Икономическата ситуация не благоприятства добро развитие. Хората обедняват. Това заяви пред БНР Петя Гуламали, програмен директор в Тръста за социална алтернатива.
Според данни на Евростат около 30% от българите в края на 2024 г. са били в риск от бедност и социално изключване.
По думите на Гуламали тези проценти ни правят печални лидери в ЕС в това отношение. „Това е всеки трети или около 2 млн. българи“, уточни тя.
По думите ѝ хората не прибягват до бърз кредит заради някаква прищявка или импулсивно желание, а заради спешна нужда:
„Основният профил на хората, които взимат бързи кредити – това са хора, които живеят в малки населени места, хора със среден или по-нисък доход. Основната характеристика на хората, които взимат бързи кредити, е спешната нужда и липсата на друга възможност“.
Петя Гуламали очерта профила на хората, ползващи тази услуга:
„По отношение на образование – ниско – средно образование, по отношение на заетост – говорим за нестабилна заетост – не непременно фиксирана, не непременно добре платена работа, хора, които живеят в общности, които нямат непременно гарантиран и добър достъп до банкови услуги – това означава малки населени места, може би малко по-трудно достъпни, но за сметка на това удобно достъпни за бързите кредити“.
Тя не изключва вероятността всеки от нас, включително човек с добър доход и стабилна работа, при някакви непредвидени обстоятелства да се окаже в нужда, която не може да бъде покрита по друг начин.
По думите ѝ проблемът с проблематичната задлъжнялост е дългосрочен. Това е нещо, което се трупа с годините, уточни Гуламали.
Тя разказа как се попада в спиралата на задлъжнялостта.
Тя наблегна на комплицираната документация, договорите от по 7-8 страници със ситен текст, който трудно може да бъде прочетен, скритите такси и комисионни, както и наличието на относително ясен погасителен план, който обаче после се оказва, че не съответства на действителността.
„Сумите, които човек дължи, се оказват абсолютно непосилни и това води до едни крупни тотали, които не съответстват на сумата, която човек си е мислил, че ще върне, когато е взел едни 1000 лв. бърз кредит и си е мислил, че след година ще върне 1500. Изведнъж се оказва, че той дължи много по-голяма сума – 2-3-4 пъти по-голяма сума“.
Петя Гуламали отбеляза също, че в някои случаи се стига и до агресивни практики при събираемостта.
Според нея финансовата грамотност трябва да бъде осигурена от семейната среда, но и от образователната система и от допълнителни компоненти. Тя не е само лична отговорност, категорична бе тя. Освен това, финансовите институции също биха информирали надлежно, ако имат доброто желание за това, подчерта тя и добави:
„7-8 страници нечетим текст, който е много трудно понятен, дори човек да е разумно интелигентен и средно грамотен, са непосилни. В един момент човек се оказва в ситуация, която е абсолютно непредвидена“.
Според нея трябва да се подобри финансовата грамотност на национално ниво с особен фокус към младите хора и уязвимите общности. Хората трябва да бъдат научени да приоритизират, да се информират и да планират, смята Петя Гуламали.
Не взимайте импулсивни решения и винаги търсете други варианти, преди да прибегнете към бърз кредит, препоръча тя.
narod.bg
