В Казанлък ще проведе референдум. Целта: Да бъде спасен паметника на Бузлуджа, посветен на историята на Българската комунистическа партия. В репортажи и интервюта медиите представят от месеци различни мнения на жители на града. Повечето възторжено одобряват идеята, защото „да бъде запазена паметта за периода, когато този паметник е построен“.
Това казват едни. Друг един припомня как хората доброволно в онези години купували марки и така финансирали строителството на уникалния комплекс. Доброволно? Кой им ги е продавал?
Както и да е. Накратко: казанлъчани и тяхната кметица са убедени, че паметника трябва да го има, защото идвали да му се любуват хора от цял свят. През 2023 г. били около 50 000 души. Българи също го посещавали.
Качвал съм се там и съм видял тоталната разруха, на която е подложен комплекса или бетонната „чиния“. Спринцовки от дрога, боклуци, изкъртени стени, вулгарни надписи… Всичко това е налично. Освен това паметникът е превърнат в огромна тоалетна на открито, от което са се възползвали хиляди, включително и някои от тези или техни деца и внуци, които ще гласуват на референдума ценният обект да бъде запазен за поколенията и туристите.
Първо го построихме, след това го разрушихме, а сега ще го строим отново.
И коя част от монумента всъщност е ценна? Хилядите тонове бетон? Стенописите, за които са платени съответни хонорари? Цитатите от Тодор Живков, Георги Димитров, Ленин, Благоев и други комунистически величия?
Кое е онази част от българската история, която трябва да бъде съхранена, възстановена на всяка цена и нови милиони, налети в планината?
Налага се да бъдат уточнени няколко очевидни неща.
Българската история е на повече от 1400 години. В нея са записали имената си велики пълководци, царе, реформатори, творци и пр. При Симеон Велики се постига „Златен век“, признат не само от нашите учени, но и далеч зад пределите на границите ни.
Няма да изброявам величавите и трагичните моменти от тези 14 века. От тях комунистическата партия е управлявала 45 години. Нанесете тези четири десетилетия и половина върху целия период, откакто българите са на тази зема и ще видите какво смешно съотношение ще се получи.
Тези, които твърдят, че трябва да се запази паметта за времето на комунизма, дават ли си сметка, че освен конгреси, решения на политбюро, манифестации, паради и речи на Живков и тези край него, е имало също терористичен акт в църквата „Св. Неделя“, дело на български комунисти, обучени и изпратени от Москва? Жертвите са 213, а ранените над 500… Като ще се отразява историята на БКП, ще има ли по стените мозайки за Народния съд? За лагерите и Белене?
Всъщност на връх Хаджи Димитър, както е истинското име на Бузлуджа, се е провел учредителен конгрес на Българската социалдемократическа партия на 2 август 1891 г. по инициатива на Димитър Благоев. На сбирката присъстват двайсетина души.
Кое е великото това партийно мероприятие?
В аргументите за референдума не се споменава и дума за Хаджи Димитър и неговата чета, която води кървави сражения в този район на Стара планина. Там загива големия войвода. Преди това в бой е ранен на много места и заловен полужив Стефан Караджа.
Ще се намери ли място за техния подвиг някъде между Людмила Живкова и цитати от партийни конгреси и пленуми?
Ясно е, че общият порив на казанлъчани ще гарантира резултата: запазване на мастодонта.
После ще се налеят 8-9 милиона, за да бъде обектът консервиран или нещо от този род.
А можеше да стане по друг начин.
Общината и Министерство на културата да обявят конкурс как да изглежда паметника в бъдеще. Абсолютно сигурно е, че архитекти, художници и скултури щяха да предложат проекти, съобразени със съвременните изисквания и критерии за подобни съоръжения. Идеите и предложенията може да минат през обществено обсъждане, дискусии и дори спорове. Накрая концепцията щеше да се избистри, да се определят изпълнители и пр. Чрез съответните конкурси и процедури по закон.
И това бетонно чудовище можеше да се превърне в най-високия музей на модерното изкуство. Можеше там да бъде изобразена българската история, а не само някакъв миг от нея, какъвто представляват 45-те години социализъм.
Можеше, можеше… Но някой милее повече да греят сърпа и чука, Людмила Живкова и изписания Интернационал на входа, отколкото златните страници от историята ни. Сякаш сме лишени от разум и отговорност за бъдещите поколения.
А сега да напомня за един друг връх – Рожен в Родопите. Там е построена през 1981 г. най-голямата в Югоизточна Европа астрономическа обсерватория. Стотици учени и експерти са работили там. Имало е училище, жилища за постоянно пребиваващите експерти. Днес това уникално съоръжение на връх „Св. Дух“ едва оцелява. И там отиват много туристи – български и чужди. Пампорово е на една крачка. Чепеларе също. Някой ще организира ли референдум за спасяването на Националната астрономическа обсерватория „Рожен“, която дава в пъти повече знания, мечти и уроци на посетилите я, особено на младите, отколкото издълбания образ на Тодор Живков, за който и до днес се спори дали преди да оглави комунистическата партия не е бил агент на Държавна сигурност преди 9.09.1944 г., вербуван и използван от Никола Гешев. Тошо – този „безценен диамант“ ли е най-важен за нацията и бъдещите поколения? От него ли ще си правят изводи за страната ни хора от близо и далеч?
Наистина българите сме странно племе … най-деликатно казано.
Владимир Колев
