на НАТО – и това, което се каже на НАТО, да се каже на Вашингтон): „Ние няма да се присъединим към санкциите и няма да изгорим всички мостове с Русия, защото те са ни нужни“ – заяви Песков Според него турският президент Реджеп Тайип Ердоган не е „в мейнстрийма“ заедно с европейските държави. „Всички европейци са в мейнстрийма, но за своя сметка. И Вашингтон печели пари, а европейците се стрелят в краката и всички напук на Русия“, обобщи прессекретарят на руския президент.