Шофьорите, при които глобите не сработват, трябва да бъдат насочвани към програми за лечение на зависимости, които сами да заплащат
Психологът д-р Зорница Тоткова, която работи като главен асистент към БАН се занимава през последните години с проучване на поведението на шофьорите у нас. Тя изследва различните личностни характеристики и стилове на управление на автомобила, повлияващи извършването на нарушения.
Дисциплината „Транспортна психология“ не й е чужда и с удоволствие следи ставащото по пътищата в страната, реакцията на водачите и пасуването на обществото или изразяването на несъгласие със случващото се. Категорична е, че шофьорите, при които глобите не сработват, трябва да бъдат насочвани към програми за лечение на зависимости, които сами да заплащат.
И макар човек да остава с впечатлението, че се е стигнало до тотално опиянчване на българския народ и шофиране в нетрезво състояние, както и допускането на безброй нарушения, д-р Тоткова отбелязва, че няма грандиозна промяна в страната ни през последните години.
Факт е, че в страната ни се приема алкохол доста над средното и това се счита за нормално. България ежегодно заема челните места в ежегодните публикации на ЕК на статистиките за прием на алкохол на глава от населението в различните държави. Тя не намира това човек да седне пил зад волана за смелост, а за глупост и безразсъдство, тъй като човек не взима нито добри, нито правилни решения под въздействието на психоактивни вещества.
При извънредни опасности, които биха могли да възникнат на пътя, той не може да вземе адекватни решения. Казано с други думи е изключително просто – не трябва да се шофира след употреба на алкохол, пък било то чаша вино или бира. За съжаление мнозина не спазват правилата – не повече от 0.5 промила алкохол за хората зад волана.
Употребата на алкохол все пак може да бъде предотвратена с предприемането на адекватни и ефективни мерки, насочени към водачите, при които глобите и стандартната превенция не сработват, което се случва с работа с човешкия фактор. У нас това не се прави и няма кой да превъзпита водачите, затова и поведението им не се променя – плащат си глобите и отново сядат зад волана в нетрезво състояние.
В преобладаваща част от случаите водачите, които имат проблем с алкохола, имат зависимости и/или психически проблеми. Не бива да се страхуват тези им заболявания да бъдат признати и да се вземат нужните медицински мерки. Като начало българските шофьори могат да преминават през програми за зависими. В случай, че произшествието е тежко и е довело до смърт, какъвто е с 15-годишния Филип, убит на пешеходна пътека в София, виновникът трябва да лежи в затвора. Неговата присъда трябва да е максимално тежка, тъй като има и други нарушения. Освен това на такива хора трябва да бъде поставяно и заключващо устройство в автомобилите, за да не направят беля отново.
Д-р Тоткова посочва, че на такива индивиди в белите европейски държави се поставят заключващи средства и като лъхне на алкохол, автомобилът изобщо не потегля, те играят и ролята на дрегер. Другият проблем, са агресивните водачи по пътищата. Тъй като проблемът е изключително наболял, трябва да бъдат взети незабавни мерки.
В заключение психологът посочва, че ако държавата ни реши, може да наложи ефективни мерки.
Източник: Уикенд