Международен екип от изследователи показа, че етруските – древните жители на Северозападна Италия – не са мигранти от Близкия Изток. Според учените те са мигрирали от степите бронзовата епоха. Изследването е публикувано в списанието „Science Advances“.
Цивилизацията на етруските, населяващи територията на съвременна Тоскана, има огромно влияние върху развитието на римската цивилизация. Произходът на този народ, чийто език не е индоевропейски, до момента остава загадка. Според една хипотеза, издигната още от Херодот, народът на етруските е формиран в резултат на миграционни вълни от Източното Средиземноморие. Други, сред които Диоген от Халикарнас, предполагат, че етруските са наследници на съществуващата преди това местна култура, наречена култура на Виланова.
Изследователи от Института за изследване на човешката история на Макс Планк, университетите в Харвард, Копенхаген, Сиена и Флоренция, са анализирали геномите на 82-ма души, открити в 12 археологически обекта в Централна и Южна Италия, които са живели в периода 800 г. пр. н. е. – 1000 г. Въз основа на този анализ се изключва предполагаемата миграция от Анадола. Оказва се, че в много отношения етруският геном е подобен на генетичния профил на латините, които създават Рим. Известно е, повечето от техните предци идват от степите на Черно море и от Каспийския регион през бронзовата епоха.
Генофондът, свързан с етруските, остава стабилен дори след завладяването на етруските градове от Рим – до създаването на империята, когато днешната италианска столица преживява голям (до 50 процента) приток на гени от населението на Източното Средиземноморие. Според изследователите това се дължи на движението на роби и легионери в Римската империя.
В ранното Средновековие се наблюдава приток на гени от Северна Европа, което предполага, че германските мигранти (по-конкретно лангобардите ), дошли по време на Голямото преселение на народите, са оставили значително наследство. Фактът, че популациите на Тоскана, Лацио и Базиликата са останали до голяма степен непроменени след 1000 г. сл. Хр., според изследователите предполага, че генофондът от населението на Централна и Южна Италия е формиран преди поне хиляда години.