Отблокирането на работата на Столичния общински съвет не минава непременно през разговори за политики, може да го договорят и по друг начин, смята председателят на БСП-София
Следващото заседание на Столичния общински съвет ще се проведе на 30 ноември, четвъртък. Много или малко е това време, за да се намери решение на основния въпрос кой ще заеме поста председател на столичните общинари и ще видим ли изненадващо мнозинство около него или то ще е повторение на „сглобката“ на национално ниво? Склонни ли са групите в СОС на отстъпки в решаването на този ребус, както и къде са допирателните, ако има такива? Тези въпроси Dir.bg отправи към представителите на основните групи в столичния парламент.
Според председателя на БСП-София Иван Таков са нужни разговори по политики с конкретните групи в местния парламент, а не с партийните лидери. Но според него тази договорка може да стане и по друг начин, който обаче не би бил полезен за града, ако съдим по управлението на държавата.
Ето какво още каза той:
– Нека започнем от прочита Ви на патовата ситуация, в която СОС не може да си избере председател.
– Няколко са факторите, но според мен един от основните е може би недостатъчно добрата политическа култура на част от колегите и въобще самият подход, който решиха, че трябва да наложат в избора на председател на СОС. За нас ултиматуми „ние искаме“, „на нас ни се полага“ или „аз искам“ не са работещият вариант. Аз вече заявих ясно и категорично, че за нас важните неща са политиките, базирани на нашите ценности и които в цялата кампания сме представяли пред софиянци, гражданите на София и избирателите.
За нас е важно първо да видим дали имаме допирни точки по политики, а след това да се говори за личности и кой да оглави общинския съвет. Тук бяха пропилени повече от 10 дни в едни по-скоро безрезултатни опити да се привикват, включително накрая и от кмета Терзиев, председатели на политически партии, които не непременно имат касателство към работата на общинския съвет. Все пак работата на общинския съвет и местната политика са в правомощията и в сферата на действие на местните организации, каквато е нашата местна коалиция и каквато е работата и на градския съвет на БСП.
– Тоест пътят е в това да се персонализират поканите за разговори към местните структури, а не през партийните лидери?
– Да. И го казваме многократно. Заработването на СОС трябва да мине през разговор между различните групи в съвета. И най-добре това да е на една обща среща, да се види кои са важните неща за всички общински съветници, защото някои са независими, и въобще за групите като цяло – къде могат да се намерят допирни точки и диалог. Иначе единствено и само разговорът за това кой да е председател на общинския съвет за нас не работи.
Да, неколкократно се каза, че това било право на най-голямата група. Така е, но тя няма 31 общински съветници, колкото е минималното необходимо мнозинство за избор на председател, затова ние открихме възможен вариант и път, по който да се върви.
Разбира се, винаги могат да се разберат с част от другите групи. Както знаете, на национално ниво си работи коалиция между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС или т. нар. „сглобка“. Ако си преценят, те спокойно могат да репликират това нещо и на общинско ниво. За нас управлението на държавата е под всякаква критика и не е добро и ако направят това и в София, съм почти сигурен, че няма да е добро за столицата и столичани. Така че ще имаме нашите конструктивни критики, когато видим как се развиват нещата.
Но пак казвам, не минава през договорка с отделни политически сили в общинския съвет изборът на председател, могат да си го договорят и по друг начин, което за нас ще е лошо за града. Ние, ако намерим допирни точки, и видим, че политиките, които отстояваме, и които повече от 10 г. не могат да намерят място поради начина на управление на Столична община досега от страна на ГЕРБ, тогава бихме били склонни да водим по-широк разговор как да се отблокира и работата на СОС.
– До момента намерили ли сте такива допирателни?
– Не. Защото такива разговори не са започнати. Единственият официален разговор, който имаше, беше от страна на кмета Терзиев, от когото бяха изпратени писма до председателите на политически партии, които бяха малко странни. Вътре се засягаха много проблеми, включително за бюджета за 2024 г., който предполага по-широк експертен разговор, а не от днес за утре просто проформа да се проведат някакви разговори с цел „кажете кои са приоритетите ви за бюджета, за да ви включим, пък вие ще ни помогнете да изберем наш председател на общинския съвет“. Това според мен е несериозен подход и показва липса на политическа култура.
– В търсене на общите теми, по които бихте могли да работите, кои за Вас са червените линии?
– Никога няма да отстъпим от социалните ангажименти, които сме поели пред избирателите, включително ще настояваме за повече средства за здравната и образователната инфраструктура. В никакъв случай няма да търгуваме с паметта и историята, а именно желанието на някои колеги отново да водят битка с паметниците в града. Това никога не бихме го допуснали. Естествено, има много по-важни проблеми за решаване в града и за мен беше странно как председателстващият заседанието на СОС г-жа Стефанова още в първата си реч обяви, че ще водят отново „битка със сивите паметници на комунизма“ или нещо подобно, което показва абсолютно нежелание за диалог с останалите политически сили и изместват центъра и фокуса от важните проблеми на града с нещо, което за нас е червена линия и не носи добавена стойност за София.
– Има ли индикации, че най-голямата сила в местния парламент ще търси разговорите, за които споменахте?
– Имаме такава воля, но отсреща не виждаме такава, а ние сме го начертали като единствения възможен вариант нещо да се случи. Ние трябва да започнем тези разговори. Отново казвам, че разговорът „дайте подкрепа за председател на СОС, дайте ни кредит на доверие, пък после ще видим“, за нас не е работещ, защото през годините сме се нагледали, особено в София, какво се случва след 33 години дясно управление. „Подкрепете ни тук да управляваме“, след това те ще се разберат с останалите десни партии в общинския съвет и ще продължат по старому. Не сме съгласни така.
Обявили сме, че на София ѝ трябва нова философия и нов модел на управление, този десен модел 33 години се видя, че не работи. Разпродаде се и се концесионира целият град. За нас това е червена линия и няма как да дадем кредит на доверие за подобна политика и не виждам промяна за момента. В предизборната кампания много се говореше за това как по друг начин ще се случват нещата. Това, което видяхме, е, че отново се опитват, както ГЕРБ правеха с кмета Фандъкова – да седи под стъклен похлупак далеч от злободневните въпроси и от желанието за разговор със СОС. Видно, че не са научени уроците от миналото явно и ще продължат да се повтарят, което за нашата група не е приемливо.
– А приемлив вариант ли е да повторите националния парламент – Вежди Рашидов пое председателството като най-възрастен депутат при невъзможност на народните избраници да излъчат пръв сред равни?
– На този етап не изключвам никой вариант, но не знам доколко би бил работещ този. Така или иначе в момента има председателстващ общинския съвет. В други общини е имало прецеденти по шест месеца не са избирали председател и са работили под странни конструкции, като са избирали временно изпълняващ длъжността председател за всяко заседание. Но за мен това за София не би бил работещ вариант.
Отново казвам, че съвсем спокойно може да се разреши тази ситуация при взаимно разбиране между различните политически сили. Не казвам и, че разговор трябва да се води непременно и само с нас. Разговор трябва да се води между всички групи в СОС, за да се намерят добрите решения за града, а оттам нататък според мен председател на общинския съвет няма да е най-голямата тема и най-големият проблем, стига да се намери сечение и разбиране по важните за града въпроси.
– Другият вариант са плаващи мнозинства, макар и не най-добрият.
– Да, това с плаващите мнозинства може би наистина не е най-добрият вариант. Ние ще държим на нашите политики, както казах. Така или иначе имаме прекрасен кандидат за председател на СОС в лицето на Диана Тонова, която има и опит и необходимите качества да заеме тази длъжност. В един момент останалите колеги могат да решат, че все пак трябва да има и някакъв баланс и да подкрепят и нашата кандидатура. На първите две заседания на балотаж отиват именно нашият кандидат и Бонев. Не изключвам и такъв вариант.
– Тоест, за Вас проблемът не е конкретно в личността на Бонев, а че не се водят разговори по политики?
– Това е основният проблем и вече две седмици след клетвата не виждам никакво желание от страна на останалите колеги, въпреки неколкократните ни призиви за това. Но не е и наша работа като трета по големина група непременно да инициираме тези разговори. Ако има желание от страна на другите колеги и не искат да поемат тази отговорност, ние бихме полели такава инициатива. Така или иначе след като виждаме голямото желание в най-голямата група те да са водещи в решаването на въпросите от естеството за председател на СОС и т.н., очаквам от тях да поемат и инициативата с тези срещи по политики – дали заедно между всички групи, или отделно, това е въпрос на организация и на администрация. Въпросът е да видим, че има такова желание и да започнат разговорите, или след седмица ще се съберем отново и резултатът ще е същият.
– Допускате ли да се стигне и до най-крайния вариант – нови избори за общински съветници?
– Не допускам, тъй като законът е категоричен, че да се стигне до нови избори, общинският съвет не трябва да заседава повече от три месеца, а не както в едно изказване кметът Терзиев каза, че ако до три месеца не се избере председател на СОС, щяло да има нови избори. Това не е вярно. Общинският съвет заседава засега всяка седмица, въпреки че не може да започне работа по същество.
Източник: dir.bg