Балансирана политика ли пое Румен Радев, след като пое властта от от пепетата и домовата книга?!
Заявката му беше точно за такава , но не по послушническият метод на родните йесмени, а на принципите на равноправие и на зачитане на авторитета на страните от ЕС, а и извън него.
Изявленията му от Париж за по-висок стандарт на българите никак не бяха спорадични или нагаждачески.
Лично аз виждам заявка за равноправие с държавите, които имат претенции Европа да се движи на две скорости, а в перспективен план и посредническа дейност в глобален международен план.
Поредното рязко изказване за помощта на Украйна и особено отричането на начина на водене на войната ясно показват, че идеята за посредничество между запада и Русия изобщо не е мираж, а и нашата страна е с най-голяма перспектива да го направи с оглед вековните ни отношения с втората, разбира се, ако се изолират някои платени русофобски елементчета, които се захлебват с празни приказки срещу всичко руско.
Съвсем не мисля, че първите посещения на премиерът ни да са в Германия и Франция, и чак тогава в Брюксел също са случайни , а координирани с някъде.
Къде-не се наемам да гадая.
Подсказващо бе и изявлението на руската страна, че още не са получили официално становище на българското правителство за отношенията с Русия.
Дали тези совалки не са и сонди за един нов мирен процес, които ние вече официално заявяваме.
Успоредно с това пък Джорджа Мелони, апелира за възстановяването на атомната си енергия въпреки и напреки на брюкселските решения и директиви.
Това вече може да се нарече начало на процес, които има бледа наченка за посоката която трябва да поеме ЕС, след катастрофичните плонжове на урсули, каи, англичани и дори на Мерц и Макрон, които въпреки високопарните си лафчета се сестреснаха, че Русия може да бъде твърда, когато й настъпят интересите и никакви политически лиготии не са в състояние да я спрат.
Това го разбра и Тръмп, след фиаското си в Китай и съвсем не мисля, че визитата на Путин непосредствено след неговата е случайна, или пък несъгласувана.
Дали в този засега разнобой, нашето правителство в лицето на Радев ще успее да предложи посредничество между не три, а четири международни фактора, а именно Китай, САЩ и Русия и евнтуално ЕС,ако успее да се реорганизира т.е. да си промени политиката на безсмислие и упорит магарешки инат за победа и раздробяване над Русия?
При по внимателни и добре анализирани ходове изобщо не го смятам за невъзможно.
Още повече след изиграните неудачни козове на САЩ в Аляска и Китай, и глупавите им претенции за собственост към световнияя добив на нефт това ще е добре дошло за тях, макар, че може да се окаже ние само да извадим кестените от огъня.
Имаме ли обаче потенциал да свършим нещо такова и какво ще спечелим ние?
За потенциалът ни е трудно да се определи с две думи дали е наличен с оглед слабата ни кадрова банка и въртенето на ограничен кръг кадри от нея са с вид на новото старо.
Дори и богатият досегашен опит на Радев няма да е достатъчен да се даде тласък на две различни посоки-вътрешна и външна.
Във вътрешен план има доста много работа и скоро няма да ни изведе на нивото на равноправието.
Има един важен фактор за реализиране на тази посредническа политика.
Той е доверието на другите страни към нас.
Ако е такова, каквото в еврозоната, по-добре да не се захващат.
Всички знаем защо и как ни приеха там, а това рано или късно ще излезе на яве с всичките му детайли и кусури.
А ползи можем да имаме, ако изиграем блестящо суровиннаата си карта и подем в обмена на технологии.
Доверието се гради само към силна държава.
Ние не сме такава. Поне не все още.
Важното за сега, че направихме твърда заявка това да стане.
Енчо Иванов
