Преди два дена беше обявено, че Патриарх Даниил ще отслужи водосвет на Рилските езера, специално заради Дъновизма там, като службата е част от поклонническия маршрут „Рилският Чудотворец“. Моментално дежурните атеисти от либералната общност почнаха да сипят жлъч, като в почти всеки един техен статус присъстваше почти едно и също "Ма какво следва, да горим вещици ли? Връщаме се в предпросвещенски времена!".
Причината толкова често тези конкретни думи за вещиците и Просвещението да се повтарят от либералите винаги, когато заговорите с тях за религия и църква, е бруталното им невежество по въпросите с историята и историческия процес като цяло - неща, за които са се информирали предимно от гледане на филми и сериали, вместо четене. Тъкмо тази липса ги прави податливи на един от най-вредните митове и лъжи за историята на Европа - този за "мракобесното, религиозно Средновековие", което е било нещо като сталинистки тоталитаризъм, ама християнски. И което свършва уж с "рационалните, свободомислещи, отдалечаващи се от религията Ренесанс и Просвещение". Тъкмо тази напълно сгрешена, обърната с главата надолу представа за историческия процес е в основата на антиклерикализма и голяма част от глупостта на съвременния либерал.
Един от най-елементарните, но разпространени исторически митове днес е идеята, че Ренесансът и Просвещението представляват периоди на оттегляне на религията, Християнството, църквата и особено "религиозния фанатизъм" на континента. Някакъв светъл за атеистите процес на секуларно просвещение и възвисяване на разума, с което почваме да излизаме от "мракобесните, религиозни и тъмни векове на Средновековието".
Истината е точно обратната - с Ренесанса в Европа започват тъкмо най-дълбоко религиозните, суеверни и мракобесни от тази гледна точка векове. По време на Просвещението, по-точно чак през 17-ти и началото на 18-ти век се заражда и действа с пълен размах онази Инквизиция, която хората днес си представят от филмите - с кладите, масовото преследване на еретици и мъченията. Инквизиция, която би била непонятна за човек от, например, 11-ти век.
През Ренесанса започват религиозните войни на континента, които удавят милиони в кръв. Тъкмо тогава се събужда онзи фанатизъм и мащаби на религиозните конфликти, които биха шокирали някого от 9-ти век. Избухват огромни войни, гонения и репресия на база религия, невиждани в средновековна Европа, с изключение на (почти, но далеч не съвсем) единствено Катарския поход. Ако можехте да телепортирате един германец от "дълбокото" Средновековие някъде ок. 9-10 век. право в началото на "светлото Просвещение" някъде през 1630 г. нямаше да му се вярва в какъв ад от религиозен фанатизъм и насилие е попаднал.
Тъкмо през и малко след Ренесанса, вече в същинското Просвещение, започват и най-мащабните гонения на вещици, на евреи, на мюсюлмани (в Иберия) и хора с друга деноминация или вяра. Елементарният, съвременен, градски либерал, учил история от филми на Холивуд, задължително свързва Средновековието с горенето на вещици и много обича да го подмята в спорове около вярата и църквата. Всъщност точно през Средновековието редица крале и папи забраняват убийството на "вещици", защото според Християнството такива чисто и просто няма как да съществуват, а вярата в тях, в чародеи, в магии и знахари е просто езичество. През Средновековието недопокръстените, на места полу-езически селяни са тези, които желаят да наказват "селската вещица", а църквата е тази, която им го забранява. Така например крал Коломан Унгарски през 1100г. обява напълно официално с декрет, че "вещици не съществуват", както е учението на църквата. Че те са измислица и езическо суеверие, тоест няма как някой да бъде осъден за това. "Мракобесното Средновековие" трябва да свърши, че тъкмо Ренесансът и ранният модерен период да съживят езическата, древна практика на преследване на вещици, при това в невиждани до тогава размери.
Идеята, че Средновековието е тъмният период на най-страшна религиозност в Европа е дълбоко погрешна. Представата, че захвърлянето на религията и суеверието било родило Ренесанса и модерния период е дълбок исторически нонсенс. Въпреки това точно тази погрешна представа за историята на Европа е основата, на която се е изградил и поддържа онзи най-елементарен, тийнейджърски атеизъм, който и родните либерални инфлуенсъри и "интелектуалци" обичат да парадират.
Кристиан Щкварек