Кризата на демокрацията и институциите, масовата престъпност и овладяната правосъдна система, доведоха до революционна обстановка в цяла Сърбия и хората масово излизат по площадите с лозунги за повече демокрация, свобода и достоен живот.
В навечерието на Нова година кметът на Босилеград Владимир Захариев и подопечният му председател на Националния съвет на българското национално малцинство (НСБНМ) Стефан Стойков, ощастливиха „милия народец” с поздравителни адреси.
В тях те напомниха на жителите на Босилеград (сакън да не забравят!) за „големите постижения” през 2025 г., постигнати благодарение лично на тях двамата.
Захариев напомни за (още недовършен, ама щял да стане), оптичен интернет в Босилеград и Райчиловци, ремонта на Голямата зала на Центъра за култура, съфинансирането за енергийно ефективни жилища, машината за копаене на кладенци (която е в дефект), художествената галерия, открита заедно с НСБНМ, „безплатен транспорт” за жителите в (някои) села, а предстоял и „безплатен градски транспорт”, шест броя „международни фестивали”: „Великден на тримеждието”, „Краище пее и танцува”, „Дни на босилеградския зелник”, „Празник на плодородието”, „Джанка да блие” и Офроуд състезание в село Ресен. Били реализирани „редица инициативи и проекти” в областта на здравеопазването, социалната защита, образованието и изграждането на водопроводите в селата Ресен и Млекоминци, където били приключили с включването на домакинствата към мрежата (???) а предстоял и ремонта на „Кобос” и приют за възрастни.
Председателят на НСБНМ Стефан Стойков в същия дух отново напомни за някакви „проекти и инициативи” и то пак благодарение на „...доброто сътрудничество с държавното ръководство на Сърбия и съответните министерства”, Стратегията за НСБНМ за периода 2026-2031 г., „старанията” за по-добри условия за образование на майчин български език, превеждане на учебници, и забележете, „...стартиране на инициатива за изнамиране на най-подходящите модели за обучение в общините с компактно българско население”!? Било осигурено стабилно финансиране на медиите на български език, чийто учредител е НСБНМ, заедно с общината насърчавали младите от български произход да кандидатстват за работа в МВР, „полагали усилия” българският език да бъде в равноправна употреба и грижливо „съхранявали българската култура и национална идентичност” и пр. и пр. все в познатия празнословен, демагогско-популистки стил.
Разбира се, всяка една точка може да се коментира и да се разкости на парчета, но би било твърде изтощително и досадно да се спори с тия грозни комбинации от лъжи и полуистини.
В нормалните демократични среди управителите се отчитат пред избирателите си с конкретни постижения измерващи се с увеличение на инвестициите и заетостта, ръст на бруто и нето продукта, увеличение на стандарта и качеството на живот, екологията, сигурността и здравето на гражданите, ръст на раждаемостта, спазването на правата на човека, в нашия случай и правата на малцинствата и пр.
Повече от ясно е, че Захариев и Стойков не могат да се похвалят с нищо конкретно. Затова ни правят на глупаци с измислената си паралелна реалност, в която се подвизават повече от две десетилетия и остават слепи за масовата безработица, реалното обедняване и обезлюдяване на общината, от която младите масово се изнасят, търсейки си по-добри места за живот. За тях зелниците, тиквите, джанковата шльокавица, „безплатният транспорт” от Магурка до Млекоминци, очевидно не са достатъчно привлекателни, за да останат да живеят тука. Особено пък когато на само 12 километра от центъра на Босилеград започва Европейският съюз, демокрацията сваля правителства за нула време и пак по установена процедура избира нови, падат държавните и Шенгенските граници, заплатите догонват средноевропейските, а от няколко дни от ГКПП „Рибарци - Олтоманци” започва и еврозоната.
Младите, на които принадлежи бъдещето, предпочитат европейския политически модел пред евроазиатския, в който падишахът черпи властта си от волята на Бог, а не от волята на суверенния народ. „Проклетият двор” на Захариев и Стойков се оказа прекалено тесен и суров дори за собствените им деца. Кризата на демокрацията и институциите, масовата престъпност и овладяната правосъдна система, доведоха до революционна обстановка в цяла Сърбия и хората масово излизат по площадите с лозунги за повече демокрация, свобода и достоен живот.
Само смачканите и изплашени поданици на Захариев и Стойков нямат нито сила, нито кураж да излязат по улиците. Защото тука е така – всеки опит за организирана политическа съпротива и искане за промяна, се посреща като опит за промяна на Ньойската граница. Иди после доказвай, че промяната на общинската власт няма нищо общо с промяната на държавните граници. Кому да го докажеш и кой да ти повярва? Особено при положение, че Захариев и Стойков в Белград в прегръдката на Вучич се приемат като „гаранти за етническия мир”!?
В стремежа си да се докажат като свръх-сръбски патриоти и да си осигурят институционална подкрепа за дълги десетилетия на власт, те винаги говорят това, което управляващите в Белград искат да чуят, че ако не са те, Босилеград и Цариброд ще се отцепят и присъединят към България!? Колкото и налудничаво да звучи тука, в Белград този националистически рефрен звучи съвсем реалистично. Защото, както видяхме през изтеклите десетилетия, сръбските политици не могат да говорят за нищо друго освен за граници и територии.
От тук идва и „..доброто сътрудничество с държавното ръководство на Р Сърбия и съответните министерства”, за което говори Стойков. Ако въпреки това „добро сътрудничество”, българските паралелки, в които обучението се провежда на български, вместо да се разрастват, на практика намаляха наполовина в Основното училище, а превода на учебниците от сръбски на български език се протака повече две десетилетия, няма никакво съмнение, че НСБНМ е просто маша на националистическата политика на Вучич.
Това се отнася и за Националните съвети на други национални малцинства в Сърбия. Според Сърджан Шаин, председател на Ромската партия, политическото влияние и честите промени в законодателството практически са блокирали работата на Националния съвет на Ромското малцинство. „Националните съвети са блокирани защото изборите са манипулирани и властвуващите партии са инсталирали в тях послушни хора”, казва Шаин.
По-ясно не е могъл да го каже. Имайки предвид това послушание, което в нашия случай е пословично, когато председателят на НСБНМ Стефан Стойков в Новогодишното си послание намеква за „...стартиране на инициатива за изнамиране на най-подходящите модели за обучение в общините с компактно българско население”, можем със сигурност да очакваме не само нови проблеми с обучението на български език, но и с изучаването на български език и литература като предмет и като майчин език.
В хаоса на сръбското образование едва ли има кой да мисли и за образованието на малцинствата, но този хаос е идеален за прокарване на политическо влияние от позициите на великосръбската националистическа идеология. Както е известно, тази идеология е несъвместима с правата и интересите на българското малцинство. Прилагането на конституционното право на обучение на майчин български език е от решаващо значение за оцеляването на българите в Сърбия. Само дето обучението на български език е сведено на минимум, при това седмичният фонд часове в Цариброд, Звонци и Босилеград е различен. Българските паралелки в Босилеград са трън в окото на ония, които биха искали да го премахнат напълно или да го намалят още повече.
Засега сме в режим на очакване на нов, „най-подходящ модел за обучение в общините с компактно българско население”. Разбира се, няма по-подходящ модел от този българите да учат на български език. Доказано е на практика, залегнало е в Конституцията и международните документи по правата на човека и правата на малцинствата. Това обаче няма да стане.
Най-вероятно на някоя седянка зад затворени врати с недомлъвки и мрънкане ще се прокара поредното решение, което в началото на новата учебна година ще ни изправи пред свършен факт. І БГНЕС
Иван Николов е поет, писател и общественик. Председател на българския Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин“. Автор на четири стихосбирки и на книгата „Българите в Югославия – последните Версайски заточеници“. Анализът му е написан специално за БГНЕС.
