Паметник на културата, емблематична сграда в центъра на София – „Гранд хотел България” е с изпочупени, мръсни прозорци, затънал в боклуци и разруха. И така е от няколко години, без изгледи поне скоро нещо да се промени. Архитекти казват, че ако сградата продължи да се руши, няма да мине много време, докато се срине окончателно и на нейно място не изникне поредният отвратителен небостъргач.
През 2016 г. хотелът, който навремето е сред най-луксозните хотели в България, е продаден от Дарина Павлова, по-точно от офшорки, регистрирани в Лихтенщайн и в американския щат Вирджиния, на „Софсток Инвест” на бизнесмена Мирослав Печев, известен като Миро Лавацата.
Новият собственик, родом от с. Лопян, дава изявления, че ще развива хотела, като запази фасадата и направи реконструкция на сградата. Само че досега не е забит дори един пирон. Напротив, прословутата кафе-сладкарница е в окаян вид, разбита и превърната в руина, вероятно не по-различно, а може да е и по-зле, е състоянието на ресторанта с овалното стълбище, залите и хотелските стаи.
Според Търговския регистър хотелът от „Софсток Инвест” е преминал към „Гранд хотел България-2016”, като фирмата е отново на Печев. Единственият документ, свързан с тази компания, който се открива в Търговския регистър, е, че през 2022 г. е получено разрешение за изкоп и спасително археологическо проучване, свързани с изместване на топлопровод. Издадена е виза за проектиране на подземен трафопост в празния терен зад хотела.
Според документа съоръжението ще се намира в сутерена на нова 5-етажна сграда, за която също е издадена виза да се проектира в празния участък, който е до зала „България” на ул. „Аксаков”. Съседната едноетажна сграда пък е предвидено да се надстрои с още 4 етажа. Две години по-късно дупката си е все така празна, оградена с метални панели, а някогашната гордост на София – комплексът „Гранд хотел България” продължава да се разпада.
Мераците на Мирослав Печев да надстрои „Гранд хотел България”, веднага след като го купува, предизвикват обществен скандал. Въпреки че сградата е паметник на културата, е обявено, че се планира главната фасада откъм бул. „Цар Освободител“ да се вдигне с още етажи, в които да има апартаменти за продажба. Ниската част също щяла да се надстроява и да се превърне в МОЛ.
След бурни дебати този проект е отхвърлен. Експерти тогава пишат, че „Всяко надстрояване, промяна или разрушаване на ценните образци от нашето минало, какъвто безспорно е комплекс „България“, е проява на неуважение към нашето минало, българската култура и изобщо – общочовешкото наследство.”
Компанията на Мирослав Печев „Гранд Хотел България 2016”, както се вижда от документа в Търговския регистър, още не се е напълно отказала да строи край историческата сграда. Така или иначе градежът трябва да се съгласува с Министерството на културата, понеже хотелът е паметник на културата. Предстои да видим какво ще се случи.
Бизнесменът Мирослав Печев навремето е важна клечка в ЦК на ДКМС. Той е и сред най-близките приятели на Цветан Цветанов, казват запознати. Печев има различните му бизнес начинания, но е най-известен като вносител на кафе „Лаваца”. Собственик е и на „Парк хотел Витоша” в Студентския град, а източниците ни от МВР допълват, че това е любимото място за официални и неофициални срещи на видни дансаджии.
В този хотел преди време си правят сбирки и приятелите от така наречения кръг „Щангата”, в който влизат Цветан Цветанов, бившият шеф на ГДБОП Станимир Флоров, консулът в Санкт Петербург и бивш шеф на НСО Ангел Антонов, бившият директорът на областното управление на МВР – София Николай Николов – Щангата. Прякорът Щангата е даден на Николов, понеже на младини тренира щанги и е състудент на Цветан Цветанов във ВИФ. Покрай неговия прякор Щангата, в МВР лепват името и на кръга.
В тази компания е и бизнесменът Мирослав Печев – Лавацата. Той е собственик и на строителна компания „Мирад”, която има милиони левове обороти, само че явно те не са предназначени за реновирането на културния паметник в сърцето на София .
„Гранд хотел България” е построен през 30-те години на ХХ век, като е образец на българския архитектурен модернизъм между двете световни войни.
Източник: narod.bg