Господин Тодоров, бяхте два мандата генерален директор на БНР и имате много ясна представа за функционирането на тази институция. През последната година в БНР се случиха много притеснителни събития и особени решения на ръководството, беше свалено едно от най-ярките предавания „Деконструкция”. Подобно решение не говори ли за некомпетентност на ръководството?
Свалянето на „Деконструкция” действително е прецедент в историята на медията. От това, което аз познавам като история, през тези 80 години съществуване на Националното радио не помня да е сваляно предаване, и то по такъв начин – като публична екзекуция и без убедителна аргументация.
Един акт на СЕМ основателна причина ли е за такова решение?
Известно е, че този тип актове на СЕМ задължително се обжалват, тъй като те са спорни, според съществуващото законодателство. Има много слаби моменти в Закона за радиото и телевизията. Той е безнадеждно остарял и не е адекватен на ситуациите, които възникват в медиите. Случаят „Деконструкция” обаче не е от тези, които бих определил като казус.
Първо, очевидно е, че БНР реагира превантивно, без да е дочакало самата санкция. Решението на СЕМ беше обявено, преди да е взето. Ако ръководството на БНР беше дочакало да му бъде връчен актът на СЕМ, той по-късно щеше да падне в съда, тъй като аргументацията не е убедителна. Сумата от 3000 лева, за която генералният директор изплака в ефир, също не е аргумент. В момента срещу БНР има заведени 7 акта по 10 хиляди лева за необоснованото и несъгласувано спиране на излъчванията на средни вълни. Три акта вече са влезли в сила. Кой трябва да бъде свален за това?
Колкото до „Деконструкция”, аз съм добре запознат с мотивите за създаването на това предаване. То е единственото авторско предаване в момента по програма „Хоризонт”, а и в Националното радио. Замислено е като провокация към слушателите. В другите, по-ранни версии на този тип предавания на същия водещ – „Без контрол”, „Дим над водата”, те са били сатирично ориентирани и към лявoто, и към дясното в зависимост от това коя е управляващата сила.
Даже си спомням един разговор с Петър Волгин, в който го попитах дали екипът не вижда смешни и уязвими страни в действията на опозицията, но той тогава ми каза, че концепцията на предаването е да атакува управляващите, тъй като от тях решаващо зависи изходът от един или друг обществен процес. Така че предаването през годините е критикувало различни процеси и различни фигури, заемащи позиции вляво или вдясно, и аз лично не виждам драма в това да се критикува. По-скоро е важно как се балансира тази критика и как се проявяват различните позиции в едно предаване.
От факта, че едно ръководство на национална медия спира слушаемо предаване, излиза, че то е напълно безпомощно да се разбере със своите служители и да ги управлява.
Пълна загуба на авторитет, пълна управленска безпомощност, липса на понятие за медийни стандарти. Това управление на националната обществена медия не е убедително. То започна с критика към другите и нито веднъж не видя собствени грешки, не използва нито веднъж онзи популярен социалистически термин самокритика. Изобщо управлението използва методите на „демократическия централизъм”, а това е обида и унижение за журналистите, за медийната среда.
Да не говорим, че да сблъскаш интересите на журналистите с интересите на администрацията, да изправиш хората един срещу друг, шофьорите и чистачките срещу журналистите за мен е обида за цялата гилдия. Всеки работещ в радиото има свое място и то не бива да бъде подлагано на съмнение. Има две определящи позиции – добър или слаб служител и журналист, но в професионален, а не в политически смисъл.
Какви са причините ръководството на БНР да действа неадекватно?
За мен ръководството на БНР и СЕМ извършиха грубо нарушение на Закона за радиото и телевизията, тъй като политизираха съботния ефир на програма „Хоризонт”. Едно предаване беше определено като ляво, друго предаване беше построено като дясно. Иронията е в това, че се сблъскват и заглавията на две предавания, едното „Деконструкция” като интелектуално предизвикателство, а другото „Конструкция”, изградено по логиката на политическото противопоставяне.
Ако се търси баланс, с падането на „Деконструкция” той е нарушен. А абсурдът на управленското решение прилича на изграждане на два тунела в една скала, които не се срещат. Въпросът във всяко предаване е кои са проявените гледни точки, колко гледни точки могат или трябва да бъдат показани, по какъв начин и как да бъдат съотнесени според обществената им значимост. Да се съотнесе едно събитие съобразно обществената му значимост е въпрос на професионализъм, защото представете си например, че сто души протестират някъде и ние смятаме, че този протест е значим, тогава как да разберем какво мислят останалите 7 милиона за позицията на тези сто души? Но тъй като тези сто души са излезли на ключово място и викат най-силно, рискът е тяхната позиция да бъде преекспонирана, което понякога важи и за едно предаване.
Ако то е по-скандално, може да събере повече аудитория, това е което плаши СЕМ. Без да вникнат в замисъла на предаването, без да се съобразят с популярността, с имиджа на различния глас, с който се ползва това предаване. Да, вие можете да не приемате това, което ви се говори, но в това също има провокация към аудиторията. Не виждам драма едно предаване да бъде определяно като „ляво” или „дясно”, стига то да стимулира интелекта и да създава аудитория, като поддържа, разбира се, професионалните стандарти. В конкретния случай „Деконструкция” събира голяма публика и най-важното – никой не е безразличен към предаването. Дори тези, които го отричат. Бих запитал ръководството на БНР какъв е мотива за свалянето на предаването, защото досега никой от БНР не излезе в публичното пространство да го обясни.
Да поговорим за политическия натиск върху ръководството на БНР. Публична тайна е, че върху ръководството на обществените медии се упражнява натиск. Как се работи в такава ситуация?
Първо зависи от нервната система. Човек, който заема управленски пост, трябва да има куража да издържа на натиск отвътре и отвън. Няма власт, която да не иска да има влияние в медиите, тъй като те се финансират с държавни средства. Искам да обърна внимание на някои колеги, които твърдят, че медиите трябва да бъдат разделени на търговски и обществени, като в обществените да важат всички правила, пък в търговските кой, както може. Това е твърдение на председателя на СЕМ, което е крайно невярно. Защо тогава са етичните кодекси в журналистиката? Така ще стигнем и до лекарите, ако един пациент е добър, ще го лекуваме, ако е лош, няма да го лекуваме. Ако се нарушават правила и стандарти в журналистиката, независимо дали това е обществена или търговска медия, трябва да има законови граници.
Претенции към журналисти и предавания е имало, но на мен като генерален директор не ми се е случвало да ми казват какво да правя или да не правя. Сещам се за един случай, когато колега беше критикувала бизнес групировка в ефир с използване на конкретни имена. Засегнатите поискаха журналистката да бъде свалена от ефир, тъй като е действала според тях избирателно и е изказала неистини. Уверих ги, че сме готови да им предоставим всички възможности за защита на тяхната позиция, което те обаче отказаха. Има, безспорно, колеги, които се държат като последна инстанция. Затова са законите, вътрешните правила, етичните норми. Моята оставка беше искана заради поведение на колеги в ефир и от Волен Сидеров, и от Николай Бареков, но имах доблестта да вляза в студиото и да защитя колегите си, защото една истина може да бъде спорна, но аз защитавам правото на журналиста да изрази мнението си.
Без да го отъждествява с позицията на медията. Ръководните функции в една медия означават и да се поеме отговорност за независимостта й и за свободата на словото. Автоцензурата и вътрешният страх понякога са по-силни от външния натиск. Не съм изпитвал опасения как ще се възприеме една или друга моя позиция. Спомням си края на 1998 г., когато ме освободиха като директор на програма „Хоризонт”. Тогава за първи път се сблъсках с политически натиск. Колегите замълчаха. Властта доби кураж, раздели ги на наши и ваши и така се стигна до кризата в БНР през 2000 г. Затова много силно ме безпокои сегашната ситуация в Националното радио. Безцеремонно бяха изсипани лъжи, колегите бяха разделени на наши и техни, редколегиите бяха подменени , както и общите програмни съвещания с назначени продуцентски съвети от „свои”.
Когато записите от тези съвещания по програмните въпроси бяха отменени като ненужни, колегите замълчаха. Така се стигна до сегашния протест в БНР, към който се демонстрира безразличие отвън. Безразличието е най-опасният вид конформизъм. Днес сваляме едно предаване, защото е ляво, утре ще свалим друго предаване, защото е неудобно, ако вървим по тази логика, какво остава в ефир? Колегите, които делят журналистиката и медиите на леви и десни, на наши и ваши, трябва да знаят, че един ден ще дойде и техният ред.
Какво мислите за днешния СЕМ?
Много сериозен проблем в медийната регулация е фактът, че ако някога дори в прословутия НСРТ, все пак имаше фигури с обществена значимост, в този съвет има неразпознаваеми фигури. Това са хора, които не са свързани с медиите, не са влизали в медия и на всичкото отгоре не са обществени личности. Представете си, човек, който е професионалист и разбира какво прави, отива на конкурс пред тези хора, които вероятно не разбират 60% от това, което той защитава.
Тогава по каква логика се извършва този избор? Това е огромен проблем. Тъй като ме попитахте за натиск, във втория ми мандат СЕМ се опита да окаже натиск върху мен за промяна на състава на Управителния съвет на БНР. Тогава аз ясно заявих, че това е съставът, който аз представям, и ако СЕМ не са съгласни с него, нека ми поискат оставката. Това се обърна в демонстративна война между мен и тях. Изборът на това ръководство на БНР е едно от следствията от нея.
Да поговорим за това какво означава плурализъм. Според председателя на СЕМ причината да бъде наказано предаването е липсата на такъв. За какъв плурализъм става дума, когато се сваля предаване? Означава ли, че без „Деконструкция” всички останали предавания дават безброй гледни точки?
Чета, гледам, слушам безброй интервюта на господин Георги Лозанов, засягащи плурализма, футбола, изкуството, политиката, макар от последната той да бяга, но така и не разбрах какво той разбира под понятието плурализъм. Доколкото схванах, според него плурализмът е задължителен в обществените медии и не е задължителен в търговските.
Спомням си, че докато бях генерален директор, с някакъв упрек към мен беше поставен въпросът, защо не го каня в радиото, очевидно обемът на неговите участия не го е удовлетворявал, макар че аз си спомням, че той винаги редовно е участвал, даже в някои предавания съвсем редовно. Аз не мога да каня. В едно национално радио не може генералният директор да дава указания на репортери и водещи поканете този или онзи или задайте такъв или друг въпрос. Но има механизъм чрез програмните съвети да се изисква обективност, равнопоставеност, плурализъм.
Плурализмът се гарантира чрез редакционната политика. В самото предаване „Деконструкция” аз не виждам проблем, след като телефоните са открити и микрофонът е достъпен за всеки. Ако в един сблъсък на гледни точки се съпоставят различни позиции, те също са лимитирани от времето. Няма как в едно предаване да се представят безброй гледни точки, тъй като няма време.
Оставаме с впечатлението, че след като се премахне „Деконструкция”, навсякъде в медиите плурализмът разцъфтява.
В България имаме много сериозен проблем. Това е проблемът за свръхрегулацията на обществените медии и пълната либерализация на търговските. Тази свръхрегулация на БНР и БНТ създава този конфликт, който наблюдаваме сега. По какъв начин, с каква компетентност, с каква обективност се оценяват едни или други предавания? Имаше случай през 2010 г., когато реплика на водещия Петър Волгин беше провокирана от обидни думи на слушател. Водещият каза в ефир, че всички, които харесват един известен политик, са психопати.
Със завидна бързина, ставаше дума за любим политик на човек от СЕМ, още след ден регулаторът връчи акт, който ние обжалвахме в съда и спечелихме с професионална аргументация, разбира се, но и с моята лична забележка към водещия, че това е неприемливо изпускане на нервите. Тогава обаче случаят премина през професионалната експертиза на колегите, през Програмния съвет на медията. Виждате, една такава ситуация не означава, че трябва да уволним Петър Волгин или да свалим предаването му.
Тогава имаше обсъждане, докато сега е налице един, неясно как появил се акт на СЕМ, който не е бил и връчен, липсва позицията на колегите от „Хоризонт”, няма позиция на редколегията, няма решение на Програмния съвет и питам с какво основание Управителният съвет се намесва в програмната политика? При липса на други становища и позиции това също може да бъде изтълкувано като нарушение на закона. Сегашното ръководство не можа да изясни начина си на управление, и това се нарича програмна и технологична безпомощност.
Ако за две години се сменят трима директори на програма „Хоризонт”, двама програмни директори, трима технически директори и се извършват куп други хаотични кадрови промени, това говори за несъстоятелност на самото управление и тотална липса на визия. Ако вземем пример с карането на автомобил, липсата на управление води до тежко пътнотранспортно произшествие. Свалянето на предаването „Деконструкция” е тежко пътнотранспортно произшествие за това управление на радиото.
Как виждате бъдещето на радиото?
Спомням си, когато в БНР дойде генералната директорка на Европейския съюз за радио и телевизия EBU Ингрид Делтонр. Тя беше страшно изненадана от това, което видя – рейтингите на медията, атмосферата, внедрените последни медийни и студийни технологии. Тъкмо бяхме стартирали интернет радиото „Бинар” по оригинална хибридна технология, признато за водещо постижение в EBU.
Тогава Ингрид ме попита дали ще направим и телевизия, а аз й отговорих, че не, защото съм работил и в Националната телевизия и много добре знам къде свършва радиото и къде започва телевизията. Затова смятам, че бъдещето на радиото е по-весело и с по-широка перспектива, отколкото това на телевизията. Първо, защото радиото има способността да прониква по-далеч, преносът на глас стига по-далеч и е по-евтин. На пръв поглед радиото е по-неангажиращата медия, но всъщност е с много по-силно въздействие, защото радио може да се слуша навсякъде, при всякакви обстоятелства, докато телевизията изисква концентрация върху картината, да спрете, да раздвоите вниманието си.
Така че аз смятам, че радиото няма да изчезне и ще има по-щастлива съдба от тази на телевизията. Радиото ще присъединява картината, визията, а телевизията не може да се върне назад към звука. В период от 20-30 години с изравняването на възможностите на технологиите радиото и телевизията ще се изравнят като възможности също, но това ще е взаимно интегриране, то няма да доведе до изчезване на радиото, както някои прогнозират. Същото е, както при интернет сайтовете, които се изграждат по логиката на вестникарския бизнес, т.е. една медийна технология е пренесена на друга платформа, но не е изчезнала.