Докато промишленото производство в ЕС и еврозоната отчита месечен ръст през септември, България остава сред държавите с най-сериозно годишно свиване.
Европейската промишленост показва признаци на краткосрочно възстановяване, но България продължава да се движи в обратна посока. През септември производството в Европейския съюз нараства с 0,5% спрямо август, а в еврозоната – с 0,2%. На годишна база обаче българската индустрия отчита спад от 8,9% – вторият най-голям сред държавите членки, за които има налични данни, предаде БГНЕС, позовавайки се на първите оценки на "Евростат", публикувани на 16 ноември.
Разминаването между общоевропейската тенденция и българските резултати е съществено. Докато месечният ръст в ЕС и еврозоната бележи обрат след спада през август, годишните показатели остават отрицателни: промишленото производство намалява с 0,8% в ЕС и с 1,5% в еврозоната спрямо септември 2025 г. Българският резултат е значително по-неблагоприятен и очертава по-дълбоко свиване на индустриалната активност.
Сред държавите членки, за които има налични данни, най-големите годишни спадове бяха отчетени в Ирландия (-19,1%), България (-8,9%) и Румъния (-6,3%). Най-големите ръстове бяха отбелязани в Нидерландия (+8,8%), Унгария (+8,2%), Литва и Малта (и двете +7,1%). Така България се нарежда сред трите най-слабо представящи се икономики по този показател, докато в други части на европейския пазар индустриалното производство отчита осезаемо разширяване.
Особено показателна е динамиката в самата страна. През септември промишленото производство в България намалява с 0,5% спрямо предходния месец, след като през август е регистриран ръст от 0,3%. На годишна база обаче спадът се задълбочава – от 5,9% през август до 8,9% през септември. Данните очертават не просто еднократно месечно колебание, а продължаваща тенденция на свиване спрямо същия период на предходната година.
Структурата на европейските показатели също разкрива неравномерно възстановяване. През септември в еврозоната производството на междинни стоки нараства с 0,7%, а на дълготрайни потребителски стоки – с 1,3%. В същото време енергийното производство се свива с 1,7%, а това на недълготрайни потребителски стоки – с 0,4%. В ЕС междинните стоки отбелязват ръст от 0,8%, дълготрайните потребителски стоки – от 1,2%, а недълготрайните – от 0,3%. Енергийното производство намалява с 1,1%.
На годишна база картината е по-противоречива. В еврозоната производството на всички основни индустриални групи нараства, с изключение на недълготрайните потребителски стоки, при които спадът достига 7,5%. В ЕС също се отчита увеличение при междинните, енергийните, капиталовите и дълготрайните потребителски стоки, докато недълготрайните потребителски стоки намаляват с 6,1%.
Месечният ръст в Европа следователно не означава, че индустриалният сектор е преодолял затрудненията си. Още по-ясно това личи при България, където разликата спрямо средните европейски стойности е значителна. Докато общият европейски показател се подобрява, българското производство продължава да губи позиции на годишна база.
Данните на "Евростат" поставят България в неблагоприятната група на европейските индустриални икономики – с един от най-силните годишни спадове и без убедителен месечен обрат през септември. І БГНЕС