Под натиск от работодателските организации правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти” започва да облекчава вноса в България на чуждестранни работници от страни извън Европейския съюз. На днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) държавните институции и социалните партньори, с изключение на КТ „Подкрепа”, подкрепиха внесените от Министерския съвет промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. В петък те влизат за първо четене в Народното събрание.
Официален повод за внасянето им е транспониране в българското законодателство на Директива 2016/801 на Европейския парламент и Европейския съвет относно условията за пребиваване в ЕС на граждани от трети държави във връзка със следване в университети, участие в програми за научни изследвания, образователни проекти, стажове, училищен обмен, доброволческа дейност и помощ за отглеждане на деца. Пътьом обаче в закона се вкарват и други важни промени. Както се вижда от заглавието на евродирективата, тя няма нищо общо с вноса на чуждестранни работници. Тоест налице е класическа схема за прокарване на непопулярни решения, прилагана многократно от различни правителства. Отваря се закон заради хармонизация с европейското законодателство, но поводът се използва и за други лобистки промени или непопулярни решения. А когато последствията се усетят и се надигне общественото недоволство, властта се оправдава с „Така каза Европа!”.
С внесените промени например отпада задължението на Министерството на труда и социалната политика да изслуша становище от синдикатите, когато дадена фирма иска разрешение да внесе работници, с което чужденците ще надвишат 10% от наетите в нея. Засега остава в сила така нареченият „пазарен тест” – изискване към работодателите първо да обявят свободните работни места в България, преди да предприемат постъпки за внос на персонал. Съществува обаче държавен списък с висококвалифицирани професии, за които тестът не се прилага. Доскоро в него фигурираха само IT специалистите. Миналата седмица и този списък беше отворен на заседание на Националния съвет за трудова миграция и мобилност и в него бяха добавени инженерите и химиците, а само формални пречки предотвратиха включването и на машинните техници.
Работодателските организации продължават да настояват за пълното отпадане на пазарния тест. Те се приготвили и други предложения, които вероятно ще се опитат да внесат през отделни депутати между двете четения на законопроекта. Едно от предложенията на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) е за увеличаване на срока на разрешението за достъп на чуждестранен работник до пазара на труда в България. В момента то е за една година с опция за удължаване с още три, но АИКБ иска да стане две години с опция за удължаване до пет. Именно на петата година от постоянния си престой у нас всеки чужденец има право да подаде молба за получаване на българско гражданство. „В случай на наемане на лица от отдалечени страни като Индия и Виетнам, транспортните разходи до България сериозно влияят на финансовото натоварване на работодателя и за него ще е по-ефективно тези разходи да се разпределят за по-продължителен период от време”, се казва в мотивите на организацията.
Всъщност работодателите нямат задължение да покриват транспортните разходи на наетите от чужбина, освен за сезонните работници, които обаче се внасят по отделна облекчена процедура. Миналото лято в туризма бяха наети над 3500 такива служители, главно от Украйна и Молдова. Именно тези две страни обикновено се сочат като донори на жива сила за „задъхващата се от липса на кадри българска икономика”. Становището на АИКБ обаче показва, че работодателите имат сериозен интерес и към други дестинации за внос на кадри. Според участници в днешното заседание на НСТС, като положителен пример е бил посочен румънски автомобилен завод, който бил почти изцяло окомплектован с виетнамски работници.