Днес, на конференция „Правата на хората с увреждания – защита от насилие, мониторинг на услугите и водене на стратегически дела. Деинституционализация и междусекторност“, бяха представени два важни доклада, разкриващи сериозни проблеми в системата за подкрепа на хората с увреждания в България. Организирана от Фондация „КЕРА“, Фондация „Валидити“ – Будапеща и сдружение „Независима експертна мрежа – НИЕ“, конференцията събра експерти от няколко европейски държави за обсъждане на предизвикателствата и възможните решения за подобряване механизмите за превенция, докладване и защита при насилие, основано на пола срещу хора с увреждания. Обсъден бе и въпросът с деинституционализацията в България и извършения независим мониторинг от организациите-домакини в редица български резидентни услуги.
По време на конференцията бяха представени становища на експерти от опит, претърпели насилие и преживели институционализация. Участие взеха и гости от международната и националната сцена. Адвокат Анета Генова от фондация „Кера“ и Бруно Монтейро от фондация „Валидити“ – Будапеща представиха встъпителни думи, подчертавайки важността на защитата от насилие за хората с увреждания. Особено значимо беше участието на Амалия Гамио Риос от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания, която сподели перспективите на организацията по този въпрос.
Проектът DIS-CONNECTED, беше представен от Жофия Байнай от фондация „Валидити“ и адвокат Елена Кръстева от фондация „Кера“, които споделиха основните въпроси, касаещи случаите на насилие, основано на пола спрямо хора с увреждания. Те споделиха и възможностите за мониторинг върху услугите с цел превенция и разкриване на такива случаи, което проличава в българският доклад „Свързани помежду си услуги и програми за превенция на насилието над жени и деца, насочен към хората с увреждания в България“ Съдия Галя Вълкова от Софийски градски съд представи възможностите за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие и предизвикателствата пред хората с увреждания при търсенето и получаване на защита по този закон.
Партньори по проекта DIS-CONNECTED от Литва и Словакия се включиха с видеопрезентации споделиха за добри практики.
Въпреки че проблемът с насилието срещу хора с увреждания е разпознат в България, жертвите често остават невидими и срещат затруднения в достъпа до правосъдие и защита. В последните години има законодателни промени, които обещават подобрение в тази насока, но все още съществуват остарели практики и липса на ресурси и инфраструктура за бърза промяна. Изводите от доклада показват, че жените и децата с увреждания стават жертви на специфични форми на полово базирано насилие, а законодателството не предоставя достатъчна защита, нито са разработени специфични методологии за мониторинг и идентификация на насилието. Гражданските организации срещат затруднения в достъпа си до системата за социални и здравни услуги за ефективен мониторинг, а услугите за подкрепа на жертвите не са достатъчни и нямат универсален характер, което ограничава достъпа до тях, когато пострадалият човек има увреждане.
От друга страна, изследването по проекта DIS-CONNECTED показва, че липсата на базирани в общността услуги за хората с увреждания, липсата на достатъчно достъпни за хората с увреждания услуги за подкрепа при преживяно насилие, както и липсата на интегрираност между услугите води до институционализацията на хората с увреждания, преживели полово базирано насилие.
Подобни съпоставки прави и „Мониторингов доклад относно изтезанията и малтретирането на хора с увреждания в български институции, включително малки групови домове“. Това води до социално изключване, стигматизация и нарушаване на основните права на хората с увреждания. Авторите настояват за спирането на нови настанявания в институционална среда и за преустановяване на инвестициите в изграждането на нови малки групови домове, като поставят акцент върху реалното включване в общността и възможност за независим живот за хората с увреждания в България.
Докладът анализира условията в 14 институции в страната и документира различни форми на малтретиране, включително физическо насилие, психологическа манипулация, изолиране, неглижиране и злоупотреба с права. Освен това подчертава липсата на обучение и подкрепа за персонала, което води до допълнителни рискове за благосъстоянието на обитателите.
Основният извод е ясен: институционализацията сама по себе си е форма на насилие. Този доклад доказва, че „малките групови домове“ и други подобни структури представляват институции, в по-малки мащаби, но репликиращи модела. Те са места, в които се извършват сериозни нарушения на човешките права, включително физическо и психическо насилие, неглижиране, злоупотреба с власт и финансови злоупотреби.
Авторите на доклада твърдят, че моделът на институция представлява нарушение на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която България е ратифицирала през 2012 г. Те призовават българското правителство, управителите на услуги и широката общественост да предприемат незабавни действия за справяне с тези нарушения и осигуряване на безопасна и подкрепяща среда за хората с увреждания.
Интересното е, че докладите излагат и липсата на ефективни механизми за подаване на жалби и недостатъчната реакция на властите в такива случаи. Това подчертава необходимостта от системни промени и по-голямо внимание към защитата на правата на хората с увреждания.
В резултат на представените доклади, организациите за правата на човека настояват за незабавни промени в системата за подкрепа на хора с увреждания в България, както и подобряване механизмите за защита и достъп до правосъдие.
Може да се запознаете с докладите тук.