През 2003 г. в самолетна катастрофа загива Джоузеф П. Овертон, старши вицепрезидент на центъра за обществена политика Mackinac Center. На негово име е кръстена една от най-перфидните технологии за манипулиране и канализиране на общественото мнение. Овертон показва нагледно формулата, по която най-неприемливите и невъзможни идеи могат да се изведат като обществен дебат, а по-късно да бъдат законодателно закрепени.
Според американския експерт и за най-отвратителната, заседнала дълбоко в човешкото подсъзнание мисъл има т.нар. „прозорец на възможностите”. През последните години сме свидетели на перманентна подмяна на базовите акценти на обществения морал. За по-наивните жители на планетата – става въпрос за един „абсолютно естествен начин”, чрез който с времето „цялото прогресивно общество” се променя. Джоузеф Овертон тотално разбива лъжата за „естествения ход на нещата” и илюзорния свят, в който живее една огромна част от човешката биомаса. Американският експерт детайлно описва технологията, която се ползва за промяна на общественото мнение по отношение на фундаментални въпроси на морала и нравствеността.
Технологиите за промяна на общественото мнение и морал са много рафинирани. Обществото жертва не усеща по какъв начин с времето е подмамено и накрая измамено от манипулаторите. Още на 18 януари 1832 година известният италиански масон с прякор Пиколо-Тигър съветва своите съмишленици: „… пускайте малки дози отрова в избрани сърца, правете го между другото и вие съвсем скоро ще се изумите от получените резултати”. Напоследък в световните медии са стабилно настанени „стопаните на глобалния дискурс”.
Най-често срещаният в интернет пример за легализирането на канибализма, който ще бъде описан по-долу, се среща в повечето статии, които обясняват формулата за прилагане на „прозореца на Овертон”. Днес никой не рекламира личности, които ядат хора! Това значи, че към днешна дата легализирането на канибализма има „нулев прозорец на възможности”. Това, което описва Овертон, не е концепция или свои мисли, а доказана практика за прилагане, една работеща технология за манипулиране на общественото съзнание. Накратко, ако ползваме описаната по-долу формула, можем да наложим на общественото мнение и най-кощунствената идея или действие.
ЕТАП 1
ОТ НЕМИСЛИМОТО ДО РАДИКАЛНОТО
СТАДИЙ НА НЕМИСЛИМОТО, КОГАТО ИДЕЯТА СЕ ОТХВЪРЛЯ ТОТАЛНО ОТ ОБЩЕСТВОТО
Все още темата за канибализма се отхвърля от общественото мнение като абсолютно неприемлива и отвратителна. Всеки, който се заеме да я рекламира в медиите, ще бъде тотално низвергнат. Тази тема не върви да се обсъжда даже в прилична компания. Налице е абсурдно, немислимо, забранено явление. Необходимо е „прозорецът на Овертон” за канибализма да се прехвърли от немислимото в областта на радикалното.
„ЗАЩО ДА НЕ ПОГОВОРИМ ЗА
КАНИБАЛИЗМА?”
„В ДЕМОКРАТИЧНОТО ОБЩЕСТВО ИМАМЕ
СВОБОДА НА СЛОВОТО.”
Учените могат да се занимават с всичко. За тях няма забранени теми. Тогава какъв е проблемът да се направи симпозиум на тема „Екзотични обреди на племената от Полинезия” ? Два панела с удачно подбрани „учени” и „модератори” и готово! Имаме научна брошура с авторитетни изказвания за канибализма. Говорим за изяждане на хора от други хора, но оставаме в рамките на научната респектабелност. И по този начин „прозо- рецът на Овертон” се е приплъзнал към по-позитивно отношение на обществото по темата. В този момент идват на помощ НПО-тата.
В интернет се появява сайт: „Общество на радикалните канибали”. В глобалната мрежа „радикалните канибали” са забелязани от „точните” медии, които ги оплюват яко. По този начин се изграждат „лошите канибали”. Но заедно с това се отключва и техният противовес, другото плашило: „фашистите, призоваващи да изгаряме всички на кладата, които не са като тях”. Паралелно на цитираните по-горе конструкции се появяват размисли на експерти от „академични среди”, които споделят разсъждения за храненето с човешка плът. Резултатът до тук! Неприемливата тема е въведена в медийното пространство, табуто е десакрализирано, проблемът вече не е еднозначен. Налице са „градации на сивото”.
ЕТАП 2
ОТ РАДИКАЛНОТО ДО ПРИЕМЛИВОТО
СТАДИЙ НА РАДИКАЛНОТО, КОГАТО ИДЕЯТА СЕ ПРИЕМА
САМО ОТ НЯКОИ РАДИКАЛНИ ГРУПИ
Продължава движението на „прозореца на Овертон”. Извеждаме темата за канибализма от радикалната област и я вкарваме в „областта на възможното”. Продължаваме да цитираме „учените”. Те знаят всичко. Не можем да игнорираме науката. Всеки, който се откаже да коментира темата, е заклеймен като неграмотен, лицемер, фарисей. На този етап, осъждайки лицемерието, е необходимо да се намери на канибализма по-елегантно название.
Тук е мястото за творчество! Създаването на евфемизъм е ключов момент. За легализирането на немислима идея е необходимо да се замени нейното истинско значение. Вместо понятието „канибализъм” започва употребата на думата „антропофагия”. След кратко време се казва, че последното е обидно и се заменя с „антропофилия”. Канибализмът се „вживява” в ролята на престъпник, който си сменя името и паспорта. Може да се даде пример с вече отработената подмяна на термина „педераст” (гръцкото педерастис от педи – момче, и ерастис – любещ). По-късно се заменя с „хомосексуалист” и днес имаме широко разпространеното и политкоректно „гей”. Същото е и с понятието „педофил” (от гръцки педи – дете, и фило – обичам). Днес се говори за „привличани от млади хора”.
Този евфемизъм звучи на английски по следния начин: MAP-minor-attracted persons. Заложеният негатив в семантиката се размива и напуска общественото съзнание. В пълен ход е „механизмът на толерантността”. Подменянето на думи и термини става паралелно със създаването на опорни прецеденти – исторически, митологически, актуални или просто измислени.
„ИСТОРИЯТА НА АНТИЧНИТЕ БОГОВЕ, ТЕ ЯДАТ ВСИЧКИ
ПОДРЕД, ПРИ РИМЛЯНИТЕ ТОВА Е БИЛО В РЕДА НА
НЕЩАТА.”
„А БЛИЗКИТЕ НАМ ХРИСТИЯНИ, ПРИ ТЯХ С
АНТРОПОФИЛИЯТА ВСИЧКО Е НАРЕД! ТЕ И ДНЕС ПИЯТ
РИТУАЛНО КРЪВ, ЯДАТ ОТ ПЛЪТТА НА СВОЯ БОГ. НАЛИ
НЕ ОБВИНЯВАТЕ В НЕЩО ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА?”
Основната цел на този етап е да се изведе поне веднъж от наказателна отговорност яденето на хора. Може и в даден исторически момент.
ЕТАП 3
ОТ ПРИЕМЛИВОТО ДО РАЦИОНАЛНОТО
СТАДИЙ НА ПРИЕМЛИВОТО, КОГАТО ДАДЕНА ИДЕЯ СЕ
ПОСТАВЯ НА ШИРОКО ОБСЪЖДАНЕ
След появата на легитимиращ прецедент, то тогава може да се придвижи „прозорецът на Овертон” от територията на възможното в областта на рационалното.
„ЖЕЛАНИЕТО ДА СЕ ЯДАТ ХОРА Е ГЕНЕТИЧНО
ЗАЛОЖЕНО В ПРИРОДАТА НА ЧОВЕКА.”
„ПОНЯКОГА ДА СЕ ИЗЯДЕ ЧОВЕК Е НЕОБХОДИМО,
СЪЩЕСТВУВАТ НЕПРЕОДОЛИМИ ОБСТОЯТЕЛСТВА.”
„ИМА ХОРА, КОИТО ИСКАТ ДА ГИ ИЗЯДАТ.”
„ЗАБРАНЕНИЯТ ПЛОД Е ВИНАГИ СЛАДЪК.”
„ИМА ЛИ В АНТРОПОФИЛИЯТА ВРЕДА? НЕЙНАТА
НЕИЗБЕЖНОСТ НЕ Е ДОКАЗАНА.”
В общественото съзнание се създава „изкуствено бойно поле” по темата. Имаме две крайности, където се разположени изградените плашила – радикалните привърженици и радикалните противници на канибализма. Нормалните хора с техните виждания се изтласкват в крайностите. Каква е ролята на плашилата? Активно се създават образите на ненормалните психопати – агресивни, фашизоидни ненавистници на антропофилите, призоваващи да бъдат изгаряни живи на клада човекоядците, евреите, комунистите и негрите. По този начин „антропофилите” остават в умерената и политкоректната среда, територията на „разума”. И така те имат основание да осъждат от позицията на „здравомислието и човечността” всички „видове фашисти”. Платените „учени” и журналисти с „либерална националност” по това време доказват, че човешкият род от самото свое начало се е хранил със себеподобни. През март 2014 г. фирмата BiteLabs обяви своето намерение да получава изкуствено месо от биологичен материал на тези знаменити личности, които дадат съгласието си за това.
ЕТАП 4
ОТ РАЦИОНАЛНОТО ДО ПОПУЛЯРНОТО
СТАДИЙ, КОГАТО ИДЕЯТА СЕ ОЦЕНЯВА ОТ МНОГО КАТО
РАЗУМНА И ЗАПОЧВА ДА ГОСПОДСТВА
Популяризирането на канибализма е необходимо да бъде подкрепено с поп-контент, спрегнат с исторически и митологически личности. Още по-добре, ако има и съвременни медиа-персони. Антропофилията започва да залива новините и предаванията.
„ОГЛЕДАЙ СЕ ОКОЛО ТЕБ!”
„НИМА НЕ ЗНАЕТЕ, ЧЕ ЕДИН ИЗВЕСТЕН КОМПОЗИТОР
Е… АНТРОПОФИЛ?”
„ЕДИН ИЗВЕСТЕН СЦЕНАРИСТ ОТ СТРАНАТА Х ЦЯЛ
ЖИВОТ Е БИЛ АНТРОПОФИЛ, НЕГО ДАЖЕ
СА ГО ПРЕСЛЕДВАЛИ.”
„КОЛКО МНОГО АНТРОПОФИЛИ СА ЗАТВАРЯНИ В
ЛУДНИЦИ! ХАРЕСВА ЛИ ВИ НОВИЯТ КЛИП НА
ЛЕЙДИ ГАГА EAT ME, BABY?”
Често се ползва и елиминиране от медиите на реални експерти. Темата се оставя на полуграмотни журналисти, водещи предавания, и „всякаква порода общественици”. Когато това омръзва на всички, тогава се появява „подставен” професионал, който с „компетентни” коментари и наставления дава определен импулс в движението на „прозореца на Овертон” в желаната от манипулаторите посока. Върви паралелно и очовечаване на престъпниците.
„ТОВА СА ТВОРЧЕСКИ ЛИЧНОСТИ. ИЗЯЛ ЖЕНА
СИ И КАКВО ОТ ТОВА?”
„ТЕ ИСКРЕНО ОБИЧАТ СВОИТЕ ЖЕРТВИ.
ЯДЕ, ЗНАЧИ ОБИЧА!”
„АНТРОПОФИЛИТЕ ИМАТ ПОВИШЕНО IQ И ВЪВ ВСИЧКО
ОСТАНАЛО СПАЗВАТ СТРИКТНО МОРАЛА.”
„АНТРОПОФИЛИТЕ, САМИТЕ ТЕ СА ЖЕРТВИ,
ЖИВОТЪТ ГИ Е ПРИНУДИЛ.”
В дадено токшоу може даже да се измислят следните разсъждения: „Това е трагична любовна история! Той искаше да я изяде! И тя самата искаше да бъде изядена! Кои сме ние, че да ги съдим? Може би това е любов? Кои сте вие, че да заставате на пътя на любовта?”
ЕТАП 5
ОТ ПОПУЛЯРНОТО ДО ПОЛИТИКАТА
СТАДИЙ, КОГАТО ИДЕЯТА ГОСПОДСТВА
В ОБЩЕСТВОТО И СТАВА ПОЛИТИКА
Когато темата се развърти в общественото пространство, тя се прехвърля от популярното в сферата на актуалната политика. Започва подготовка на законодателната база. Лобистките групи излизат от сянка и се активизират. Публикуват се множество социологически изследвания, които „потвърждават” големия брой привърженици на легализацията на канибализма. Въвежда се нова догма – „забраната да се ядат хора е забранена”. През този финален пети период обществото вече е прекършено. Съпротивление оказват само някои маргинални медии и групи. От този момент са разрушени поредните норми на човешкото съществуване и възхвалата на канибализма стига до училищата и детските градини.
Днес в Европа върви легализацията на инцеста и детската евтаназия.
ХОРА БДЕТЕ!