БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ СЛЕД ПРОМЯНАТА НА 10 НОЕМВРИ - ПСИХОПОЛИТИЧЕСКА ДИАГНОЗА
Под тази рубрика „Труд нюз“ започва публикуването на поредица статии от своя постоянен автор - психологът д-р Илия Илиев.
Основен фокус в тях е преминаването на света през тектонична промяна и сложния път на България в хаоса от рухващи сигурности.
С днешната статия завършва поредицата.
Времето на драматични промени неизбежно поражда нуждата от новите водачи
Държавите не загиват от кризи, а когато изгубят способност-та да се обновяват
Политическите прогнози винаги са рисковани, в епоха на глобални войни, разпадащи се международни правила и ускорени геополитически промени – още повече. Но едно вече е очевидно: моделът, който определяше света през последните десетилетия, губи своята устойчивост. Активирани са противоречиви оздравителни процеси, наред с тях и мощни обратни тенденции, безкомпромисни сблъсъци.
Пред България е поставен не просто политически, а исторически въпрос: как да запази държавността така, че да остане сравнително суверенен дом и достойно място за живот на следващите поколения? Отговорът не е в поредната смяна на лица, а в изграждането на институции, политически субекти и обществена култура, способни да устоят както на неизбежния външен натиск, така и на вътрешната деградация.
Под няколко империи сме пъшкали - днес тях ги няма на политическата карта, а България поминува. За да оцелеем и занапред, се налага да спрем със симптоматичното и козметично лечение на увредената ни държавност. Да потърсим и назовем истинските субекти, механизми и инструменти за извършването на продължителни и често болезнени промени.
Върху три опори почива идеята за устойчива държност: физическата сигурност на населението, относителната финансово-икономическа автономия и уникалния културен код. Неизбежният за всяка държава външен натиск винаги е насочен към бързото или системно демонтиране поне на първите два „кита“. Днес и на трите.
Остава другите национални елити да си размърдат чакръчетата в главите и да тичат на глас народен. Такова ядро не е фикция, не е в недостиг. В него са честните частници, оцеляващи сред политически назначените бизнесмени; българските стопани, които все още хранят страната от нейната земя; хората на дълга с пагони на рамото или под сакото, които знаят смисъла на клетвата за вярност; просветителите, които в неравни боеве с НПО-шките вредители отказват да задраскат историческата ни памет и уникална култура в името на глобална унификация.
Сред тях днес се заражда съпротива, утре ще се разгърне. Досегашната им пасивност не е капитулантско примирение, а резултат от съкрушителния геополитически шок и огромния ресурс на чуждото влияние. Пробуждането на това ядро не идва от шумни площади или левичарски лозунги. Българинът по природа е скептик и консерватор, чийто инстинкт за самосъхранение е формиран през векове на чуждо владичество и „ограничена независимост“.
Все повече ще стават българите, които проумяват, че залогът вече не е личният стандарт на живот, а оцеляването на Майка България. С оглед дори на частния интерес все по-изгодно е да се бориш да си българин в родината, а не европейче някакво. Предстои ли борба обаче, винаги е била и ще бъде задължителна появата на заслужаващото трайно обществено доверието, уместно за времето водачество.
Моделът се чупи, когато се появи нова фигура или група, която назовава нещата с истинските им имена и канализира натрупания гняв. За гражданите е нужна и политическа рехабилитация - възстановяване на вярата в собствената значимост, прекършване на научената безпомощност. Става бавничко, чрез малки, местни каузи, където хората виждат пряк резултат от своите действия.
Днес Западът преживява системна икономическа, но и фатална духовна, идейна криза, оттам и политическо крушение. Целият монтиран през 90-те години чуждопоклоннически и продажен елит се срива под тежестта на обществената неприязън. Драматичните промени неизбежно поражда нуждата от новите водачи. Несъмнено ще извика и неколцина с вдигнати ръце.
Възстановяването на държавността няма да стане с магическа пръчка, а поетапно, търпеливо и строго предвид тектоничните геополитически размествания. „Чакаме и ний ред за свобода!“, възклина някога Великия, пробвал и с огнено слово, и с остра сабя в десницата. През 1828 г. две империи създават Гърция, Руската воюва по нашите земи за гръцката независимост, но после нас ни зарязват на османския терор за още половин век.
За чиста и свята република работи Левски, но такава нямаме. Налице е криминализирана държавност под чуждо управление. С туземни властимащи, носители на морални и духовни зарази. Наистина правото ни е писано за република, но се прилага като в патримониална система, където властта и ресурсите се разпределят като лична бащиния на шепа хора.
Ключова причина за това у нас и в почти целия Запад е ликвидирането на самият субект на републиканизма и демокрацията – истинските политически партии. Днешните кухи партийни абревиатури са просто бизнес клиентели, кастрирани откъм идеология и напълно лишени от социална поръчка. Но обслужващи чужди посолства, централи и собствения си джоб.
Ето защо особено важен инструмент за възстановяване на нормалното е създаването на автентични политически партии. Израснали органично отдолу нагоре, изградили реални структури по места и обединили групи граждани със сходни политически, икономически и национални интереси. След време на вкореняване в обществото чрез законните механизми на суверенната институционална власт биха могли да изградят здрави основи на Републиката и успешно да устояват на неизбежния външен натиск.
Обществото ни има натрупан имунитет и е готово да спре на избори всяка партийноподобна шашма, пробутвана като поредния „проект-спасител“. И тук изниква най-важният въпрос: как изтощеният от лъжи българин да припознае истинската партия?
Колкото по-малко зависи едно решение от конкретен чиновник или съдия, толкова по-трудно е законът да се приложи патримониално. Би донесло положителни промени въвеждането на дигитализация и автоматизация в сектори като обществени поръчки, разпределение на бюджетни средства и съдебни процедури.
Наложителна задача е имунната защита срещу манипулации. Иде реч за развиването на критично мислене и медийна хигиена – обществото трябва да се натренира да разпознава „повърхностния чар“ и „нарцистичния гняв“ не като лидерство, а като червени белези за опасност.
Кадрите във властта решават най-важното, ако не всичко. Държавността не се възстановява чрез „смяна на хората“, а чрез промяна на правилата, които ги подбират. Нужни са филтри, които правят макиавелизма неизгоден – чрез радикална прозрачност, реален съдебен контрол. Професионализмът трябва да стане главният критерии за перспективно! Ако променим средата, лицата от „Тъмната триада“ ще загубят своя източник на политическа рента.
Стратегията днес е просвещение бавно и полека, упорито, тихо изграждане на здрави партийни основи отдолу нагоре. Когато външният натиск отслабне поради политическата си немощ, България трябва да има готов субект, който да поеме лостовете на управлението.
Историята рядко възнаграждава нетърпеливите. И показва, че държавите не загиват, защото преживяват кризи, а когато изгубят способността да се обновяват. Ако успеем да създадем автентични политически общности, да възстановим върховенството на закона и да превърнем компетентността в основен критерий за кариерното развитие и в управлението, възстановяването на Републиката ще стане исторически процес.
Механизмите за възстановяване на нормата и справедливостта са в събуждането на консервативния родов инстинкт на българина и в появата на онези водачи, които ще поведат нацията към действаща република, парламентарна демокрация и правова държавност. Залогът е ясен: България да остане свободен и достоен дом за своите граждани и за поколенията след тях.
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
