На жената й идвало да поиска да приберат нея, а да освободят убиеца, за да възтържествува „справедливостта“
Десет месеца, след като психологът Иван Владимиров – Нав, бе убит от съседа си – кибритлията Румен Тонев, делото за смъртта му е напът да стигне до кривата круша, а най-страшното е, че по всичко личи, че там и ще си остане.
По време на първото заседание станало ясно, че семейството на убиеца на Нав далеч не било такова, за каквото се представя пред обществото. Майката на психолога – Слава Иванова, която след дълги душевни терзания решила да се появи в съда, гледайки право в очите човека, лишил сина й от земното му съществуване, едва не припаднала от разказите на съседа-убиец.
Дори присъстващите в залата останали втрещени от начина, по който бившият полицай извъртял нещата. От думите му едва ли не излиза, че Иван направо си е изпросил куршума в главата, както и че почти всички приятели на писателя, са наркомани. Без грам свян, заявил в съдебната зала, че апартамента на психолога бил посещаван редовно от предизвикателни дами, с вид на жрици на любовта, които вдигали много шум – музиката кънтяла денонощно и не било възможно да се живее нормално.
Експолицаят твърдял, че и братът на психолога не бил цвете за мирисане – имал непълнолетна приятелка, падал си по купоните и хубавите неща от живота, макар че имало периоди, в които изобщо не стъпвал в дома си.
Отново по твърдения на убиеца, майката Слава пък ходела на високи токчета, прибирала се в 2-3 ч. през нощта и започвала да трака с обувките си из апартамента. Тракането се чувало навсякъде и будело кротко спящите обитатели на сградата.
Дори госпожа Иванова остана озадачена от разказите на Румен Тонев, тъй като гони 70 години и отдавна не се е качвала на токчета. В продължение на 2 часа убиецът говорил без прекъсване всевъзможни грозни неща за семейството на убития. В един момент на майката на Иван й дошло до гуша и й идвало да помоли направо да го пуснат този добър човечец и да задържат нея, за да може най-накрая справедливостта да възтържествува, но по разбираеми причини от устата й не излязла и дума.
Приятели на покойния Иван и семейството през цялото време изразявали подкрепата си към почернената майка, която се чудела как да подреди живота си занапред без присъствието на сина си. Семейството живее над обвиняемия Тонев, който се изпарил от кооперацията след извършеното убийство и никой не го бил виждал.
Обвинителният акт срещу Тонев бил внесен в съда 6 месеца след убийството и точно от тогава започнало голямото шикалкавене. Познати на Нав не изключват вероятността процесът да се точи до безкрай, предвид факта, че няма осъден полицай.
Тук е мястото да отбележим, че Тонев е уволнен от системата на МВР през 2000 г., след като проявил агресия спрямо управител и служители на игрална зала. От документите по делото става ясно още, че през 1996 г. по време на годишния си отпуск, е стрелял във въздуха при възникнала спорна ситуация на пътя.
Същата година е бил осъден и за това, че през 1989 г. е придобил, държал и предал на друго лице огнестрелно оръжие и боеприпаси без разрешение. В момента на убийството е имал законно притежавано оръжие. За деянието си Тонев би трябвало да получи до 20 години затвор спрямо Наказателния кодекс, но Темида все още не се е произнесла.
Конфликтът между съседите стартирал през 2019 г. с размяна на остри реплики. Последвало мазане на входната врата с всевъзможни гадости, замеряне прозорците на апартамента и сигнали до 112 – общо 16, като последните два били подадени от Нав буквално ден преди убийството му. Той изрази притеснения, че може да бъде убит от съседа си в ефира на предаването „Преди обед“ по bTV и допълни, че агресията придобива застрашаващи размери.
За да се спаси от неприятности покрай агресивния си съсед, психологът взел решение да напусне столичното жилище и за целта купил парцел в Ихтиман, където смятал да построи къща, за да може да се радва на тишина и спокойствие, и разбира се да медитира.
Строителните дейности вървели добре, оставали довършителни работи, когато Нав бил пронизан в главата от фаталния куршум…
Роденият през 1977 г. мъж се занимавал с философия, психология, източни учения и различни изкуства. Обичал и да спортува. Любимото му занимание било да изучава себе си и света. Чувствал се истински жив, когато помагал на някого да се развива.
В последната си публикация във фейсбук писателят се възхищава от душевността на слона, събрана в очите му, и пише: „Слонът има невероятно око. Можеш да се абстрахираш от всичките му останали красоти и просто да го гледаш много отблизо, осъществявайки свръх наситен контакт, какъвто рядко се случва с човек“.
Иван Владимиров – Нав, е автор на няколко книги за себепознаването като „Две цигари“, „Смешна метафизика за забавно развиващи се“, „Четенето като множествен оргазъм“ и др.
Източник: Уикенд