До 23 юни остават още три седмици. На тази дата ще бъде проведен референдум във Великобритания за излизане на страната от ЕС. Официален Лондон в последно време все по-често е недоволен от общоевропейската политика, която води неизбраната от никого евробюрокрация. Очевидно, че във Великобритания има два лагера с противоположни мнения относно оставането или излизането от Европейския съюз. Редица експерти твърдят, че битката за излизането на Лондон от ЕС води оглавяваната от кралското семейство група, която разполага с властови позиции. Има логика в това твърдение. Основна причина за нежеланието за оставане в ЕС е, че Лондон не изпада във възторг от това да попадне в зависимост от Вашингтон след подписване на Трансатлантическото споразумение между САЩ и Евросъюза.
Има и сериозни доказателства, че зад британската съпротива за оставане в ЕС стои именно кралската фамилия. Към края на април 2016 година повече от сто лидери на крупни финансови британски компании публикуваха писмо, в което изброиха множество доводи в полза на напускане на Евросъюза. Голяма част от каймака на британския финансов елит счита, че в случай на оставане в европейския блок, неустойчивостта на еврозоната представлява „реална заплаха” за развитието на финансовия сектор и финансовите услуги в Лондон.
Едва ли има нужда да се говори за това, чии интереси в света защитава едрият финансов бизнес във Великобритания. Става дума за лондонското Сити, което е свързано плътно с кралското семейство и банковата група на Ротшилд.
Когато говорим за Великобритания все забравяме за Британската общност. Това са множество страни по света с координационен център Лондон, чието управление практически е кралският двор. Очевидно, че Бъкингамският дворец не желае САЩ еднолично да осъществяват военно-политическия и икономическия контрол над останалия свят, в който не влиза в Британската общност.
Вече и най-неинформираните разбраха, че след сключване на Трансатлантическото споразумение, САЩ получават тотален контрол над Европа. Ако това стане реалност, то геополитическата и финансовата тежест на Великобритания, в това число и на лондонското Сити, ще намалеят драстично. Далеч по-разумно за Лондон е след напускането на ЕС да сключи отделно съглашение с Вашингтон за принципите на двустранната търговия, без да се взема предвид становището на останала част от Стария континент. По този начин британците ще имат далеч по-голямо ниво на политическа и икономическа независимост, отколкото останалите континентални европейци.
В позицията си на лидер на Британската общност мъгливият Лондон ще има възможност да запази своето влияние над една значителна част от света и да претендира за потенциално равен на САЩ партньор. Натискът на англичаните да извият ръцете на Брюксел и да получат индивидуални преференции в сепаратистките преговори Англия–ЕС им донесоха огромни отстъпки от страна на Брюксел. Но очевидно те не са достатъчни за британския бизнес в неговото желание да остане независим от американците. Или по-точно: да не се окаже в пълно подчинение на янките.
За познавачите на геополитиката е ясно, че Холандия е нещо като „говорител” на Великобритания на Стария континент. Това, което Лондон не иска да каже по едни или други съображения, Хага го казва силно и отчетливо на континентална Европа. Холандия е най-ценният съюзник на Великобритания, управляван чрез структури от закрит тип. В навечерието на прощалната визита на Барак Обама в Европа, Бъкингамският дворец съвместно с изолационистите от САЩ нанесоха чрез Холандия доста чувствителни информационни удари върху неоконите около Хилъри Клинтън.
Първият: Международният трибунал за бивша Югославия произнесе оправдателна присъда на лидера на Сръбската радикална партия, Воислав Шешел.
Вторият: На референдум в Холандия повечето от холандците гласуваха против асоциирането на Украйна в ЕС. Резултатът от холандския вот се оценява еднозначно като удар по неоконите, предвождани от Клинтън, които свалиха от власт украинския президент Виктор Янукович и предизвикаха гражданската война в Украйна.
Третият удар: Окръжният съд в Хага призна за неправомерно решението през 2014 година на международния арбитраж, с което се задължаваше Руската федерация да изплати 50 милиарда долара на ЮКОС.
Трите информационни удара по водените от Хилъри Клинтън неокони, синхронизирани по време, им нанесоха сериозна имиджова щета. Случайно съвпадение в подобни случаи е изключено. Реализирана бе целенасочена и планирана атака. Тя постигна своите цели във всеки един от изброените случаи. Очевидно е, че основната причина за Brexit е нежеланието на Великобритания да попадне под нормативните удари на Трансатлантическото споразумение. ЕС, който беше един от многообещаващите проекти след Втората световна война, днес се оказа на ръба на разпадане. По време на последната си визита в британската столица Барак Обама заяви: „Европейският съюз увеличава влиянието на Обединеното кралство и неговите ценности в света”. Но за разлика от американския президент, в лондонското Сити мислят точно обратното. Това естествено не попречи на Барак Обама да добави: „Ако наш приятел е в организация, която засилва неговата мощ, неговото влияние, неговата икономика, мисля, че като приятел имам задължение да му кажа, че трябва да остане вътре, което е добре и за двете страни”. Вече е очевидно и друго. Старият континент се превръща в „черноработник” и „прислуга” на американците. Великобритания усеща това и се опитва да се изплъзне. Естествено, тя не е част от континентална Европа. Както винаги Великобритания остава вярна на своята традиционна външна политика – винаги отстрани на Европа.