Учени от Института за гората към Българската академия на науките (БАН) работят активно върху научно-приложни изследвания, свързани с опазването на биоразнообразието и горските екосистеми у нас. Проектът изследва основните природни и човешки фактори за възникването на пожари и цели създаването на единна система за опазване на околната среда и намаляване на негативните екологични последици. Сред основните участници при осъществяването на проекта е гл. ас. д-р инж. Тодор Стоянов, учен от секцията по „Горска екология“ в Института за гората (ИГ) при Българската академия на науките.
Към момента учените са насочили усилията си към проучване на развитието и адаптацията на горите към климатични и антропогенни въздействия и отчитат човешката дейност и природните фактори като основни причинители за горските пожари. Често възникването им се дължи на човешка намеса, която се изразява в небрежното боравене с огън на ловци и туристи, неконтролираното изгаряне на стърнища през есента, производствената и транспортната дейност и дори забравените стъклени бутилки, през които светлината преминава перфектно и се пречупва. Климатичният феномен и анормалните температури са сред основните прогнозни фактори за пораждане на пожари, което в по-дългосрочен план е много тревожно. За успешното намаляване или отстраняване на негативните екологични последици, учените от Института за гората подготвят цялостен план за лесовъдски системи за стопанисване и смекчаване на последствията от климатичните промени.
Гл. ас. д-р инж. Тодор Стоянов е един от активните участници в разработването на плана за намаляване на негативните екологични последици. Неговите изследвания са насочени върху ключовите фактори за възникване на горски пожари.
„Освен по проекта за намаляване на негативните екологични последици работя активно и върху изследвания за оценка на икономическите ползи и загуби след природни бедствия в горски екосистеми. Като учен в Българската академия на науките, аз и екипът, от който съм част, сме се насочили към справяне с проблемите от деградационните процеси в горите и целим постоянното разработване на нови методи, чрез които да минимизираме риска от възникването им. Работя с изключителни професионалисти и вярвам, че бележим сериозен успех в научния процес. Вярвам и че благодарение на усилията ни и модерните методи за изследвания, можем да допринесем максимално за намаляването на процесите по деградация на горите“, коментира гл. ас. д-р. инж. Тодор Стоянов.
Гл. ас. д-р. инж. Тодор Стоянов е сред многото успешни учени в Академията. Защитава докторската си степен в Лесотехнически университет през лятото на 2020 г., а преди това работи повече от петнадесет години по проекти, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като пет години от тях е главен експерт в оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“ на Министерството на околната среда и водите. През периода на редовната докторантура Тодор Стоянов взима активно участие в няколко международни и национални проекта и редица научни конференции у нас и в чужбина. Също така работи по проект, финансиран от оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ – BG16M1OP002-3.021-0006-C01 „Подобряване на природозащитното състояние на природни местообитания 4070 и 5130 по параметър „Бъдещи перспективи“ в партньорство със Софийски университет „Св. Климент Охридски“. В момента Тодор Стоянов е заместник-представител в управляващия комитет по проект COST CA18135 FIRE LINKS „Социално-икономически аспекти на управлението на риска от пожари“, финансиран от Европейската комисия. Основното направление, в което развива научната си кариера в БАН, е „Горски пожари“, „Икономически оценки“, „Подготовка на проекти“ и „Екосистемни услуги“.
През последните няколко години БАН насочва вниманието си върху разработването на иновативни проекти, които се ръководят от докторантите на Академията. Сред останалите изследвания на млади учени е тестването на иновативна терапия за лечение на рак, която таргетира предимно злокачествените туморни образувания, който се ръководи от д-р Мария Шрьодер. Друг обещаващ проект на БАН е разработването на надеждна алтернатива за устойчиво използване на енергия, зад който стои д-р Елица Петкучева, както и проектът на гл. ас. д-р Радослава Бекова за мониторинг на отпадъците, отложени по морското дъно, под мотото „За море без пластмаса“.