В Деня на Ботев и на героите, загинали за свободата на родината ни, конституционният съдия проф. Атанас Семов гостува в сутрешния блок на bTV, за да представи своята инициатива „Да върнем България в българското училище„. Идеята му е героите на България, да намерят достойно място в българските учебници по история.
„Нито един друг народ няма специален ден със специална церемония за почит на националните герои, но в същото време никой друг не си унищожава така националната памет, както правим ние“ – заяви той в студиото. Според него големият проблем на днешното образование е, че сме допуснали паметта да изчезне именно там, където в най-голяма степен трябва да се възпитава патриотично чувство, чувство за връзка с нацията, чувство за преданост към героите, чувство за дълг пред миналото и пред бъдещето – училището.
„Унищожихме националната си памет през последните 30 години, и то в най-голяма степен там, където тя трябва да е най-съхранена – в училище!“ – с горчивина констатира Семов и заяви, че цялата представа за смисъла на паметта е изчезнала от българското училище. „Не се наемам все още да кажа защо, макар че вече съм много близко до отговора на този въпрос. Но по-смущаващото е, че това е процес, пронизал училището от първи до дванайсети клас. Става дума за всички учебници!„.
Според него големият проблем всъщност е не толкова какво има, а по-скоро какво няма в учебниците. „Онова, което трябва да го има, го няма, удавено в свръхинформация, в голяма степен напълно ненужна и без никакво патриотично послание“ – споделя още професорът. Той дава пример с учебник по история за 10-ти клас, в който цялата българска история – от дълбоката древност до демократичните години – е събрана в една учебна година. Поради това учебниците са по над 1000 страници реален обем. „В тези 1000 страници професор не може да се ориентира кое е важнто и кое – маловажното, още по-малко един 16-годишен младеж. И това е направено нарочно! За да може да бъде удавена в многословие всяка важна идея, всяко ключово послание“ – твърди още Атанас Семов.
Според него проблемът не е само в учебниците, а в самите учебни програми, които следват една и съща линия от първи до дванадесети клас. Така например думата „родина“ или „отечество“ не присъстват в учебника по Родинознание за първи клас, а сред очакваните резултати от обучението по този предмет са базови битови знания и умения, свързани с хигиената и храненето. „Нито дума няма за Левски в първи и втори клас. В четвърти клас го учат като обикновен конекрадец, обесен край София. Изобщо не става дума защо този човек жертва живота си, за какво умира! Лична хигиена, дневен режим, разнообразна храна – нито дума за родината в Родинознанието“ – обяснява професорът. Същото било и с учебниците по български език и литература, където се обсъждали произведенията на Ботев, но не и причините, поради които той пише знаменитите си фейлетони и стихотворения. „Крайният резултат е като да е минал през нашето училище башибозук. Най-големият враг на българската национална памет да беше писал тези учебници и тези учебни програми, не можеше до такава степен да ги очисти от всичко българско и свято!„.
Той сподели още, че откакто е обявил инициативата си „Да върнем България в българското училище“, десетки учители са му се обадили, за да му споделят какви специални инструктажи получават по време на методически семинари. Те твърдят, че ръководителите на семинарите ги инструктират да не говорят на учениците си за робството, за кланетата, за бунтовете, за еничарството, за да не се насажда омраза. И това според професора продължава поне от две десетилетия. „Не бива да се помни драмата на българското минало, за да не се насажда, виждате ли, омраза! Само неразбиращ човек може да твърди, че опазването на историческата памет насажда омраза. Истината е точно обратната: само зрялата, пълноценната историческа памет може да бъде основа за истинска толерантност. И впрочем нашият народ го е доказал през вековете!“ – обясни Семов.
„Творчеството и саможертвата на Ботев и героизма на останалите герои, които почитаме, са имали смисъл тогава, за да направят освобождението неотложно и неизбежно. Но те имат и друг смисъл след това във времето – да опазват паметта на нацията, за да я има самата нация.
Защото нация без памет се превръща в рая. А ние сме длъжни като народ да опазим националната си памет, защото тя е подложена на посегателства. Да помним и да пазим паметта към Ботев и към другите си герои е нужно на нас, за да ни има като народ занапред“ – каза в заключение професорът.
Много ми се иска да вярвам – каза в заключение Семов.